Янка Арашева е от Казанлък и е една от многото българки, които решават да заминат на гурбет в чужбина и там да се устроят на работа, за да помагат на семейството си. За какво мечтае и защо няма доверие на сънародничките си – вижте повече в интервю, публикувано от „Български новини“.

Как заминахте за Гърбия?

17 години работя в Гърция като преди това в България съм работила в завода „Арсенал” АД  в Казанлък в продължение на 9-години. След като останах без работа реших да емигрирам през далечната 1991 година. Бях само на 34 години тогава.

Тръгнах с автобус, който ни остави пред някакъв офис за намиране на работа (графия), където работеше една българка и ме изпрати на работа на остров Хиос. Незнаех  гръцки език тогава. Работих около месец, върнах се в Атина и ми намериха вътрешна работа и така 17 години. После се прибрах за 7 години в България и отново се върнах. През 1999 година, когато започна първото узаконяване, семейството при което работех в град Спарти ме узакониха в ОГА.

Какво беше първото ви впечатление?

Много добро. Работих в прекрасно семейство около 6-години, но човека за който се грижих почина и се прибрах в България. Беше интелигентен и добър човек. 8-години по-късно се наложи отново да се върна в Гърция, тъй като имах лична драма, която ме изпрати на гурбет. В България работех в старчески дом, където заплащането е само 400 лв, които не стигат за нищо.

Какво мислите за българите в Гърция?

Не им вярвам, никой не е готов да ти помогне. Точно обратно. Не контактувам с българки. Разочарована съм от отношението им към сънародници помежду. Преди време се запознах с две българки, които ми поискаха телефона.

Тогава работех в Пирея. Обаждаха ми се през почивните дни, като след време буквално ми „откраднаха” работата. От тогава преустанових всякакви контакти с българи. През почивния ден имам познати две гъркини, които мога да посетя или се разхождам по улиците като вълк-единак. Предпочитам сама отколкото да контактувам с българки. Надлъгват се една на друга.

Как се справяте с живота тук?

Харесва ми  Гърция, искам да и намеря добра и спокойна работа.  В момента работя в една къща и се грижа за двама възрастни. Нямам лично пространство, нито стая. Не ми позволяват да гледам нито телевизия, нито да се къпя. Бабата постоянно ходи и мърмори след мен. Налага се да спя с 94-годишен дядо в една стая, тъй като бабата, която е на 85-години спи в другата стая. Условията са ужасни. Багажът ми е струпан в една стая и се налага да ровя, когато ми е необходимо да ползвам нещо.

Янка как протича един ваш работен ден в Гърция?

В грижи за двама възрастни, които не спя и през нощта. На другия ден след като не мога да и почина не съм и пълноценна за деня, който ме очаква отново пълен с грижи. Единственото, което не правя е да готвя. Всичко останало е на моя гръб. Не готвя защото бабата ми няма доверие. Чух я един път да споделя с приятелките си, че й хапчетата тя давала на дядото, защото ни нямали доверие.

Предстоят депутатски избори в България. Ще гласувате ли и какво мислите за България?

Ще гласувам, защото дори и един вот понякога може да обърне нещата и искам да съм съпричастна със съдбата на Родината ми, макар и далеч от нея. България ми липсва, семейството ми липсва, но…имам финансови проблеми, които трябва да реша преди да се завърна в България.