Сред плюсовете на страната ни е общата икономическа среда, не стоим зле като логистика, а големината на пазара само на пръв поглед е плюс на Турция.
Тези дни в немски медии се появи информация, че след Великден концернът “Фолксваген” ще избере къде да бъде новият автомобилен завод, като в последния етап са останали две държави – България и Турция. Твърди се, че другите кандидати, като Сърбия и Румъния, вече са отпаднали. – но, разбира се, нищо не е сигурно, докато не се вземе официално решение от надзорния съвет.
Да се поставим на мястото на членовете на надзорния съвет на “Фолксваген” и да разгледаме плюсовете и минусите на България и Турция за нов завод.
Големината на пазара на пръв поглед е силно предимство за Турция – все пак икономиката на Турция е над 700 милиарда евро, а българската е 55 милиарда евро. Пазарът на автомобили в Турция също е много по-голям: 600 хиляди нови автомобила годишно спрямо 35 хиляди в България. Но дали това е аргумент за нов автомобилен завод на “Фолксваген”? Съвсем не.
Въпреки че в Турция се произвеждат автомобили, турският пазар се доминира от вносни автомобили, като близо 2/3 от продажбите са внос. Преди няколко години “Фолксваген” беше номер едно в Турция – но дори и тогава не направи завод там. А сега има още по-малко смисъл. В момента турският автомобилен пазар преживява срив, продажбите спаднаха от около 1 милион годишно до около 600 хиляди и спадът продължава. “Фолксваген” вече е на трето място, а продажбите му са наполовина. По-важно е друго – новият завод ще произвежда модели на “Шкода” и “Сеат”, а тези марки нямат голям пазар в Турция. “Шкода” е на 10-то място през 2018 г., а през март 2019-а отбелязва спад от 50% в продажбите, докато “Сеат” спада с близо 60%.
При този срив на продажбите в Турция местният пазар не е аргумент за голяма нова инвестиция, точно обратното. Дори съществуващите в Турция заводи не могат да си натоварят производството. Нов автомобилен завод в Турция не е строен от 20 г. насам. Всъщност един от производители на автомобили в Турция смята да затвори завода си там – става въпрос за “Хонда”, която планира да закрие производството в Турция до 2 г.
След като местният пазар на Турция не оправдава завод на “Фолксваген”, тогава единствената причина да се строи завод е производство за износ. Турция основно продава автомобили в ЕС. За това помага фактът, че страната е в митнически съюз с ЕС, т.е. няма мита при внос. Но ако ще се произвежда и изнася за ЕС, България има много предимства, защото е член на ЕС и е в общия пазар. Турция е в митнически съюз с ЕС, но все пак съществуват граници, митнически контрол, регулативни различия, всевъзможни декларации и документи, докато България се ползва с предимството на пълноправно членство и хармонизация на законодателството и стандартите с европейските.
Членството в ЕС изключително улеснява доставките, логистиката, администрирането – неслучайно няколко автомобилни компании обявиха, че ще закрият заводите си в Англия в случай на “твърд” Брекзит. Например много е лесно “Фолксваген” да вземе 200 българи и да ги прати да работят и да се учат в Германия – нещо, което за страни извън ЕС ще изисква паспорти, визи, разрешения за работа и куп други процедури, отнемащи месеци. Членството в ЕС означава и че в България се прилагат европейските закони, включително чрез Европейския съд, а скоро и европейска прокуратура. Това не е за подценяване.
Турция безспорно има опит в производството на автомобили – страната произвежда около 1,5 млн. автомобила годишно (малко повече от Чехия). В Турция има шест западни завода, които скоро ще станат пет – но това все пак е огромно постижение. Обаче още по-важно е наличието на огромен брой производители на автомобилни части и компоненти – над хиляда. Те са важни за всеки автомобилен завод. Но, от друга страна, производителите на части и компоненти работят основно за износ – дори в момента много доставки на части от Турция към Европа минават с камиони през България. Всъщност България е в центъра на Балканите и може бързо да получава доставки на автомобилни части и компоненти както от българските заводи, така и от съседни страни – Румъния, Сърбия, Турция. Така че Турция е с огромно предимство относно опита, но България не седи зле откъм логистика.
По отношение на обща икономическата среда България несъмнено превъзхожда Турция. Турската лира девалвира рязко миналата година и остава нестабилна, инфлацията се измерва в десетки проценти, валутните резерви намаляват, лихвените проценти също са огромни, а финансовата и икономическата среда е непредвидима. Междувременно и икономиката изпадна в рецесия през втората половина на 2018 г., а тези дни правителството наля 5 милиарда долара в банките в опит да ги стабилизира. В същото време България има устойчив икономически растеж, макростабилност и рекордно ниски лихви.
Нещо повече България се подготвя да влезе във валутния механизъм ERMII и в банковия съюз, което е допълнителна интеграция и печат за качество.
Турция има и сериозни политически проблеми – не само вътрешни, след опита за преврат и последвалите масови арести и нестабилност, но и външни. Тръмп вече наложи мита на Турция и буквално всеки ден има някакви новини за ескалация на напрежението между САЩ и Турция. Заради търкания с Турция Германия изтегли своите войници и самолети от турската база Инджирлик и ги премести в Йордания.
ЕС замрази преговорите за членство с Турция. На среща миналата година турският и немският президент си разменяха критики и дори обиди. В същото време България има отлични отношения с Германия, както показа и скорошното посещение на немския президент.
Накрая, но не на последно място, защото може да се окаже решаващо – Турция има Агенция за инвестиции на най-високо ниво (към президента Ердоган) и специална политика за привличане на стратегически инвеститори с големи стимули.
Рядко се строи нов автомобилен завод и винаги има по няколко страни, които “наддават”, предлагайки максимално добри условия – например през 2018 г. Словакия предостави подкрепа от 125 млн. евро на “Ягуар”, за да построи нов завод за 1.4 млрд. евро в страната, а Унгария с подобна подкрепа привлече нов завод на “Мерцедес” за 1 млрд. евро. На фона на дългосрочните и мащабни ползи от един автомобилен завод трябва да се положат максимални усилия и да се предложи конкурентен пакет на “Фолксваген”, за да дойде в България.
Източник: 24 часа
