Концентрацията на токсичните елементи в морските и сладководни риби, които консумираме, са под нормите и намаляват все повече през последните 10 години. Това показват резултатите от проучване на Медицинския университет във Варна.
Изследването е реализирано благодарение на новооборудваната лаборатория „Морски ресурси и аквакултури“. Данните от проучването представи неговият ръководител проф. Мона Станчева от учебното заведение, предаде репортер на Moreto.net.
Новата апаратура, с която е извършено проучването, е част от проекта за повишаване на капацитета на лабораторията по химия, храни и околна среда към университета. Стойността й е близо 300 хил. лева.
Изследването прави анализ на съдържанието на токсични химични елементи, както и на хлорорганични замърсители в месото на морските и сладководните риби в Черно море и прилежащите му водни басейни. За проби са взети екземпляри от видове, които най-често се консумират като храна. Такива са трицона, карагьоз, кая, морски кефал, сафрид, барбун, чернокоп и зарган. Набирани са от Крапец, Каварна, Зеленка, Балчик, Траката, Варненския залив, Варненско езеро, Камчия и Бяла, Несебър, Бургас, Бургаско езеро и Приморско, язовир Мандра и река Дунав.
Благодарение на новата техника, с която разполага лабораторията, е анализирано съдържанието на 10 токсични химични елемента в рибите. Резултатите показват, че то е под нормите във всички проучени видове. При сравнение обаче се вижда, че концентрацията е най-висока при черноморските риби, след това при тези от река Дунав и накрая от езерата.
Направена е оценка на риска от консумиране на дадените видове риба. Използвани са няколко параметъра за анализ като е установено, че стойностите са далеч под нормите на Световната здравна организация. Като цяло се наблюдава тенденция за намаляване на общата концентрация на изследваните химични елементи в черноморските и сладководни рибни образци за период от 2007-2015 година.
При морските риби олово има най-много в трицона, кая и кефал. Никелът е най-много в кефала, а цинкът-в трицоната. При сладководните риби най-много олово има в сом, каракуда, бабушка. Цинкът присъства най-вече в месото на таранка, каракуда, бабушка. Най-много никел има в бабушка, каракуда, таранка. Нито един от химичните елементи обаче не е с наднормена концентрация.
Освен със съдържанието на токсични химични елементи проучването се занимава и с анализ съдържанието на хлорорганични замърсители, сред които е и ДДТ. Въпреки че последното вещество е забранено за употреба от 1960 година съдържание на негови концентрации все още се отчитат и това се дължи на устойчивостта му.
Според данните с най-голяма концетрация на ДДТ при рибите от Черно море е чернокопът, а с най-малка каята. При рибите от Варненско, Бургаско езеро и яз. Мандра най-високо съдържание в пробите от Варненско езеро. В река Дунав най-много ДДТ има в скобара.
Резултатите показват, че остатъчните концентрации на хлорологични замърсители при сладководните риби са по-ниски от черноморските риби. Съдържанието на хлоорганичните замърсители в мидите пък е по-ниско спрямо черноморските риби. Сравнението на замърсяването на сладководните риби с хлорологични замърсители показва по-високо съдържание в рибите от река Дунав.
