Ако не се преборим за собственото си бъдеще, ще ни разглеждат като хора от втора класа

Има разлики между идентични продукти, продавани на българския и европейския пазар. До този извод достигна проверката на Българската агенция за безопасност и храните.

Единственото донякъде изненадващо в случая за мен е, че това беше признато официално. Различияга в качеството на храните отдавна е нещо добре известно, но сега получи и официално потвърждение. Като се замисля обаче, защо да остане скрито? Ние отдавна живеем на принципа “всяко чудо за три дни”. Далаверите в НДК,дискриминационните условия при обществените поръчки, непрекъснатите разкрития за шуробаджанащина и конфликт на интереси във всяка сфера на обществения живот…

Каквото и да се случи бързо се разминава. Ние се превръщаме в жертви на късата си памет. Именно това е причината винаги да сме прецакани. Вместо да говорим, пишем и да се борим, докато проблемът не бъде решен, ние недоволстваме и крещим, но за кратко. Предизвикваме бури в чаша вода. Постигането на цели става бавно, последователно и трудно.

Истината е, че по-нискокачествената храна е показателна за отношението към България и по-точно към нас-гражданите на страната. Третирани сме като хора от второ качество и вината за това си е основно наша. Винаги се оправдаваме с това, че сме малка държава и не отстояваме собствените си права и интереси.

Обикновено човек, който не се уважава сам, не получава и респекта на останалите хора. Същото се отнася и за държавите. Угодническото и подлизурковско поведение към всеки нов “партньор” (разбирайте господар) ни обрича винаги да сме с преклонена главица и каквото ни дадат, за да напълним устица.

Няма как се очаква промяната да дойде от западните граждани. На чужд гръб и сто тояги са малко, а нашият е свикнал да ги носи, както показна историята ни. Специалисти в оцеляването сме, но не е ли време да започнем да живеем?

Натискът на гражданското общество е единственият способ на хората да контролират действията на политиците. В България вече в продължение на много години все сме в преход. Въпросът е в преход към какво? Към момента изглежда е към задлъжняла държава със затихващи функции.

Формирането на единно гражданско общество е в състояние да даде различна насока  в развитието на страната. За целта е необходимо да се борим с всяка несправедливост и да не се отказваме, докато даден проблем не бъде решен. Независимо дали става въпрос за различно качество на храните, презастрояване на квартали, далавери с обществени поръчки и каквото се сетите още.

Спомнете си за примера на хан Кубрат със снопа пръчки. Всеки човек може да бъде пречупен, ако е сам с каузата си. Само в единството си сме способни да променим нещата и да докажем, че българите сме достойни граждани на света!