Само за няколкомесечна кампания Веселин Марешки се класира четвърти на изборите за президент с 427 660 действителни гласове, което прави 11.17% от всички. Това далеч не е първата кампания на Марешки, но е далеч най-успешната. Той взе повече гласове от ДПС и Реформаторския блок и сериозно подкопа базата на ГЕРБ. Политолозите са категорични, че това е благодарение на вълната, която успя да яхне – тази на протестния вот. Но откъде се появи явлението „Марешки“ и накъде отива?

Каква е крайната ви цел?

Не искахме комунистите, скачахме по митингите, изстудувахме си надеждите и какво – сега техните деца ни управляват и не пускат кокала. Народът не може да търпи вечно (и това се вижда дори по света) фамилиите да са във властта. Време е да се постави началото и професионалистите, патриотите, мислещи за България, прагматиците да влязат във властта.

Искате ли влизане в политиката перманентно или да останете в бизнеса?

По-скоро бих казал, че ще съм временно. Предпочитам да развивам бизнеса си, даже повече – да си гледам живота. А аз имам много възможности да бъда свободен човек – да отделям време на семейството си, за забавления, за почивка. Дори да стана по-богат, аз няма да усетя тази разлика. Затова смятам, че мога да дам нещо и за страната си, за хората. Влизайки в бизнеса с горива, успяхме за броени месеци да променим закостенялата с години система на останалите играчи, която КЗК нарече картел.

Аз показах, че мога да променям бързо и лесно дори затлачени системи. Искам да приложа това, където мога, на ниво „държава“.

Виждате ли политиката като изход от бизнеса?

За някой провалил се субект, който не може нищо друго да прави, освен да се подмазва, да мишкува и да търка банката в парламента или друга институция, вероятно влизането в политиката е изход. Изход от неуспешния му живот, в който не е способен нищо стойностно да направи. За мен по-скоро влизането в политиката е необходимост. Накара ме усещането за несправедливост, за ежедневно ограбване, за безсилие у хората. Политическият картел ни се подиграва и смята, че ни притежава.

Моделът на политическата система е изчерпан. И понеже ме питахте дали съм временно в политиката – аз съм по-скоро катализаторът, вятърът на промяната. Когато отвея боклука, ще утихна и ще си гледам живота.

Ползвате ли бизнеса си – аптеките и бензиностанциите, като подход към политиката?

Наслушах се на какво ли не. Манипулация след манипулация. Че фалирам с аптеките, че съм „наливал“ средства от аптеките в бензиностанциите, че съм продавал фалшиво гориво, че до изборите ще продавам евтино и после ще стана като другите, че съм подлога на този и онзи, за да разсейвам гласове. Нищо не се оказа вярно и няма как да бъде.

Аз доказвам себе си с дела. Колко време, след като влязох в горивата, паднаха цените? Във Варна – почти моментално. Както и във всеки друг град, където сме отворили. Значи може. Значи ни лъжат.

<Навремето Борисов ви оказа натиск да поемете издръжката на футболен отбор? Отървахте ли се от тази „хватка“ на ГЕРБ?

Мен никой не може да ме натиска. Получих предложение в онзи момент, видях перспектива, приех го. После се разочаровах и напуснах. Защо Борисов не ме „натисна“ да остана? Аз съм свободен мъж с добра воля. Никой не може да ми каже какво да правя.

Хватката на бизнеса не е само на ГЕРБ. Политическият картел, вече споменатите модели и кръгове „Кой“, „Мой“, „Агнешки главички“, „Монтерей“ направиха така, че да слеят бизнеса и политиката. Бизнесмените стават милионери, когато се отъркат о политиците, а последните им харесва отъркването и най-вече оставянето на бакшиш. И това задушава не само бизнеса, но и хората.

Какви са политическите ви възгледи?

Аз съм бизнесмен – значи съм с десни възгледи. От друга страна – аз съм може би най-социалният бизнесмен в България. Това, че мисля за хората и деля с тях част от възможната си печалба, ме прави ляв. Всъщност истината е друга – аз съм прагматик. Вярвам в постигането на максимален резултат с минимални усилия. Държавата затова е затлачена в момента – защото за дребни резултати се влагат огромни усилия и още по-огромни средства – моите и вашите пари. Както вече казах – ако се налага да се позиционираме в спектъра на политиката – сме в центъра.
Казахте, че виждате аналогия с Доналд Тръмп?

Аналогията е ясна – бизнесмен, несистемен играч, носител на промяната. Другото е, че и на двама хората ни вярват като носители на новото, на различното от досегашния политически модел, който вече е самодостатъчен и има нужда от нас само да му гласуваме по изборите.

Източник: Капитал