Атанасовден се празнува на 18 януари. На този ден се разрешава вино и елей. Св. Атанасий е роден през 295 г. в Александрия (Египет) в семейство на бедни християни. Получил добро образование. Участвал в Първия Вселенски събор, където се показал с благодатно озарен ум в защита на вярата против ереста на Арий.
На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей на негово място в Александрия.
Заради вярата преследван в изгнание 15 години. Страдал при императорите Констанций, Юлиан Отстъпник и при Валент, по време на когото известно време се укривал в една гробница. Жителите на Александрия така настоявали да се върне епископът им, че императорът се опасявал от бунт и се съгласил. В старанието си да се омиротвори църквата бил в постоянни спорове с еретиците. Починал в 373 година на 80 години.
Св. Кирил е участвал на Третия Вселенски събор и изобличил еретика Несторий. Написал е много книги в защита на вярата. Починал в мир в 444 година.
В българските народни вярвания светецът е представен като голям мъж с калпак, яхнал своя кон – обикалящ селата, за да ги пази от болести и демони. Денят е наричан също и „Втора Коледа“ – защото, който не е заколил прасе на Коледа, може да го заколи сега.
В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“ Затова и празникът е известен и като „Среди зима“.
Стопаните гадаели по времето на Атанасовден, дали ще е плодородна годината. „Дебел сняг – дебел комат“ – имало ли много сняг, голям берекет се очаквал.
В някои райони на България със запалени огньове хората посрещат изгрева на Атанасовден. Това са последните дни, в които се пеят песни за любов и женитба от моми и ергени. Скоро наближава период на пост и въздържание, период, през който годежи и сватби не се извършват.
На места на Атанасовден се правят общоселски курбани, за да не се разболяват хората. Характерни са и лични курбани, с които се омилостивява светеца, да излекува тежка болест или страшно премеждие. Характерен за празника е и ритуала побратимяване, които се изпълнява и на Ивановден.
Традиционно на трапезата за Атанасовден присъства питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, и най-вече свинско с бамя.
Днес празнуват всички с имената Атанас, Атанаска, Наска, Наско, Hасo, Hася, Начо, Tанас, Таньо, Таню, Тинка и производни от старогръцкото „Атанасиос“, означаващо „безсмъртен“.
