Едно от най-глезените чеда на Комунизма Юлия Берберян сега е от другата страна на барикадата. И всички се питат как и защо дойде промяната?

Мануела, Катерина и Магдалена прославиха името на България в тениса.

Трите сестри издигнаха родината ни до световните класации и ни накараха да изпитаме гордост, че сме българи!

И мястото на легендарните сестри Малееви на стената на спортната слава е запазeно.

Черното клеймо, което може да унищожи обществения образ на Мануела, Катя и Маги, е не кой да е, а родната им майка Юлия Берберян.

Оказва се, че биографията на известната треньорка е оцапана с множество странни факти и обстоятелства, които вероятно обясняват протестърското й поведение. Мнозина може би са забравили, че Берберян стана главна героиня в печалноизвестното дело „Държавата срещу Юлия Берберян“.
Златен имот в „Лозенец“ се превръща в разковничето на г-жа Берберян.

Как започва всичко?

Юлия Берберян и съпругът й Георги Малеев решават да вдигнат учебно-тренировъчен комплекс по тенис за чудо и приказ.

За тази цел на 9 май 1996 г. Берберян и зет й Георги Стоименов подават молба до Столичната община за закупуване на терен, проектиране и изграждане на спортен център в „Борисовата градина“. След като не получават никакъв отговор, на 26 август същата година двамата изпращат втора молба до общинарите, на която също не е обърнато никакво внимание.

Третата молба на Берберян и зет й е от 2 октомври 1996 г., но тя вече е изпратена до кмета Стефан Софиянски и в нея е формулирано друго искане: да бъде проведена процедура за преотстъпване право на строеж и за построяване на комплекса върху 21 декара в местността „Погребите“ в „Борисовата градина“.

Финтовете

Шест месеца по-късно – на 27 март 1997 г., заместник-кметът Венцислав Николов предлага на Столичния общински съвет (СОС) да приеме решение за замяна на този терен срещу апартаменти, които Берберян и зет й ще купят със свои пари. По онова време обществеността все още не е запозната детайлно с комбинациите на Стефан Софиянски и на „сините“ общинари с недвижимата общинска собственост и затова „пазарната стойност“ на терена – 151 744 долара, изглежда разумна.

На 14 юли 1997 г., когато цялата държава е в ръцете на „сините“, а Юлия Берберян е депутат от 38-ия парламент, Столичният общински съвет (СОС) благославя сделката, но поставя едно категорично условие: стойността на апартаментите, срещу които народната представителка ще получи заветните 21 декара, да не бъде по-малка от пазарната стойност на земята (т. е. от 151 744 щ. долара).

Накрая СОС възлага на кмета Софиянски да конкретизира жилищните имоти, да получи нотариалните им актове, да разпореди те да бъдат оценени и да издаде заповед за сключване на договора за замяна.