Живеем в изнасиления град, заяви харманлийката Светлана Николова.

Има един въпрос, който почти няма харманлиец да не си е задавал наум, а в последно време и на глас. Този въпрос отчетливо дълбае с черни краски бита на спокойното до към 2014 година градче. Особено след войната на 28 август, 2016 г. Не, не повдигайте вежди. Правилно сте прочели – война. 800 млади нелегални пришълци я сътвориха в „бежанския“ център в Харманли. Крясъците на биещите се, досущ като орките на Саурон, са били чути не само в близките блокове, но и на 500 метра от убежището на „клетниците“. Това пише в стой анализ главната редакторка на harmanbg.com – Светлана Николова.

„Докато мигрантите са „почитали земята“, която ги е приютила, като са си „подхвърляли“ камъни, благодарели са за подслона, като са се въоръжавали със счупени прозорци – идеално средство за колене и кръв, харманлийци са затваряли плътно врати и прозорци и са се молели лошото да мине. Докато вън са се чували изстрели и вой на пожарна, пристигнала по спешност за среднощна баня на изпотеното войнство, малки деца са плачели от уплаха. Две момичета, живеещи в блок до лагера и останали за малко сами, все още са в стрес.

Докато Харманли, чието развитие към момента е малко над абсолютната нула, чакаше поне спокоен сън, на метри от него беше война.

Лустросаните слова на някои институции, че това, видите ли, било личностна свада, са повече от арогантни. 800 мъже – нагло потъпкали държавната граница и най-вероятно излъгали колко са горки и репресирани в Афганистан, Ирак, Пакистан – та тези мъже на 28 август потъпкаха и българската държавност! Хвърляли са камъни и са нападнали полицията! Това определено е далеч от битовизма и съвсем не е поздрав за добра вечер. Това убива!

Що така, бе, клетници? Що не използвахте този „порив“ в своите държави, защо, като сте такива бабаити, не се бихте там за свобода и справедливост, ами мижитурски лазехте под гранични огради и сега чакате да легнете на социалната система на някоя, за предпочитане по-богата страна?

На следващият ден след кървавия екшън министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова бодряшки хвърли – предпротестно и предизборно – новината за бъдеща промяна на статута на центъра в Харманли. Обсъждало се възможността от отворен да стане затворен тип. Добре! Това е основно искане на харманлийци, за да си осигурят глътка спокойствие и да не ги е страх да вървят по улиците. Дотук ОК, но вече искаме конкретика!

Кога ще се направи ограда на РПЦ-то, тъй като то е абсолютно разграден двор и затварянето му, ако се осъществи при тези условия, ще е като палиативната грижа за умиращ. Кой ще го охранява? Само не казвайте, че ще е сегашната охрана от старци, някои с по няколко инфаркта! Да не забравяме и че главният секретар на МВР призова – стойте далече от мигрантите, те са млади и атлетични. Та, по кой начин, дядото от Харманли ще противодейства на разбеснял се „бежанец“, като дори не е въоръжен? В центровете от затворен тип към „Миграция“ на МВР, които са средно с капацитет 400 души, има по 70-80 полицейски служители. Я сметнете колко трябват на 3-4 хиляди мигранта?

А те ще станат толкова. Сега са 1500, но броят ми расте, а затворят ли центъра, ще то напълнят. Въпреки призивите на граждански организации броят на мигрантите вътре да не надвишава 10 % от реално живеещите в обезлюдяващото градче. Все повече обезлюдяващо! Това струпване неминуемо ще доведе до ескалация на напрежението и тежко и горко на персонала в лагера. Кой ще ги пази?

Всъщност РПЦ-то вече си е лагер – в него се пие на поразия и е заприличал на Слънчев бряг. Само море/басейн вътре си няма. Забавленията са кът, ама като им залипсва войната, си я правят. За да са във форма, скоро ще тренират на модерна спортна площадка за 130 хиляди лева. Онождат проститутки в центъра на града, за което алармират граждани.

В Харманли се говори и за опити за изнасилване на момичета от ромските махали, като до момента за това няма официална информация от полицията.

Преди дни ултра продуктивните думи на Бойко Борисов „който почука на вратата ни трябва да го приемем“, пожънаха наистина богата реколта – цветисти български попръжни, от които дори обръгналите премиерски уши биха почервенели. Защото повечето харманлийци, след няколкото кланета тук /в едно от които пострада местен ром/, не вярват на версията за клетите бежанци, бягащи от войни. Особено след афганистанското нашествие напоследък.

Но да се върнем на думите, с които започнах и въпроса, който си задават местните. И той е – след вандалските прояви, побоища, наръгвания с нож…какво следва? Дали няма да пострада мой близък, приятел или съгражданин? Дали няма да пострадам аз?

В крайна сметка този акт на насилствено натрапване в малкото южно градче на видимо агресивни млади мъже – с хормонални проблеми и средновековна нагласа, наподобява изнасилване и на последната вяра, че доброто тук тепърва предстои.

Защото клетите хора в Харманли не са тези в лагера”, завършва Светлана.