Не е вярно, че въвеждането на еврото ще вдигне цените Въпросът днес не е да влизаме ли в еврозоната. Въпросът е да влизаме в нея – колкото по-бързо, толкова по-добре. Процесът е забавен от години, и то не по наша вина.
За България това е единственият логичен, естествен и смислен изход от системата на валутен борд. При това позитивен изход, защото нищо няма да загубим от този процес. Напротив, имаме възможността значително да подобрим финансовите позиции и перспективи на България.
Страната ни изпълнява Маастрихтските критерии, това е договорено още при ратификацията на договора за присъединяването на България в ЕС. Включително и приемането на еврото като национална валута – този въпрос е предрешен.
Разбира се, има процедура. И тук въпросът не е дали да бързаме, или не, но за нас е максимално изгодно колкото може по-скоро да направим тази важна и изключително необходима крачка – излизането от валутния борд и присъединяване към еврозоната.
Проблемът е в рисковете, които поражда системата на валутния борд. Рискът е за банковата система, тъй като при валутен борд ние нямаме кредитор от последна инстанция, тоест централната банка не може да рефинансира банките.
Това създава ситуация, при която местните банки трябва да поддържат значително по-висока ликвидност, отколкото банките, които могат да разчитат на кредитор от последна инстанция. Валутният борд оскъпява кредита в страната и създава ситуация на „парников ефект“ – от една страна, левът е вързан към еврото, курсът е стабилен от 1997 г. досега. Но от друга страна, българските банки работят в условията на система с частични резерви, която е такава в банковото дело от 4000 години, без кредитор от последна инстанция.
Теоретично, но то ще се усети съвсем скоро – влизането в еврозоната ще е благоприятно за развитието на бизнеса, защото българските банки ще могат да ползват ресурс от Европейската централна банка, която в момента го продава с интервенции на изключително ниски цени, при отрицателни лихви. Това ще съдейства за кредита в България, ще го поевтини.
Не е вярно и не бива да има опасения, че влизането ни в еврозоната ще вдигне цените. Няма да е повече, отколкото в Германия или Австрия, да речем. Винаги има един такъв ефект на закръгляването, но той е максимум до около 2-3%, вярно, търговецът закръглява към по-високото, има такъв ефект, но той е много краткотраен. Много бързо след това цените се връщат на предишното ниво.
Сравненията с Полша или Гърция, където имахме значително по-голям такъв ценови ефект при въвеждането на еврото, не са състоятелни, защото там ставаше въпрос за преход от система на плаващ валутен курс към фиксиран валутен курс, влизането в оборот на самото евро. Що се отнася до България, ние тази цена я платихме, това при нас вече се случи през 1997 г., когато връзвахме лева към еврото. Този шок вече го преживяхме, няма как да стане втори път. Цената на фиксирането сме я платили, понесли сме всички негативни ефекти от твърдия курс с валутния борд. Сега оттам нататък ни чакат само позитиви.
Не бива да се пренебрегва тази възможност у нас, както в Германия при прехода от марка към евро, като марката не беше нестабилна валута, напротив, но и там имаше този ефект в началото, когато с едни 3% се забелязваше скок на цените за около седмица-две. Що се отнася до европейския резервен механизъм, популярно наричан чакалнята на еврозоната, тази процедура е предназначена да убива ефекта от привързването към еврото – от плаващ към фиксиран курс. При нас обаче няма такова нещо, от тази гледна точка на нас този буфер не ни трябва. Друг е въпросът, че има законодателна рамка, която определя такъв период на действие на въпросния механизъм за всички държави. И чисто процесуално не е възможно той да бъде избегнат.
Автор: Емил Хърсев
Източник: 24 часа
