Само два дни след края на предизобрната кампания, непосредствено след изборния ден, Държавният регулатор /КЕВР/ обяви, че ще плащаме по-високи сметки за вода, ток, парно и природен газ още от началото на април.
С това поскъпване ще скочат и цените на основни битови стоки, като хляб, плодове и зеленчуци, както и на основни за бита услуги.
Логичен процес след това решение беше организирането на граждански протести пред сградата на КЕВР. В знак на несъгласие от това безумно решение, реших да се включа и аз. Разхождайки се из хората, чух различни мнения и аргументи, какво точно ги е накарало да излезнат на улицата и да потърсят правата си. Направи ми впечатление, как двама възрастни хора си говореха и единия разказваше на другия, че лично той, а и хората на неговата възраст нямат ресурса да посрещнат високите цени на парното.
Цитирам: „Вземам 200 лв. пенсия, кое по-напред да платя с нея? В зимните месеци пускам парното за час-два, за да се поотвърне и след това го спирам.”, споделяше дядото.
Сетих се за гръмките слова на партиите за увеличение на доходите по време на предизборната кампания и обезверените отсреща очи на хората, когато ги чуваха. Е, със сигурност нямаше как да повярват, когато за пореден път биваха излъгани и вместо увеличение на пенсиите и заплатите, получаваха увеличение на сметките!
На протеста имаше и майки с деца, които също изразяваха недоволството си от обидно ниското майчинство, което не стига за отглеждането на едно дете, камо ли за плащането на битови сметки. В съзнанието ми изплуваха думите на моя приятелка, която преди година замина да търси късмета си в чужбина – „Какво да правя тук? Нищо не ме задържа. Държавата няма отношение нито към възрастните хора, дали живота си за страната, нито към нас младите, които искат да работят и живеят в България. Работя, за да плащам сметки”.
Към днешна дата, думите и продължават да звучат все по – актуално. А промяна в положителна посока на хоризонта, дори оптимист като мен, не вижда.
Пишейки това, два дни по – късно си мисля, докога политиците ще приемат управлението на страната като спектакъл, в който актьорите на сцената говорят това, което хората искат да чуят, а всъщност правят това, което са си наумили?
До кога популистки обещания ще заливат и заличават европейските перспективи на България?
До тогава, до когато публиката продължава да участва в спектакъла – или като се прави на очарована от социалната загриженост на властта, или като аплодира бутафорните атаки на популизма.
А докато това е така, смяната на актьорите няма да има определящо значение за сценария!
Източник: stbalova.com
