Хората с високо кръвно налягане трябва да увеличат дозите на хапчетата в големия студ, препоръчват специалисти.

Ниските температури имат подчертано неблагоприятен ефект върху сърдечносъдовите заболявания – влошаване на симптоматиката, както и по-голяма честота и повече инциденти, казва председателят на Дружеството на кардиолозите в България проф. д-р Арман Постаджиян пред специализирания сайт zdrave.to.

Той съветва хората, които вземат лекарства за кръвно налягане, е да коригират дозировката си, тъй като тя е различна през лятно и зимно време.

„Обикновено повишаваме броя на медикаментите и дозите им за разлика от лятото, когато съдовете се разширяват и нуждата от лекарства е значително по-малка“, разяснява и проф. Светла Торбова, цитирана от „Стандарт“.

Затова пациентите трябва да имат две схеми на лечение – една – за лятото, и друга – за зимата. При настъпването на месец с буквата „р“, обичайно от септември и октомври нататък, трябва да се увеличи дозата на лекарствата.

„Нашето тяло, като топлокръвни същества, е свикнало на зона на температурен комфорт, която е между 19 и 20 и 22 градуса. Всяка рязка температура, било то в посока надолу или нагоре, извежда организма ни извън подобна зона на комфорт.

По отношение на студа рязкото смъкване на температурите с около 10 градуса води до мозъчен инсулт и миокарден инфаркт – периферните съдове се свиват с цел да се запази температурата в организма. От друга страна, това покачва кръвното налягане, увеличава съсирваемостта на кръвта и при предразположени хора е рисково“, обяснява проф. Постаджиян.

Той съветва хората с проблеми редовно да си мерят кръвното в дните с голям студ, както и по време на празниците, когато се прекалява с храната, солта и алкохола.

„За нормално кръвно налягане се приемат стойностите до 140/90, всички други трябва да бъдат проконтролирани от личния лекар или специалист кардиолог“, съветва още лекарят.

Той припомня, че резките промени в температурата водят до рязко нарастване на сърдечносъдовите и мозъчносъдовите инциденти. Студеното време може да увеличи риска от инсулт до 30%. Според проучване всеки спад на външната температура с 3 градуса за 24-часов период води до нарастване на инсултите с 11%.

Ниските температури и особено големите денонощни колебания променят концентрацията на кръвта със склонност към повишено съсирване и спазъм на съдовете. Това са основните фактори, които водят до нарастване на честотата на инсултите през зимата.

Допълнително влияят намалената физическа активност, консумацията на повече и по-мазна храна, честите празници и продължителното пребиваване на маса и като резултат – нарастване на средноденонощните стойности на кръвното налягане.

„Важно е хората да знаят едно нещо – в сърдечносъдовите инциденти имаме събиране на много рискови фактори.

Те са до болка познати – повишено артериално налягане, повишен холестерол, захарен диабет, тютюнопушене, фамилна обремененост, изключително ниската физическа активност, която имаме във всекидневието си. Въпросът е, че артериалната хипертония е водеща сред тези рискови фактори. Приблизително около 30% от хората на планетата ни на възраст над 25 г. имат повишено артериално налягане. Това от своя страна обуславя развитието на сърдечносъдови заболявания.

Знаем, че приблизително 66% от общата смъртност в България се дължи на атеросклерозата и нейните усложнения по локализации. Понеже съм кардиолог и съм най-добре запознат с кардиологичните случаи, със сигурност годишната честота на пациентите, които загиват от остър миокарден инфаркт в България, е над 6000 – по 16 души всеки ден, което никак не е малко“, констатира проф. Постаджиян.