От понеделник след Цветница започва Страстната седмица за православните християни. Наречена още „Седмицата на страданията“, тя е последната седмица от земния живот на Иисус Христос.

Всеки ден от тази седмица се нарича Велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната от Великденския пост и на всеки един ден от нея се извършват специални служби от Църквата.

Според православния календар кулминацията на страстната седмица е Христовото Възкресение.

Понятието „страстна“ идва от старобългарската дума за „страдание“.

Според евангелските текстове, на Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Той изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня – символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите. Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

На Велика сряда Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро. Провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде. Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.

На Велики четвъртък е произнесена смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания, е началото на следния ден (след залез) Той е разпнат.

Разпети петък е Денят на великите страдания на Христос, когато е разпънат на кръст. Служи се т.нар. „Опело Христово“.

Великата събота е ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

На следващия ден е светлото Христово възкресение. Отново службата започва през нощта – в събота вечер.

В българската домашна православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин. Понеделник, вторник и сряда са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве. На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца. На Велики петък в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве. На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.

Традиционно, дните около Великденските празници са почивни – тази година това са дните между 6 (петък) и 9 април (понеделник) включително.

Днес имен ден празнуват мъжете, които гордо носят името Виктор, както и дамите, които се „кичат“ с титлата Виктория.