Големите партии, задаващи тенденциите в българския политически живот, ще огласят номинациите си за президентските избори чак през септември, тоест – месец преди вота. Така поне излиза от изказванията на лидерите на ГЕРБ и на БСП Бойко Борисов и Корнелия Нинова. ДПС по традиция си мълчат, но се заканват да играят “определяща роля“ в избора на държавен глава. А Реформаторите, които инак не спират да демонстрират ненавистта помежду си, решиха да номинират своя собствена кандидатска двойка, след като разбраха, че няма как да се закачат за тази на ГЕРБ.

В последния момент

Казано по-кратко – номинациите за държавен глава ще бъдат направени в последния момент, при това не с оглед на най-подходящия избор за поста, а с цел най-лесно отиграване на ситуацията с поредните избори. Щом времевият хоризонт „септември“ вече е очертан, спокойно можем да предположим, че всички формации ще се ориентират към познати лица, а не към личности, които тепърва трябва да се налагат в публичното пространство. Можем да предположим също така, че кампанията ще бъде вяла, а вотът – предрешен, тъй като такъв формат обслужва най-вече ГЕРБ – партията с най-голям твърд процент избиратели.

Стъпвайки на примера от миналите президентски избори, можем да твърдим и още нещо: формациите в България не поощряват информирания избор на гражданите и показват недвусмислено, че търсят служебна победа.

На фона на насипното състояние на традиционните левица и десница е пределно ясно, че ГЕРБ ще имат предимство. По тази причина странните изказвания на Борисов и на Цветанов дори не повдигат въпроси.

„Кандидатът ни за президент е разпознаваем и обществено добре стоящ“, заяви зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов, но уточни, че макар стратегията за кампанията и слогънът ѝ вече да били готови, името на кандидата нямало да бъде съобщено до септември. Цветанов каза още, че нямало нужда номинираният да бъде обявяван предварително, тъй като имал достатъчно висок авторитет.

Никой не обясни кой орган на партията кога е взел това решение, но и никой не пита, тъй като се подразбира, че за партия като ГЕРБ това няма особено значение.

Няколко извода

И все пак – ако се абстрахираме от търсената служебна победа и различните анализи на партийното поведение както на Борисов, така и на останалите играчи, можем да откроим няколко налагащи се от само себе си извода за предстоящия вот.

Очевидно е, че колкото и мантри да бъдат изречени как, видите ли, формациите били готови за президентските избори, в действителност те изобщо не са готови. Нямат нито кандидати, нито стратегия, различна от тази: „Победата ще е за ГЕРБ“. По тази причина нито БСП, нито Реформаторският блок ще влязат активно в това състезание. Разпокъсаният терен и практическото му запушване от най-различни парчета съвсем естествено пречат и на гражданска номинация, която дори да се случи, само ще покаже маргинализираността на гражданското общество. А в интерес на истината трябва да отбележим, че дори самите ГЕРБ навярно не са готови със своята номинация.

Ролята на тъй наречената четвърта власт

Очевидно е и друго: стратегията „кандидат в последния момент” говори не просто, че кампания няма да има – ще има война (не с цел победа, а заради самата война), която ще се разиграва на медийното поле.

Силно компрометираната информационна среда в България, която досега неведнъж се е доказвала като персонал на властта, съвсем естествено и без особени задръжки ще се предложи в услуга и на тези избори. А това в превод означава, че медиите ще бъдат готови да злепоставят всеки, естествено в зависимост от личните и бизнес пристрастия на реални или подставени собственици.

Затова и този път ще сработи следната логика: колкото по-късно в пространството бъде „изстреляно“ дадено име, толкова по-малко време ще имат неговите противници да “изработят“ публичното му опозоряване.

А избирателите?

И не на последно място – огромен принос за партийните своеволия има самият електорат, който отдавна не се държи като избирател, а по-скоро като публика. Средният данъкоплатец, наричан гръмко “суверен“, изобщо не се вълнува от избори. Доказва го огромният процент негласуващи. Ситуацията с т.нар. твърди избиратели е ясна: социологическите агенции разпределят предварително в апетитни порции твърдите поддръжници на една или друга формация. Тези избиратели нямат особено високи изисквания – очакват просто партията да им посочи за кого да гласуват.

Погледнати от този ъгъл, президентските избори нито са мажоритарни, както се опитват да обяснят глаголстващите политици, нито са от някакво съществено значение. Освен, естествено, че на практика представляват социология на живо. А това означава, че наесен ще видим онова съотношение на силите, което и без друго си знаем. Жалкото е, че именно при президентски вот най-добре би се видял евентуален натиск от страна на избирателите. Но при тази пълна липса на интерес от страна на т.нар. „суверен” няма как да очакваме подобно нещо. Затова вратата за предварителни договорки (пример: отношенията ГЕРБ-ДПС) или за пробни сметки за следващите парламентарни избори (пример: отношенията АБВ-БСП или прогласеното ново обединение на РБ) е широко, широко отворена.

Източник: http://www.dw.com/