Ходиш на училище, учиш усърдно, получаваш диплома и си доволен от себе си. Но дали си по-мъдър?

Намираш работа, постигаш успехи, възлагат ти отговорности, плащат ти повече, местиш се в по-добра компания, възлагат ти още повече отговорности, плащат ти още повече, наемаш апартамент с паркинг място, вече не си переш сам дрехите, купуваш си от онези модерни студено-пресовани сокове.

Вършиш си ежедневните неща – пазаруваш, четеш вестници, подстригваш се, дъвчеш, изнасяш боклука, купуваш кола, миеш си зъбите, ходиш до тоалетна, кихаш, бръснеш се, протягаш се, напиваш се, солиш си храната, правиш секс с някого, зареждаш си лаптопа, тичаш, изпразваш съдомиялната, разхождаш кучето, купуваш си диван, дърпаш завесите, закопчаваш си ризата, миеш си ръцете, затваряш си чантата, включваш алармата, оправяш си косата, поръчваш обяд, държиш се приятелски с някого, гледаш филм, пиеш ябълков сок и слагаш тоалетна хартия на ролката.

Но докато правиш всички тези неща ден след ден и година след година, усъвършенстваш ли се като човек по един смислен начин?

В последната си публикация описах как моят собствен път ме доведе до атеизма. Но как в удовлетворението си, че съм горд нерелигиозен, така и не се замислих сериозно за вътрешното си самоусъвършенстване, пречейки по този начин на собствената си еволюция.

Не просто моята наивност беше в действие. Обществото като цяло се фокусира върху повърхностни неща и не обръща сериозно внимание на личностното развитие. Религиите пък превръщат в крайна цел спасението на душата, а не себеусъвършенстването. Дисциплините, които се занимават с човешката природа и състояние – философия, психология, изкуство, литература, самопомощ и др. – се намират в периферията и тяхната работа е изолирана. Всичко това е предпоставка за свят, в който личностното развитие не е нищо повече от хоби, извънкласна дейност, глазурата върху тортата на живота.

Имайки предвид, че човешкото съзнание е океан от сложност, който съставлява всяка част от нашата действителност, разбирането на това, което става там, трябва да бъде сериозен приоритет. Както един развиващ се бизнес разчита на ясна мисия, добре обмислена стратегия и измерими данни, така един развиващ се човек има нужда от план – ако искаме да се усъвършенстваме пълноценно, трябва да определим цел, да разберем как можем да стигнем до нея, да осъзнаем пречките по пътя и да изградим стратегия за справянето с тях.

Когато се замислих за това се върнах към собственото си положение и се запитах дали тогава вървях към усъвършенстване. Усилията бяха налице – очевидни и от темите, публикувани в този блог – но ми липсваше модел за развитие, нямах истински план, нито ясна мисия. Имах само случайни опити за себеусъвършенстване в една или друга сфера и то само когато бях в настроение. Затова се опитах да събера разпръснатите си усилия, философии и стратегии в една рамка – нещо здраво и солидно, за което можех да се хвана в бъдеще – и ще използвам тази публикация за по-дълбоко потапяне в нея.

Затова се настанете удобно, вземете чаша кафе и поставете мозъка си на масата пред вас – ще ви трябва за справки, докато изучаваме колко странен и сложен обект е той.

Целта

Мъдрост. Но за това малко по-късно.

Как да стигнем до целта?

Като осъзнаваме истината. Когато казвам „истина“, не се правя на онези дразнещи хора, които използват думата истина като нещо аморфно и мистично. Аз говоря за фактите от действителността. Истината е комбинация от това, което знаем и онова, което не знаем. Постоянното осъзнаване на тези две страни на действителността е ключът към мъдростта.

Лесно е, нали? Не е нужно да знаем повече отколкото вече знаем. Само трябва да осъзнаваме какво знаем и какво не знаем. Истината е написана просто и ясно на бялата дъска – само трябва да я погледнем и обмислим. Остава само още едно нещо.

Какво ни пречи?

Мъглата.

За да разберем мъглата, нека първо уточним, че ние не сме тук:

Тук сме:

И ситуацията не е такава:

*несъзнателно                                                        *съзнание
Такава е:

*по-малко съзнаващ     *спектър на съзнанието     *повече съзнаващ

Това е наистина трудна за асимилиране концепция, но пък е отправната точка за развитието, за растежа. Обявявайки се за „съзнаващи“, си даваме почивка и спираме да мислим за това. Предпочитам да го наричам „стълба на съзнанието“:

Една мравка е по-осъзната от една бактерия, едно пиле – от една мравка, една маймуна повече от едно пиле, и един човек е по-осъзнат от една маймуна. Но какво е над нас?

A) Определено има нещо и Б) нищо, което можем да разберем по-добре, отколкото една маймуна може да разбере нашия свят и как мислим.

Няма причина да смятаме, че стълбата не се простира нагоре до безкрайност. Червеното извънземно, което е няколко стъпала над нас би виждало човешкото съзнание по същия начин, както ние виждаме това на орангутана – т.е. те може и да мислят, че сме доста впечатляващи за животни, но всъщност не сме и започнали да разбираме каквото и да било. Нашите най-блестящи учени биха били надминати от едно тяхно прохождащо бебе.

За зеленото извънземно, стоящо по-високо на стълбата, червеното извънземно пък би изглеждало толкова интелигентно, колкото едно пиле е за нас. А когато зеленото извънземно ни погледне, то вижда най-простите малки препрограмирани мравки.

Изобщо не можем и да си представим как изглежда живота по-високо по стълбата. Но като приемем факта, че по-високи стъпала съществуват и се опитаме да си се представим от гледна точка на едно от тези стъпала, ще сме постигнали нужната настройка на съзнанието за това упражнение.

Засега нека игнорираме онези много по-високи стъпала и се фокусираме върху стъпалото точно пред нас – онова светлозелено стъпало. За индивидите от това стъпало може и да изглеждаме като тригодишни деца, пробиващи си път през мъглата от простота и наивност към съзнанието. Да си представим, че представител на тези индивиди е изпратен да наблюдава хората и да докладва за тях на своята планета – Какво би си помислил за нашето мислене и поведение? Какво в нас би го впечатлило? Какво би го накарало да се свие от ужас?

Според мен той много бързо ще съзре конфликта в човешкото съзнание. От една страна, всички стъпала под нас показват откъде сме тръгнали. Стотици милиони години еволюция и приспособяване с цел оцеляване в един суров свят са внедрени в нашето ДНК, а примитивните импулси в нас са породили на свой ред доста низки качества – страх, дребнавост, ревност, алчност, моментно задоволство и т.н. Тези качества са остатъци от нашето животинско минало и са все още важна част от нашите мозъци, създавайки в главите ни един зоопарк от дребнави емоции и мотивации.

Но през последните шест милиона години нашата еволюционна линия минава през бърз растеж в съзнанието и невероятната способност да разсъждаваме по начин, невъзможен за други видове на планетата. Направили сме много бързо голяма стъпка нагоре по стълбата на съзнанието. Нека наречем този назряващ елемент на по-висше съзнание, наш висш разум.

Висшият разум е блестящ, възвишен и напълно рационален. Но отнесен към голямата хронологична скала, той доста отскоро пребивава в нашите глави, а първичните животински сили са от доста повече време и тяхното съвместно съществуване в човешкото съзнание го превръщат в едно странно място.

Човекът е комбинация от висш разум и по-низши животни, които се смесват в тригодишното ни същество. Висшият разум сам по себе си би бил по-напреднал вид, а само животните – доста по-примитивни и това определено съвместно съществуване ни отличава като хора.

В процеса на еволюция на хората висшият разум започнал да се събужда и като се огледал в нашия мозък се озовал в една странна и непозната джунгла, изпълнена с мощни примитивни същества, които не разбирали какво е той. Неговата мисия била да ни даде яснота и мислене на високо ниво, но с животните, бродещи в работната му среда, не било никак лесно. А нещата щели да станат още по-лоши. Човешката еволюция повишавала чувствителността на висшия разум, докато един ден той не осъзнал нещо наистина шокиращо:

ЩЕ УМРЕМ

Тогава за пръв път представител на земните видове станал достатъчно осъзнат, за да разбере този факт. Разбира се, това напълно побъркало всички онези животни в мозъка ни, тъй като те не били създадени да се справят с такава информация и предизвикало хаос в цялата екосистема.

Животните никога преди не били изпитвали такъв страх и тяхното щуро поведение, което продължава и днес е последното, от което се нуждаел висшият разум в опитите си да расте, да се учи и да взема решения вместо нас.

Превъзбудените животни, лудеещи в нашия мозък могат да превземат съзнанието ни, да замъглят мислите ни, преценката ни, представата ни за себе си и разбирането ни за света. Обединените сили на животните наричам „мъглата“. Колкото повече животните владеят нещата и ни пречат да чуем и видим мислите и прозренията на висшия разум, толкова по-гъста става мъглата в главите ни. Толкова гъста понякога, че едва виждаме на няколко сантиметра пред себе си.

Нека пак се върнем към нашата цел и пътя до нея – да осъзнаем истината. Висшия разум вижда истината прекрасно в почти всяка ситуация. Но когато мъглата е гъста около нас и блокира очите и ушите ни, замъглява мозъка ни, тогава ние нямаме достъп до него и неговите прозрения. Ето защо постоянното осъзнаване на истината е толкова трудно – ние сме прекалено изгубени в мъглата, за да виждаме или мислим за истината.

Но да се върнем към извънземния представител. Ето какви ще бъдат неговите заключения за проблемите ни:

Битката между висшия разум и животните – или опитите да прозреш през мъглата – е централната вътрешна борба на човека.

Тази борба в главите ни се води на много полета. Тук разгледахме няколко от тях: висшия разум (в ролята си на рационално вземащ решения), борещ се с маймуната на моментното задоволство; висшия разум (в ролята на истинският глас), борещ се срещу изключително уплашения от общественото мнение мамут; посланието на висшия разум, че животът е просто низ от сегашни моменти, губещи се в заслепяващата светлина на мъглявия копнеж по по-добри утрешни такива. Всички тези примери са част от същият онзи централен конфликт между нашето първично минало и просветеното ни бъдеще.

Най-лошото нещо на мъглата е, че блокира погледа ти и не можеш да видиш, че всъщност си в нея. Когато мъглата е най-гъста, най-малко осъзнаваш, че си в нея – прави те несъзнаващ. Знанието, че мъглата съществува и усвояването на това да я разпознаваш е ключовата първа стъпка към зараждане на съзнанието и превръщането в по-мъдър човек.

Вече уточнихме, че целта ни е мъдрост и за да я постигнем трябва да осъзнаем истината, а главното нещо, което ни пречи е мъглата. Сега нека погледнем бойното поле и разберем защо „осъзнаването на истината“ е толкова важно и как можем да преодолеем мъглата.

Бойното поле

Независимо от нашите усилия, за нас, хората, е невъзможно да достигнем онова светлозелено стъпало на стълбата на съзнанието, намиращо се точно пред нас. Все още нямаме онази способност от по-високо ниво – висшия разум. Може би след милион или повече години ще я постигнем. Засега единственото място, където тази битка може да се проведе е на стъпалото, на което се намираме и тъкмо върху нея ще се съсредоточим. Трябва да се фокусираме върху миниспектъра на съзнанието в рамките на това стъпало. Можем да го направим като раздробим стъпките си на четири подстъпки.

Изкачването по тази министълба на съзнанието ще ни помогне да стигнем до истината, до мъдростта, моята лична мисия за растеж и други клишета, които не съм мислил, че ще използвам. Трябва просто да разберем играта и да се постараем да я играем добре.

Сега нека разгледаме всяка стъпка, за да разберем предизвикателствата, които ни предстоят и как можем да напреднем:

Стъпка 1: Животът ни в мъглата

Стъпка 1 е най-бавната, най -мъгливата и за съжаление, за повечето от нас, тя е нашето стандартно ниво на съществуване. На първата стъпка мъглата е толкова гъста, че запушва сетивата ни и ни оставя напълно несъзнаващи. Тук мислите, ценностите и приоритетите на висшия разум са напълно изгубени в заслепяващата мъгла и оглушаващите викове, крясъци, ревове и грачене на животните в главата ни. Това ни прави 1) ограничени, 2) късогледи и 3) глупави. Сега нека обсъдим всяко поотделно:

1) на първата стъпка ние сме ужасно ограничени в мисленето си, защото животните водят шоуто.

Когато погледна широката гама от мотивиращи ни емоции, не ги виждам хаотично разпръснати, а по-скоро попадащи в две отделни кошчета: благородните, основани на любов, по-висши емоции на висшия разум и ограничените, основани на страха, примитивни емоции на животните в мозъка ни. На тази стъпка сме напълно зашеметени от животинските емоции, които ръмжат срещу нас през гъстата мъгла.

Това всъщност ни прави дребнави и завистливи и наслаждаващи се на чуждото нещастие. Това ни прави уплашени, неспокойни и несигурни. Затова сме толкова нарцистични и погълнати в себе си, суетни и алчни, ограничени и прибързани в преценката си, студени, груби и безчувствени. И само тук, на тази първа стъпка, изпитваме онова примитивно племенно чувство на „ние срещу тях“, което ни кара да мразим различните от нас.

Същите емоции се срещат при маймуните, но това е логично, тъй като в своя корен тези емоции се основават върху два ключови елемента от животинското оцеляване – самосъхранение и нуждата за възпроизвеждане.

Емоциите от стъпка 1 са животински и мощни. Те те сграбчват толкова силно, че висшия разум и неговите благородни, базирани на любовта емоции са изхвърлени като мръсна вода.

2) на стъпка 1 ние сме късогледи, защото мъглата е на сантиметри пред нас и ни пречи да видим цялата картина.

Мъглата обяснява всички прояви на напълно нелогично и ограничено човешко поведение. Защо иначе някой би възприемал родителите си или баба си и дядо си като даденост, докато са живи и би ги виждал от време на време, би споделял рядко с тях и не би ги питал почти за нищо. А когато умрат, единствено си мисли колко са били невероятни и колко съжалява, че не е използвал възможността да се наслади на връзката с тях и не ги е опознал повече приживе.

Защо иначе би си губил времето в перчене, при положение, че ако види цялата картина ще разбере, че всички научават за хубавите неща в живота ти – и служиш по-добре на себе си като си скромен?

Защо иначе някой не би се старал в работата си и би бил неискрен относно усилията, които е положил, когато накрая истината винаги излиза наяве – и за шефовете, и за колегите? Защо някой би полагал неистови усилия всеки да разбере, че е направил нещо ценно за компанията, когато по този начин е очевидно, че го прави само заради похвалите? Защо просто не остави нещата да бъдат забелязани, което от своя страна е по-полезно за дългосрочната му репутация и уважение в тази компания?

Ако не заради гъстата мъгла, защо някой би се скъпил при плащането на сметката в ресторанта или би държал сметка кой за какво е платил при пътуване. Когато всеки, който чете това в момента, може да оцени приятелите си по скалата евтин-щедър (или егоист-внимателен) от 1 до 10 и няколкото долара, които сте спестили, докато сте се скъпили, изобщо не си струват като се има предвид колко по-приятен и уважаван е човек, когато е щедър.

Какво друго обяснение може да се даде за съвсем необяснимото решение на толкова много известни мъже във властта да разрушат кариерата и брака си с извънбрачна връзка?

И защо някой би се огънал и изгубил почтеността си заради малки незначителни печалби, когато почтеността засяга дългосрочно самочувствието, а малките незначителни печалби не носят нищо в дългосрочен план?

Как иначе може да се обясни защо толкова много хора позволяват на страха от мнението на другите да диктува начина им на живот, когато, ако можеха да виждат ясно, биха осъзнали, че A) това е ужасна причина да се направи нещо или не и Б) никой не мисли за теб наистина – хората са погълнати от собствения си живот.

Да не забравяме и онези, които са толкова заслепени, че остават в грешната връзка, работа, град, апартамент, приятелство и т.н. в продължение на години, понякога десетилетия. Когато най-накрая съберат смелост за промяната, си казват: „Не мога да повярвам, че не го направих по-рано!“ или „Не мога да повярвам, че не виждах колко това не е за мен!.“ Такава е силата на мъглата.

3) На стъпка 1 си много, много глупав.

Един от начините, по който тази глупост се проявява е в правенето на една и съща очевидна грешка отново и отново.

Най-яркият пример за това е начинът, по който мъглата ни убеждава всеки път, че някои неща ни правят щастливи, а в действителност не е така. Мъглата ни подрежда ред моркови и ни казва, че те са ключът към щастието и трябва да забравим днешното щастие и да се надяваме на щастие във бъдещето, защото ще получим тези моркови.

И въпреки, че мъглата е доказала отново и отново, че няма никаква представа от човешкото щастие, въпреки че сме го преживявали толкова много пъти, се хващаме на същия номер отново. Когато най-накрая получим един морков и се насладим на едно временно щастие, то избледнява обратно до стандартното ни ниво няколко дни по-късно.

Това е като да наемеш диетолог да те излекува от изтощението и той да ти каже, че ключът е да се пие едно еспресо всеки път, когато си уморен. И вие опитвате и си мислите, че диетологът е гений, докато ефектът на кафето не ви напусне и не ви удари с пълна сила ново изтощение. Диетологът ви дава същия съвет и вие опитвате отново и отново и се случва същото нещо. В крайна сметка уволнявате диетолога. Нали така? Тогава защо сте толкова наивни, когато става въпрос за съветите на мъглата за щастие и удовлетворение?

Мъглата е много по-вредна от диетолога, защото не само ни дава ужасни съвети, но самата мъгла е източник на нещастие. Единственото реално решение за умората е сънят, а единственият реален начин за дълготрайно щастие е напредък в борбата срещу мъглата.

Има една концепция в областта на психологията, наречена „хедонична адаптация“, според която хората имат едно застояло ниво на стандартно щастие и когато се случи нещо добро или лошо, след първоначална промяна в щастието, ние винаги се връщаме до стандартното ниво. И на стъпка 1 това е напълно вярно, при положение че опитите за постоянно щастие в мъглата са като да се опитваш да се изсушиш под течащ душ.

Но аз отказвам да повярвам, че същите същества, които строят небостъргачи, пишат симфонии, летят до Луната и разбират какво е Хигс бозон, не са в състояние да излязат от стандартното си състояние и да се усъвършенстват по един смислен начин.

Мисля, че начинът е да се научим как да се изкачваме по стълбата на съзнанието и съответно да прекарваме повече време на стъпки 2, 3 и 4, отколкото да останем затънали и несъзнаващи в мъглата.

Стъпка 2: Разреждане на мъглата и разкриване на контекста

Хората имат нещо невероятно, което никое друго същество на Земята няма – въображение. Ако покажете на едно животно дърво, то виждат дърво. Само човекът може да си представи жълъда, потънал в земята преди 40 години; крехкото стъбло, което е било на три години; колко замръзнало е било през зимата и мъртвото дърво, което би било, лежащо хоризонтално на същото място. Това е магията на висшия разум в главите ни.

От друга страна животните в главата ни, като своите реални еквиваленти, виждат само едно дърво, към което реагират незабавно спрямо своите примитивни нужди. Когато сме на стъпка 1, нашето несъзнаващо, управлявано от животните състояние, даже не си и спомня, че съществува по-висш разум и неговите гениални способности се похабяват.

Стъпка 2 е свързана изцяло с разреждане на мъглата дотолкова, че да навлязат мислите и способностите на висшия разум в съзнанието, като така можем да видим зад и около нещата, които се случват в живота ни. Стъпка 2 служи за въвеждане на контекст в съзнанието ни, който разкрива много по-дълбока и по-нюансирана версия на истината.

Има много дейности или начинания, които могат да помогнат да се разреди мъглата. Ето и три такива:

1) научаване повече за света чрез образование, пътуване и житейски опит – колкото повече се разширява гледната ни точка, толкова по-ясна и по-точна версия на истината можем да видим.

2) активен размисъл. За това е полезен и един дневник, или терапия, която принципно е изучаване на собствения мозък с помощта на експерт в мъглата. Понякога един хипотетичен въпрос може да се използва като „очила за мъгла“, позволяващи ни да видим нещата ясно. Въпроси като: „Какво щях да правя, ако парите не са проблем?“ или „Как бих посъветвал някой друг за това?“ или „Ще съжалявам ли, че не съм направил това, когато съм на 80?“ Тези въпроси са начин да се поиска мнението на висшия разум без животните да осъзнават какво се случва. По този начин те ще са спокойни и висшия разум може да говори. Подобно на родителите, които казват дадена дума буква по буква пред своето четиригодишно дете, за да не може то да разбере.

3) медитация, упражнения, йога и т.н. – дейности, които успокояват несъзнателните крякания в мозъка и разсейват мъглата.

Но най-лесният и най-ефективният начин да се разреди мъглата е просто да сме наясно с нея. Като знаем, че мъглата съществува; като разбираме нейната същност и различните форми, които взема и като се научим да разбираме, когато сме в нея, й пречим да управлява живота ни. Не може да се премине към стъпка 2, ако не знаем, когато сме на Стъпка 1.

Начинът, по който можем да се преместим на стъпка 2, е като сме постоянно наясно с контекста зад и около това, което виждаме, на което се натъкваме и решенията, които вземаме. За да сме наясно с реалността, трябва да осъзнаваме мъглата и да помним, че трябва да гледаме целия контекст. Това ни прави много по-добра версия на себе си, отколкото сме на стъпка 1. Някои примери:

Ето как изглежда един груб касиер на стъпка 1 и на стъпка 2:

*На стъпка 1 – Аз си мисля: „Той беше груб с МЕН. Никой не е груб с мен.“

Касиер: Нааа

Аз реагирам: „Нааааа“

*На стъпка 2 – Аз си мисля: „Този приятел е на тъмно място. Може би денят му е бил гаден. Или детството му.

Касиер: Нааа

Аз реагирам: „Ок, случва се“

Ето как изглежда благодарността:

* На стъпка 1 – Виждам само нещата, които искам. Животът е толкова несправедлив. Много е странно, че има сняг на земята.
* На стъпка 2 – Виждам нещата, които имам.

Нещо добро се случва:

*На стъпка 1 – Всичко е невероятно завинаги.
*На стъпка 2 – Част от това е.

Нещо лошо се случва:

*На стъпка 1 – Животът оттук-нататък е лош.
*На стъпка 2 – Част от това е.

Онзи особен момент, когато късно през нощта изведнъж всичко изглежда ужасно:

*На стъпка 1 – Всичко е толкова страшно. Защо казах това? Толкова се срамувам!
*На стъпка 2 – Понякога през нощта човешкият мозък се побърква и си мисли „ВСИЧКО Е ТОЛКОВА СТРАШНО! ЗАЩО КАЗАХ ТОВА? ТОЛКОВА СЕ СРАМУВАМ! Даже и сега усещам мозъкът ми да го прави. Ох, мозъци!“

Спукана гума:

*На стъпка 1 – „Нямам късмет! Аз съм жертва.“
*На стъпка 2 – 10-15 досадни неща се случват всяка година. Станаха с едно по-малко. Досадно е, но гадни неща се случват.

Дългосрочните последици:

*На стъпка 1 – Ха, измъкнах се! Няма последствия.Само тези странни червени неща.
*На стъпка 2 – Действия –– Последствия

Имайки предвид контекста, осъзнаваме колко всъщност знаем за повечето ситуации (както и това, което не знаем – като например какъв е бил денят на касиера до този момент), което ни напомня за сложността и нюансите на хората, живота и ситуациите. Когато сме на стъпка 2, този по-широк обхват и повишена яснота ни карат да се чувстваме по-спокойни и по-малко уплашени от неща, които всъщност не са страшни, а животните, които черпят сила от страха и процъфтяват в безсъзнателното, изведнъж започват да изглеждат абсурдно:

Когато ограничените животински емоции са по-малко, по-напредналите емоции на висшия разум като любов, състрадание, скромност, емпатия и т.н. започват да оживяват.

Добрата новина е, че за стъпка 2 не се изисква да се учи нещо – нашия висш разум вече знае контекста около всички тези житейски ситуации. Не се иска усилен труд, допълнителна информация или познание. Единствено трябва съзнателно да мислим, че сме на стъпка 2, а не на стъпка 1. Вероятно си вече там само като четеш това.

Лошата новина е, че е изключително трудно да останеш на стъпка 2 за дълго. Параграф 22 в случая е, че не е лесно да осъзнаваш мъглата, защото мъглата те прави несъзнаващ.

Това е първото предизвикателство. Не можеш да се отървеш от мъглата и не винаги можеш да я разсейваш, но ако съзнателно се фокусираш върху това, можеш да се научиш как все по-добре да разпознаваш, когато е гъста и да създадеш ефективни стратегии за нейното разреждане. Ако се развиваш успешно с напредване на възрастта, трябва да прекарваш повече време на стъпка 2 и по-малко време на стъпка 1.

Стъпка 3: Шокиращата реалност

„Аз … една вселена от атоми … един атом във Вселената.“ Ричард Файнман

На стъпка 3 нещата започват да стават странни. Дори и на по-просветената стъпка 2, си мислим, че сме тук:

Колкото и възхитително да е това, всъщност е пълна заблуда. Живеем дните си, сякаш сме само тук, на тази зелено-кафява земя с нашето синьо небе и малки катерички и гъсеници. Но всъщност се случва това:

Всъщност по-правилно казано се случва това:

Склонни сме да мислим, че това е положението:

*Твоята линия на живота
Дълга и важна

Когато всъщност е това:

*Твоята линия на живота
Вечност в небитието

Може дори да мислиш, че си нещо. Нали?

*Да, аз съм нещо.

Не, ти си един тон от тези:

Това е преповтаряне на истината на нашата малка стълба и мозъците ни наистина не могат да се справят с него. Да накараш човек да приеме необятността на пространството или вечността на времето, или малкия размер на атома е като да накараш едно куче да се изправи на задните си крака. Можете да го направите, ако се съсредоточите, но няма да издържите на напрежението дълго.

Можете да обмислите фактите по всяко време. Големия взрив е бил преди 13,8 милиарда години, което е около 130 000 пъти по-дълго, отколкото хората са съществували; ако слънцето е пинг-понг топка в Ню Йорк, най-близката звезда до нас би била топка за пинг-понг в Атланта; Млечния път е толкова голям, че ако се направи умален модел с размерите на САЩ, пак ще ти трябва микроскоп, за да видиш слънцето; атомите са толкова малки, че има толкова много атоми в едно кристалче сол, колкото песъчинки по всички плажове на Земята. Но от време на време, когато се замислите дълбоко върху един от тези факти или когато късно вечер водите разговор с правилния човек, или когато се взирате в звездите, или се замислите задълбочено какво всъщност е смъртта – тогава идва моментът на искрено удивление или т. нар. „уау“ момент.

Истинският „уау“ момент е рядкост и още по-трудно е да се задържи за дълго. Мисленето за това ниво на реалност е като да гледаш една невероятна снимка на Големия каньон; „уау“ момент е като да си там – двете преживявания са подобни, но и някак много различни. Фактите могат да бъдат невероятни, но само в един „уау“ момент нашият мозък всъщност обгръща истинската реалност. В „уау“ момента мозъкът ни за секунда се издига над това, за което е предназначен и ни позволява да надзърнем за кратко изумителната истина за нашето съществуване. „Уау“ момент е и стигането до стъпка 3.

Обичам „уау“ моментите. Те ме карат да чувствам една силна комбинация от страхопочитание, въодушевление, тъга и удивление. Повече от всичко, те ме карат да се чувствам абсурдно и дълбоко смирен, а това ниво на смирение прави странни неща с човек. В тези моменти, всички онези думи, които религиозните хора използват – благоговение, преклонение, чудо, вечна връзка – имат пълен смисъл. Тогава искам да падна на колене и да се отдам. Тогава се чувствам духовно.

И в тези краткотрайни моменти няма мъгла и моето висше същество е в пълен поток и вижда всичко напълно ясно. Обичайно сложният свят на морала внезапно става кристално чист, защото единствените разбираеми емоции на стъпка 3 са на най-високо ниво. На стъпка 3 всяка форма на дребнавост или омраза е смешна концепция. Без мъглата да закрива нещата, животните са напълно голи тъжни малки същества, каквито всъщност са.

На стъпка 1 отвръщам остро на грубия касиер, който имаше наглостта да се държи кретенски с мен. На стъпка 2 грубостта не ме засяга, защото тя не е свързана с мен, а с него и аз нямам представа как е минал денят ми или какъв е животът му. На стъпка 3, виждам себе си като едно чудотворно подреждане на атоми в огромното пространство, които за части от секундата в безкрайната вечност са се събрали, за да образуват един момент на съзнание, което е моят живот … и възприемам този касиер като друг момент на съзнание, който случайно съществува в едно и също петънце на времето и пространството като мен. И единствената възможна емоция, която мога да изпитвам към него на стъпка 3 е любов.

*Ах, ти, безценна душа!

В един момент на удивление на трансцендентно ниво на съзнание виждам всяко взаимодействие, всяка мотивация, всяко новинарско заглавие с необичайна яснота, а трудните житейски решения са много по-очевидни. Накратко казано, чувствам се мъдър.

Разбира се, ако това беше моето нормално състояние, щях да преподавам на монаси на някоя планина в Мианмар, но тъй като не е, не го правя. Моментите на искрено удивление са редки и много скоро след такъв момент се връщам обратно към нормалното си човешко състояние. Но емоциите и яснотата на стъпка 3 са толкова мощни, че дори и след като се катурнете от това стъпало, някои от тях остават. Всеки път, когато превъзмогнете животните в главата си, бъдещата им власт над вас намалява. И ето защо стъпка 3 е толкова важна. Въпреки че никой, когото познавам, не може да живее постоянно на стъпка 3, редовните посещения помагат доста в продължаващата борба между стъпка 1 и стъпка 2 и те правят по-добър и по-щастлив човек.

Стъпка 3 е и отговорът на всеки, който обвинява атеистите, че са аморални, цинични или нихилистични или се чуди как атеистите намират някакъв смисъл в живота без надеждата и стимула за живот след смъртта. Това е гледна точка за човек от стъпка 1, където животът на Земята се приема за даденост и всеки положителен импулс или емоция трябва да се дължи на обстоятелства извън живота. На стъпка 3 аз се чувствам изключителен късметлия, че съм жив и не мога да повярвам колко е готино, че съм съвкупност от атоми, които могат да мислят за атоми – на стъпка 3 самият живот е повече от достатъчен, за да ме вълнува, да ме изпълва с надежда, любов и добрина. Но стъпка 3 е възможна само, защото науката е разчистила пътя дотам. Ето защо Карл Сейгън казва, че „науката не е просто съвместима с духовността; тя е един дълбок източник на духовност.“ По този начин, науката се явява „пророк“ – този, който ни разкрива нова истина и ни дава възможност да се променим с достъпа до нея.

Да обобщим досега – на стъпка 1 се намираш в един балон от заблуди, който на стъпка 2 се пука. На стъпка 2 има много по-голяма яснота за живота, но това е в рамките на един много по-голям балон, който се пука на стъпка 3. Стъпка 3 трябва да е обобщаваща, без мъглата и с пълна яснота относно истината. Така че как може да има още една стъпка?

Стъпка 4: Голямото неизвестно

„Ако някога достигнем момента, в който започнем да си мислим, че разбираме напълно кои сме и от къде сме дошли, значи сме се провалили.“ – Карл Сейгън

Играта до момента в по-голямата си част включваше разчистване на мъглата, за да можем ние като човешки вид да съзнаваме истината, колкото е възможно повече:

*Стъпка 1 Стъпка 2 Стъпка 3 (в черно – яснота)

На стъпка 4 ни се напомня за цялата истина, която е следната:

*Всичко, което не знаем (в лилаво)
Всичко, което знаем (в черно)

Факт е, че всяко обсъждане на нашата пълна реалност или на истината за Вселената, или нашето съществуване е пълна заблуда, освен ако не признаем съществуването на онова голямо лилаво петно, което съставлява почти всичко от тази реалност.

Но на хората това лилаво петно никак не им харесва. Петното плаши и унижава хората, а ние имаме богата история на пълно отричане на съществуването му, което е все едно да живееш на плажа и да се преструваш, че океанът не е там. Вместо това, ние просто тропаме с крак и казваме, че най-накрая сме разбрали всичко. От религиозна гледна точка, измисляме митове и ги провъзгласяваме за истина, а дори и един благочестив религиозен вярващ, който чете това и твърдо вярва в истината на неговата конкретна книга, ще се съгласи с мен за измислиците в другите няколко хиляди книги. От научна гледна точка, успели сме да бъдем последователно наивни във вярването си, че „осъзнаването, че ужасно сме грешили за реалността“ е явление само на миналото.

Преобръщането на действителността ни с някое ново откритие е като шокиращ обрат в този епичен криминален роман, който човечеството чете, а научният прогрес е осеян с такива обрати – Земята е кръгла; слънчевата система е хелиоцентрична, не геоцентрична; откриването на субатомните частици или галактики, различни от нашата, и еволюционната теория. Как е възможно тогава, знаейки за всички тези пробиви, Лорд Келвин, един от най-великите учени на историята, да заяви през 1900 година: „Нищо ново не може да бъде открито във физиката. Всичко, което ни остава, е все по-прецизно измерване „- т.е. всички обрати всъщност са свършили.

Разбира се, Келвин е грешил, както всеки друг арогантен учен в историята – теорията на относителността и след това теорията на квантовата механика ще преобърнат науката през следващия век.

Дори и днес да признаем, че ще има повече обрати в бъдеще, ние вероятно сме по-склонни да мислим, че сме разгадали повечето от основните неща и сме по-близо до завършване на пълната картина на реалността, отколкото хората, които мислели, че Земята е плоска. Което за мен звучи така:

*Хаха, онези малоумници знаеха само нещата в оранжевото. Мислеха си, че Земята е плоска! Представете си да живеете в такива времена, в които е имало толкова много неща, които хората не са знаели!
Всичко, което не знаем (в лилаво)

Факт е, нека не забравяме, че ние не знаем какво е вселената. Дали е всичко? Дали е едно малко балонче на мултивселена, изпълнена с балончета? Или изобщо не е балон, а една оптическа холограма? Дали изобщо Големия взрив е в началото на всичко? Дали нещо е възникнало от нищото, или е само последният от дълга поредица от цикли на разширяване и разпадане? Нямаме представа какво е тъмната материя, само че има невъобразимо голямо количество от нея във вселената. А когато обсъждахме парадоксът на Ферми, стана напълно ясно, че науката няма представа дали има друг живот във вселената и колко напреднал може да е той. Ами теорията на струните, която твърди, че е тайната за обединяване на два главни, но на пръв поглед несвързани теории на физическия свят – общата теория на относителността и квантовата механика? Това ще се окаже или най-великата теория, откривана някога или най-голямата измама. Има големи учени от двете страни на този дебат. И като лаици ние просто трябва да разгледаме тези две добре приети теории, за да осъзнаем колко много различна реалността може да бъде от това как изглежда: както според теорията за общата относителност, ако отлетим към черна дупка, обиколим я няколко пъти в интензивна гравитация и след това се върнем на Земята след няколко часа, на Земята ще са минали десетилетия. И това е като фунийка сладолед в сравнение с безумните неща, които квантовата механика ни казва – две частици, разделени от цялата вселена, но мистериозно свързани в поведението си; или котка, която е и жива и мъртва, докато не я погледнете.

И все пак всичко, което току-що споменах, е все още в сферата на нашето разбиране. Както установихме по-рано, в сравнение с по-еволюирало ниво на съзнание, ние сме като тригодишно, маймуна, или една мравка. Така че защо и да предполагаме, че сме в състояние да разберем всичко в лилавото петно? Маймуната не може да разбере, че Земята е кръгла планета, да не говорим за слънчевата система, галактиката или Вселената.

Може да опитате да го обясните на маймуна в продължение на години и пак не би било възможно. Кое е това, което сме напълно неспособни да схванем, дори ако по-интелигентни видове се опитат да ни го обяснят? Вероятно почти всичко.

Има две възможности, когато става въпрос за голямата картина: бъди смирен или бъди абсурден.

Безсмислието в това хората да симулират сигурност, защото са уплашени, е, че в миналото, когато изглеждало, че сме в центъра на цялото творение, несигурността била страшна и правела действителността ни много по-мрачна, отколкото сме си мислели. Но сега с толкова много повече открития, нещата изглеждат изключително мрачни за нас като хора и като вид, така че нашият страх би трябвало да приветства несигурността. Имайки предвид моята стандартна гледна точка и малката шепа десетилетия, които ми остават, а след тях цяла вечност от небитието, фактът, че може напълно да грешим, ме изпълва с невероятна надежда.

По ирония на съдбата, когато мисленето ми достигне върха на тази вкоренена в атеизма стълба, идеята, че нещо, което изглежда божествено може да съществува, вече няма да изглежда толкова нелепо. Аз все още съм атеист, когато става въпрос за всички, създадени от човека концепции за божествена висша сила, които показват прекалено голяма сигурност. Но би ли могло да съществува супер напреднала сила? Изглежда повече от вероятно. Възможно ли е да сме създадени от нещо/някого по-голям от нас или да живеем като част от симулация без да го осъзнаваме? Разбира се. Кой съм аз да кажа не, когато съм само на три години?

Що се отнася до мен, напълно рационалната логика ме кара да съм атеист към всички религии на Земята и агностик за същността на нашето съществуване или евентуалното съществуване на по-висше същество. Не достигам до тези заключения чрез някаква форма на вяра, просто чрез логика.

Намирам Стъпка 4 умствено изумителна, но не съм сигурен, че някога ще имам достъп до нея по духовен път, както понякога имам със стъпка 3. Моментите на искрено удивление от стъпка 4 може да са запазени за мислители от нивото на Айнщайн. Но дори да не мога да стъпя на стъпка 4, мога да знам, че е там, какво означава и мога да си напомням за нейното съществуване. Но какво означава това за мен като човек?

Спомняте ли си за онова силно смирение, което споменах в стъпка 3? Умножено по 100. Поради причините, които вече споменах, това ме кара да се чувствам по-обнадежден. Оставя ме и с усещането за приятно примирение с факта, че никога няма да разбера какво се случва, което ме кара да си махна ръцете от волана, да се облегна назад, да се отпусна и просто да се насладя на пътуването. Така според мен стъпка 4 може да ни помогне да живеем повече в настоящето. Ако аз съм просто една молекула, плаваща в океан, който не мога да разбера, мога просто да му се насладя.

Начинът, по който стъпка 4 може да помогне на човечеството е като разбие понятието за сигурност. Сигурността е примитивна и ни води до племенното „ние срещу тях“, което пък поражда войни. Ние трябва да бъдем единни в своята несигурност, а не разделени заради фалшива сигурност. И колкото повече хора се обърнат и видят онова голямо лилаво петно, толкова по-добре ще бъдем.

Защо Мъдростта е целта?

Нищо не изчиства мъглата по-добре от наближаването на смъртта. Именно тогава хората виждат с по-голяма яснота онова, което е трябвало да направят по различен начин: Иска ми се да не бях работил толкова; Иска ми се да бях общувал с жена си повече; Иска ми се да бях пътувал повече и т.н. Целта на личностното израстване трябва да бъде достигане на тази яснота на смъртното легло, докато все още можем да направим нещо в живота си.

Начинът, по който това може да се направи е чрез натрупване на колкото е възможно повече мъдрост възможно най-рано. За мен, мъдростта е най-важното нещо, върху което трябва да работим като хора. Това е голямата цел – общата цел, съгласно която всички други цели си идват на мястото. Вярвам, че имам само един шанс за живот и затова искам да е възможно най-пълен и смислен. Това е най-добрият резултат за мен. По този начин съм и по-пълноценен за света. Мъдростта дава на хората прозрението да разберат какво всъщност „пълен и смислен“ означават, дава им смелостта да направят избора, който ще ги заведе до там.

И докато житейският опит може да допринесе за мъдростта, мисля, че мъдростта като цяло е вече в главите ни – това е всичко, което висшия разум знае. Когато не сме мъдри, това е, защото нямаме достъп до мъдростта, която е погребана в мъгла. Мъглата е антимъдрост и когато се движим нагоре по стълбата към по-ясно място, мъдростта е просто страничен продукт на това повишено съзнание.

В един момент научих, че порастването на години или височина, не е същото като израстването умствено. Израстването е свързано с нивото на мъдрост и обхвата на съзнание, които си достигнал и не е задължително да съвпада с възрастта. След определена възраст, израстването е свързано с преодоляване на мъглата, което зависи от човека, а не от възрастта. Познавам няколко изключително мъдри възрастни хора, но има и много хора на моята възраст, които са много по-мъдри от родителите си за много неща. Някой, който е по пътя на растежа и чиято мъгла се разрежда с годините, ще стане по-мъдър с възрастта, но се наблюдава и обратното с хора, които не се развиват активно – мъглата се сгъстява около тях и с възрастта те стават дори по-несъзнаващи, но и още по-сигурни във всичко.

Когато мисля за хората, които познавам, осъзнавам, че моето ниво на уважение и възхищение от един човек е почти изцяло свързано с това колко мъдър и съзнателен човек мисля, че е той. Хората, които уважавам най-много са израсналите, а те са напълно различни по възраст.

Друг поглед върху религията в светлината на тази рамка:

Тази дискусия ми помага да изясня проблемите си с традиционната организирана религия. Има изобилие от добри хора, добри идеи, добри ценности и добра мъдрост в религиозния свят, но за мен това изглежда като нещо, което се случва, въпреки религията, а не заради нея. Използването на религията за развитие изисква новаторски поглед върху нещата, тъй като на фундаментално ниво, повечето религии разглеждат хората като деца, вместо да ги подтикват да се развиват. Много от днешните религии сгъстяват мъглата в главите ни с „вярвай в това или …“, всяване на страх и книги, които често подтикват към разделение. Те казват на хората да търсят отговорите в свещените книги вместо в дълбините на съзнанието си и тяхната упорита сигурност за правилно и грешно често ги оставя на опашката, когато става дума за развитието на социалните въпроси. Тяхната сигурност, когато става дума за историята завършва с активно отдалечаване на техните последователи от истината, както е видно от 42% от американците, които са лишени от истината за еволюцията. (Още по-престъпен за изкачването по стълбата е гнусният свят на американската политика, с една култура, която живее на стъпка 1 и където политиците се обръщат директно към животните в главите на хората, умишлено избягвайки стъпки 2-4.)

Така че какъв съм аз?

Да, аз съм атеист, но атеизмът не е модел на растеж повече, отколкото „Аз не обичам да карам ролери“ е стратегия за тренировка.

Така че аз съм си измислил термин за това, което съм – търсещ истината – Truthist (от англ. език truth – истина). В моята рамка винаги търся истината и пред нея се прекланям, а това, което води до развитие е стремежа да се научим да видим истината по-лесно и по-често.

В трутизма, целта е да станеш по-мъдър с течение на времето, а мъдростта идва всеки път, когато си достатъчно съзнателен, за да видиш истината за хората, ситуациите, света или вселената. Мъглата е това, което ти пречи, държейки те в едно несъзнателно, заблудено и ограничено състояние. Така че важното за развитието е постоянно да съзнаваш, че мъглата е там и да тренираш ума си да вижда пълната истина във всяка ситуация.

С течение на времето, искаш съотношението [време на стъпка 2] / [време на стъпка 1] да се повишава по малко всяка година. Искаш да станеш по-добър в създаването на „уау“ моментите от стъпка 3 и напомнянето за лилавото петно от стъпка 4. Ако правиш тези неща, то ти се развиваш по най-добрия начин, а това ще има дълбок ефект върху всички аспекти на живота ти. Това е трутизъм.

Дали съм добър трутист? Горе-долу. По-добър, отколкото преди, но ми предстои дълъг път. Определянето на тази рамка ще ми помогне да знам къде да се фокусирам, за какво да внимавам и как да си направя оценка на напредъка. Така ще съм уверен, че действително се усъвършенствам и ще доведе до по-бърз растеж.
За да ми помогне да не забравям мисията си, направих лого Трутизъм:

Това е моят символ, моята мантра, моят WWJD (Какво би направил Исус?) принцип. Нещото, което мога да гледам, когато се случва нещо добро или лошо, когато ми предстои да взема голямо решение или като напомняне в един нормален ден да не забравям мъглата и да не откъсвам очи от голямата картина.

А ти какъв си?

Моето предизвикателство към теб е да си измислиш своя дума, която точно да представи твоята рамка за растеж.
Ако си последовател на християнството и то наистина ти помага да растеш, тази дума може да бъде християнин. Може би вече си имаш своя собствена ясна и добре дефинирана стратегия за напредък и ти трябва само име за нея. Може би трутизмът пасва и на твоя начин на мислене и искаш да опиташ да бъдеш трутист с мен.
Или може би нямаш представа каква е твоята рамка на растеж или това, което използваш не работи. Ако A) не се чувстваш еволюирал по смислен начин през последните няколко години, или Б) не си в състояние да подкрепиш своите ценности и философии с разумни доводи, тогава ще трябва да си намериш нова рамка.

За да направиш това, просто си задай същите въпроси, които аз си зададох: Към каква цел искаш да се развиваш (и защо това е целта)? Как изглежда пътят, който ще те отведе до там? Какво ти пречи и как преодоляваш тези пречки? Какви са ежедневните ти практики и как трябва да изглежда напредъкът ти година за година? Най-важното е как оставаш силен и поддържаш практиката в продължение на години, а не четири дни? След като си обмислил тези въпроси, дай име на рамката и й направи символ или мантра. (После сподели своята стратегия в коментарите или на моя имейл, защото артикулирането й помага да се изясни в главата ти, а и ще е полезно и интересно за другите да разберат за твоята рамка.)

Надявам се да съм те убедил колко важно е това. Не чакай смъртния си одър, за да разбереш за какво е този живот.

Източник: Kalin.bg