Социологът Юлий Павлов от Център за анализи и маркетинг за предстоящия президентски вот, шансовете на кандидатите и ролята на вицепрезидента пред в. „Стандарт” – Господин Павлов, два месеца и половина преди президентските избори са известни само няколко кандидатури за поста. Предизвестен ли е резултатът на този вот?
– Резултатът категорично е предизвестен. Ситуацията се разви абсолютно по сценарий, който е добър за ГЕРБ, тъй като сами виждате, че ситуацията е уникална – два месеца преди президентските избори ние не знаем кои ще са основните кандидати. С едно изключение, но и това, на БСП, се появи има-няма преди десетина дни.
– А ако кандидатурите бяха оповестени още през май, щеше ли да е различно?
– И да бяха оповестени май месец, това нямаше да доведе до голяма разлика. За да се направи една мажоритарна кампания, е необходима поне година време, за да може кандидатът да убеди всички привърженици на неговата партия да гласуват, но и да привлече и периферни избиратели. Парадоксално е, че с развитието на демокрацията ние се отдалечаваме от тези демократични норми. В началото на демокрацията не беше така. Вие знаете колко време преди изборите беше издигната кандидатурата на Петър Стоянов. Това, което става в момента, означава, че предстоящият избор няма как да стане мажоритарен, а е чисто партиен. За кандидатите ще гласуват основно привържениците на политическите сили, които са ги издигнали. Стремежът за това кратко време ще бъде да убедят, ако е възможно, всички привърженици на тази политическа сила, да гласуват. Но няма как да излязат извън рамките на своя електорат. Така че това обяснява и защо ГЕРБ толкова време не бързаше с кандидатурата. Разпределението на силите на партийния терен е изключително изгодно за тях. Те водят БСП в съотношение 2 към 1 и това съотношение не се променя от много време. Това съотношение ще се запази и до изборния ден и подобно ще бъде съотношението и между кандидата на ГЕРБ и този на БСП. С една уговорка, че кандидатът на ГЕРБ ще бъде така или иначе едно от знаковите лица от партията. Кандидатът, който БСП и АБВ избраха, ген. Румен Радев, все още не се приема еднозначно от членовете и симпатизантите на БСП. Така че тази разлика може да бъде и по-голяма.
– Това определя ли категорично кой ще отиде на балотаж?
– Да. Това ще бъдат кандидатът на ГЕРБ и ген. Румен Радев. И там вече част от гласувалите за пропадналите кандидати ще се разпределят на втори тур, друга част няма да гласуват. Но така или иначе резултатът няма как да се обърне. Естествено, че кандидатът на ГЕРБ ще спечели на втори тур.
– Кой може да е кандидатът, който ГЕРБ ще издигне, за да победи ген Радев?
– Всяко от познатите лица на ГЕРБ може да бъде. Това ще бъде партиен вот. БСП можеха да издигнат кандидат, който по-леко да привлече партийния вот. За Радев дори не знам дали го привлече. Много хора не приемат с добро око влизането на един действащ генерал от армията в политиката. Досега изобщо не се е занимавал с политика, ама от утре ще стане президент. Така че ген. Радев няма как да излезе извън електората на БСП и АБВ, които, събрани заедно, са сигурно някъде 13-14%. Както и да го смятаме, 900 000 – 1 млн. гласа, това е таванът, който може да постигне този кандидат. Според мен ще бъде под 900 000 гласа. Кандидатът на ГЕРБ ще си събере гласовете на привържениците на партията, т.е. този кандидат ще има 1 млн. 200-300 000 гласа. Няма начин да падне под толкова. А на втори тур, разбира се, ще добави гласовете на симпатизанти на други десни партии.
– Възможно ли е изборите да приключат още на първи тур?
– Дори на първи тур ГЕРБ да събере 2 милиона гласа, пак няма как да спечели, защото в Конституцията има едно архаично изискване, но то все още е валидно, че за да бъде избран един кандидат на първи тур, не е достатъчно за него да са гласували повече от половината действителни гласове, а трябва и да са участвали в избора повече от половината от избирателите по списък. Спомняте си, че Георги Първанов с близо 65% можеше да се явява на втори тур не защото за него бяха гласували малко хора, а защото за неговия съперник бяха гласували прекалено малко.
– Възможно ли е Красимир Каракачанов да стигне до балотаж?
– Не го подценявам. Както казах, с късното обявяване на кандидатурите вотът се превръща в преимуществено партиен. Процентите на ВМРО и НФСБ са към 5% средно, като добавим още 2% за Атака, стават 7%. Т.е. Каракачанов би могъл да събере около 400 000 гласа. Ако привлече и някакви други неидентифицирани патриоти, отива малко по-нагоре. Дори да вземе 500 000 гласа, няма как да измести кандидата на левицата от второто място дори той да падне до 800 000.
– Кого ще подкрепят на втория тур патриотите?
– Красимир Каракачанов и Валери Симеонов няма как на втори тур да не подкрепят коалиционния си партньор.
– При очертаната от вас предопределеност има ли значение тогава какво ще направят реформаторите?
– Какво ще направят реформаторите е слабо релевантно, тъй като вероятността те да имат общ кандидат ми се вижда доста малка. Все пак четири от партиите подкрепят правителството, а една е в опозиция. По-известните от кандидатите, които са издигнати в момента, са опозиционно настроени. Т.е. шизофренията вече започна да става заразна – тя е не само в ДСБ, които хем са опозиция, хем държат своите участници във властта. Останалите партии започнаха да действат малко шизофренно. Как да коментираме кандидатурата на Велислав Минеков? Той е един от най-опозиционните и яростни критици на управлението. Как една партия, която е в управлението, подкрепя кандидат-президент, който е яростно против управлението? Освен това, ако по някакъв начин реформаторите стигнат до обща кандидатура, той как ще се държи спрямо управлението? В понеделник, сряда и петък ще го подкрепя, във вторник и четвъртък ще бъде в опозиция, а пък в събота и неделя ще бъде неутрален? Те няма как да съберат и партийния си вот, така че техният кандидат се очертава да завърши на четвърта позиция.
– Ако Жорж Ганчев не поднесе някоя изненада..
– Да, с хора с носталгично желание или пък такива, които искат да покажат червен картон на управляващите.
– Президентските избори тест ли са за едни бъдещи парламентарни избори?
– Да, до голяма степен. На тези избори мотивацията за гласуване ще бъде партийна. Не случайно премиерът каза, че ако ГЕРБ загуби тези избори, правителството ще бъде принудено да подаде оставка и да отиде на предсрочни. Логиката на тези избори е такава. Иначе по принцип няма нищо обвързващо. Но тези избори ще бъдат наистина партийно обусловени, а не мажоритарно и ако ГЕРБ загуби, смятам, че Борисов ще удържи на думата си.
– Каква е ролята на фигурата на вицепрезидента?
– Като цяло изборът на вицепрезидент няма решаващо значение. Той трябва просто да коригира някои от негативите на основния кандидат и да попълни някои празноти в неговата политическа биография. Така че досега рядко е имало съществено значение в България, но с едно важно изключение. На миналите президентски избори добрият резултат на кандидатите на БСП се дължеше не толкова на кандидата за президент, който не е добре приеман от техните избиратели, а на кандидата за вицепрезидент – Стефан Данаилов, който наистина е любимец на избирателите на БСП, но и на едни центристки избиратели извън партията. Сега в момента БСП е в подобна ситуация. Кандидатът за президент е непознат и много е важно какъв ще бъде кандидатът за вицепрезидент. Ако това е партийна фигура, това ще убеди членовете на БСП, че тази кандидатпрезидентска двойка е тяхна. Ако обаче той е безпартиен, някаква гражданска номинация, това ще засили съмнението у избирателите на БСП.
