На 25 юли християнската църква отбелязва Успение на Св. Анна, кончината на светицата.

Света Анна произхождала от Аароновия род и била омъжена за Йоаким, наследник на Давидовото племе. Милосърдното и щедро семейство живеело в Назарет, но голяма мъка лежала на сърцата им – нямали си детенце.

Един ден, докато работела в градината, Анна видяла, че на лавровото дърво има гнездо с малки пиленца. Тя се обърнала към Бог с гореща молба да я дари с рожба. Господ я чул и изпратил от небесата ангел да съобщи, че е заченала. Така Анна родила Мария, бъдещата майка на Исус.

Според библейските сказания през годините светицата станала християнски символ на майчинството. Летният празник на света Анна – 25 юли, е по-разпространен и почитан в Западна България и в Родопите, като там се почита като защитница на бременните жени и на майчинството.

За да раждат леко невестите и да бъдат здрави новородените, на празника се спазват определени забрани – не перат и не мият, не трябва да се работи нищо – не се плете, не се шие. Според старо поверие, ако „трудна жена работи на св. Анна, ще пометне“. На празника на светицата младите булки и бременните жени отиват на черковна служба, запалват под иконата на св. Анна свещи и й носят дарове – цветя, чорапи, кърпи, ризи, пари. Майките изпичат специални обредни пити и ги раздават в двора на черквата и на съседи, за да са здрави дечицата им.

Вярва се, че света Анна пази малките от „огън“ – висока температура и треска.

На 25 юли имен ден празнуват всички, които носят името Ана, Аница, Анна, Янa, Eнчo.