Нещата в държавата ни са ужасяващи.

През ПТП-то с бащата на президента, срива на Търговския регистър, през рехавите пътни мантинели, асфалта, ставащ само за боклука, до милионите, в които са се къпали Арабаджиеви и се къпят още много такива като тях, на които целуваме ръка, наричаме ги “баща и майка” и ги мислим за извънземни.

Ние сме не фалирала, а девалвирала държава. И трябва да разберем, че всичко опира до нашето лично отношение към живота, до нашата търпимост и послушание, и готовност да преклоним глава пред всеки чорбаджия. Всеки път, когато ние прекачваме прага, създаваме онази паралелна, сива, красива, хубава за малко весела държава, за която твърдим, че не я искаме вкъщи, но навън, след прага ни може. И когато изтрезнеем ни боли глава от нея.

Може да повръщаме, да серем и да пикаем на нея, да я потрошим, окрадем и нае..м. Тя е като жената, която мразим, но се прибираме при нея вечер, като шефа, който не ни плаща, но работим без пари за него, защото друго няма, като БМВ-то, което караме, защото е било хубаво преди 15 години. Време е да си признаем, че държавата ни е точно такава, каквото е нашето нехайство, немърливост, страх, алчност, мълчание, безразличие, мързел, пошлост, егоизъм, липса на доблест и честност…липса на първите 7 години…на първите 20,30,40, 50 години от вашия живот, в който реално не присъствате, но ви има по документи, че сте били там.

Ако не сте съгласни, допишете сами историята на държавата ни. Иначе когато паднем в пропастта ще обвинят пак само един клет, стар, очукан и отруден, нещастен шофьор, който ще иска сам да сложи край на живота си, затова че е карал нашия автобус.”

Петър Николов, адвокат