Мони е един от обитателите на „Дом Възможност“.

Това е програма, която предоставя на младежи, израснали без родителска грижа или в приемна грижа не просто спокойна семейна среда, в която да останат, докато се почувстват по-стабилни, но и изключителна подкрепа в намирането и задържането на подходяща за тях работа, наваксването на умения, които не са успели да изградят в дома за деца, изграждането на пълноценни отношения и превенцията на рискови поведения и въвличане в организирани престъпни мрежи.

Мони отива в дома и се възползва от програмата за трети път. В „Дом Възможност” се връща всеки път, когато закъса.

Последният път, в който си тръгнал от наблюдаваното ни жилище, било преди около година и половина. Тогава отива при майка си и сестра си в село край Монтана. Заминава за село по молба на майка си, която му казва, че има призовка за него и трябва да се яви на дело. Когато отива на село, обаче, се оказва, че дело няма, а ситуацията в семейството му е повече от сложна. Майка му се е омъжила отново за човек, който се държи лошо с нея, а сестра му има психически проблеми.

Желанието на Мони да помогне на сестра си стига до там, че той решава да я вземе със себе си и да заживеят в София. Започва работа – гледа крави. Плащат му малко, едва се справят, а и сестра му често бяга, забърква се в неприятности. Не след дълго отчаянието и безсилието надделяват и Мони се предава: „Искам да помогна на сестра ми, но тя няма воля. Не знам как да я подкрепя.”

Това е и моментът, в който Мони се обажда за помощ отново в защитеното жилище. Настаняват го в „Дом Възможност” София – Дружба, дават му време да се успокои, всички заедно започват да мислят за неговото бъдеще. За изминалото време извън наблюдаваното жилище, младежът е научил много уроци.

Ходил е на гурбет в Чехия – веднъж успешно. Вторият път, обаче, попада на организатори измамници, подвеждат го, купуват му билет, но, когато пристига на гарата в Прага, никой не го очаква.

Групата измамени работници (7-8 човека) чака в продължение на два дни на гарата, опитват да се свържат с организаторите, но никой не идва и, в крайна сметка, всички се разотиват. „Тези, които имаха пари, се прибраха в България”, споделя Мони, „но аз не бях подготвен и се наложи да остана там сам”.

И така, съвсем не по план, гарата в Прага се оказва дом за момчето в продължение на почти месец. През деня търси работа, колкото да изкара пари за храна, а вечер спи на гарата. Среща много хора, сред които и много българи, които описва като „местна мафия” – „въртят схеми и не се интересуват от хората”. От бране на чесън до всякаква обща физическа работа, Мони опитва какво ли не, за да се окаже все пак гурбетът успешен. Но не се получава.

След няколко седмици, изпълнени с мизерия и трудности, Мони се обажда на приятел в България – тираджия, който скоро има път през Прага и успява да го прибере.

Днес, едва няколко месеца след случилото се в Чехия, Мони вече вижда ясно грешките си и съветва всички „не вярвайте на всичко, което виждате в Интернет, проверявайте, не попадайте в истории като мен, защото е много трудно и лошо”.

Заедно с екипа в „Дом Възможност”, Мони вече чертае план за бъдещето си, който е категоричен, че ще следва неотлъчно с помоща на истинските си приятели.