Той е обиден. Скандалите му действат натоварващо. И очаква президентът да му се извини.
“Ако смятат, че аз съм нещо „лошо”, да кажат защо”, призовава депутатът, магистрат и издател Делян Пеевски в интервю за собствения си вестник “Телеграф”.
Липсата на посочен автор-журналист и препечатването на израза “нашият издател” от всички медии, които Пеевски отрича да са негови, са само симпатичните детайли в тази история. Важното е, че никой от политиците не се наема да отговори на въпроса му: С какво е лош Пеевски, че президент и премиер се обиждат с името му?
Втора седмица след като президентът и премиерът се обвиниха взаимно във връзки с Пеевски, темата е на път да бъде покрита. Аранжираните “сблъсъци” в телевизионните студия между представители на ГЕРБ и БСП обсъждат личните качества на Румен Радев и Бойко Борисов, призовават ги да се разберат “по мъжки”, повтарят всички познати взаимни обвинения между двете партии, но не смеят да се насочат към името, от което започна всичко.
Скандал за Пеевски без Пеевски – това наблюдаваме в момента. Самият депутат вече разпространи едно изявление и едно интервю, но пак не искат да го забележат. Думата “абсурд” изглежда твърде слаба, за да опише този случай.
Всички знаят
Когато президентът Радев попита дали премиерът Борисов има срещи, интереси и бизнеси с Пеевски, той припомни твърдения на обвиняемия банкер Цветан Василев и на представители на извънпарламентарната опозиция.
Когато пък премиерът попита президента дали е договорил с Пеевски избирането си, той припомни централната роля на депутата в ДПС и подкрепата на партията за Радев на президентските избори.
Буквално два часа след тази размяна на реплики Пеевски посъветва Радев и Борисов да решават проблемите си като “големи момчета, генерали” и да не го намесват. И ето, че цялата държава го послуша – никой вече не го намесва, а “големите момчета” сякаш забравиха темата.
Една малка част от медиите в България от години описват случая “Пеевски” – как един необяснимо забогатял млад човек, използвайки близостта си първо с НДСВ, а после с ДПС, се превръща в един от най-влиятелните хора в държавата, а интересите му диктуват процеси в политиката, бизнеса, правосъдието и изпълнителната власт.
Влиянието му е потвърждавано и от думи на хора, които би трябвало да знаят достатъчно за властта. Преди четири години Цветан Цветанов каза, че „Делян Пеевски управлява прокуратурата чрез огромното си влияние във Висшия съдебен съвет и чрез главния прокурор Сотир Цацаров“.
Избягалият банкер Цветан Василев го нарича “властелин на България”. Двете съдийки от прочутите изтекли записи си говорят така: “Ходи горе постоянно. – При кой? – Делян, Делян”. А през 2013 година, когато парламентът избра депутата от ДПС за председател на ДАНС, самият Бойко Борисов обясни как “Пеевски се бил съгласил да извърши всичко това. Те са подготвили сценарий – да ме задържат и в ареста да ме убият“.
Епидемия от амнезия
Днес всичко това е забравено. Но България не е толкова голяма и решаващата роля на един човек в някои сектори от икономиката не може да остане тайна. Каквото и да пише в Търговския регистър. Първенецът в състезанието по амнезия е депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов.
Преди близо пет години той попита “как е станал този боклук мултимилиардер на 20 години” и обясни как КТБ е собственик на медиите, а “Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред”.
Днес Рашидов защитава Пеевски, понеже бил демонизиран. И понеже “никой не го е осъдил за нищо и е грозно да се ползва като боздуган трето лице и като плашило”. Отново думата “боздуган”. Ролята на Рашидов обаче е сменена.
„Българските политици трябва да престанат да се държат като тийнейджъри в дискотека, носещи се безметежно под звуците на музиката, а да започнат да мислят за хората и да мислят не от днес за утре, а с далечен хоризонт” – това изречение от интервюто на Делян Пеевски е може би най-разумното нещо в цялата тази абсурдна история.
Всички се носят безметежно по свирката му. Един ден знаят кой е той, на следващия забравят. Думите им не водят до последици, защото институциите са превзети от същата тази омерта.
Нито прокуратурата, нито финансовото разузнаване, нито данъчните ще се размърдат, ако някой каже нещо повече. Че защо тогава да казват… На този фон Пеевски има пълното право да пита: Добре де, какво толкова не ми харесвате? А тишината мълчи.
