Васил Иванов отново изригна срещу бившата си шефка в Нова телевизия Дарина Сарелска.
Разследващият журналист твърди, че тя ще продължи своята политика на зависимостта, въпреки назначението на Силва Зурлева за нейна шефка.
Публикуваме изказването на Иванов във Фейсбук профила му без редакторска намеса:
„ДВА МЕСЕЦА ПО-КЪСНО: Собствениците на Нова телевизия признаха с това свое решение думите ми за упражнявана системна цензура към мен от шефката на „Новини и Актуални предавания“ – Дарина Сарелска. С дипломатичен ход те назначиха за неин шеф, който „да наблюдава работата й“ – Силва Зурлева.
Защо досега нямаше над себе си шеф, който „да наблюдава работата й“!? Дали обаче това ще промени нещо в Нова? Силва Зурлева е човек, който като мой шеф никога не е упражнявал цензура към мен или когото и да е, и е принципна като шеф. Но Дарина Сарелска отказва да си тръгне и това поставя въпроса – ефективен ли ще е дипломатичния ход на собствениците на Нова, с който опитаха да потушат скандала с „осветляването“ на Сарелска от мен, и да променят нещата?
Надявам се Зурлева да успее да се справи, но познавайки нещата отвътре, имам съмнения. Дори чисто технологично ще е невъзможно тя да знае какви разпореждания за отразяване или неотразяване на някаква новина или разследване Сарелска ще дава ежедневно на 60-70 журналисти, които оперативно щи продължи да ръководи. И Зурлева как ще знае на всеки какво разследване или критична новина Сарелска е отхвърлила… Още повече това ще се случва с послушните журналисти, с които за 3 години Сарелска се обгради, както и близките й приятелки, които доведе от БТВ. Всички знаят кои са те.
Така, че съм убеден, че чрез тях Сарелска подмолно, ежечастно, „между редовете“ ще продължи своята политика на зависимости, заради което аз, а и други колеги напуснахме. Другите колеги го направиха тихо. А аз го обявих публично и дадох достатъчно доказателства, в това число и записи на разговори, посочих и осветлих политическите й свързаности.
Успех на Силва Зурлева все пак, тя е читав човек, професионалист и дано намери начин да се справи, макар че задачата й ми изглежда непосилна. Думите на Сарелска, цитирани в тази статия, че за нея е „важно да работи свободно и както досега“ потвърждават опасенията ми.
От опит зная, че под свободно трябва да разбираме – както тя си иска, а „както досега“ – няма какво да коментирам, достатъчно доказателства дадох как работеше тя досега“.