Викаща баба във вътрешен двор на селска къща.

Милата жена поне 30 минути е лежала в калта, може и час, ходила да затваря кокошките на нейна приятелка, която отдавна е в болница…

Сложихме едно одеяло на земята и я пренесохме в него пред погледите на децата. Занесохме я в дома и’, където беше топло, печка на дърва огряваше стаята и’. Преоблякохме я с чисти, топли дрехи.

За ядене намерихме в къщата и’ само хляб и 7 яйца. Измихме косата с топлата вода от печката, баня и тоалетна няма вътре. Отидох да изпържа яйца и да и донеса друга храна, връщам се, ходила навън да пишка и пак паднала в ливадата и не може да стане, вика…

Преобличам я отново и и’ дадохме хапчетата, които не бе пила. Шизофрения, пишеше на тях, че лекуват, а тя беше толкова разсъдлива и в час… нищо счупено слава Богу. Просто щеше да пренощува в калта до днешния сняг, може би, до тази сутрин…

Няма деца, няма внуци, само сестра в Казанлък, която днес ще дойде да се погрижи за нея…

Какъв живот?!!

Обезлюдяха селата ни, всички стари хора падат подхлъзнати с гумените си налъми и доста от тях не се възстановяват…

Може да се помолим за бабата от с. Остра Могила, грижата за старите ни хора е дълг на обществото, на роднините и децата, но и на нас божиите дъщери и синове, когато и колкото можем, дори и с молитва.

Хубав ден и весела подготовка за празниците!