Дълги години с Ксения бяхме колежки, но много късно разбрах, че има връзка със съпруга ми.
Обичах Рашид с цялото си сърце, вярвах му и за миг не бих допуснала, че е възможно да ми изневери. Въпреки че с Ксения работихме в една болница, рядко общувахме и си бяхме чужди една на друга.
Целият колектив знаеше, че е бременна, но никой не знаеше кой е бащата. Ксения беше прикрит човек и не споделяше подробности от личния си живот с колегите. Бях на смяна, когато тя започна да ражда. Лично аз изродих това дете, което сега проклинам жестоко. Бял ден не видях, заради това същество. Месец след раждането му, аз и съпругът ми бяхме поканени на кръщене. Тогава си помислих, че колежката ме кани от учтивост – нали аз акуширах! Това беше първият и последен път, в който стъпих в нейната къща. Две седмици след това Рашид ми призна, че детето на Ксения е от него.
Имах чувството, че се задушавам. Исках да крещя с глас, да скоча и да зашлевя мерзавеца през лицето, но силите ми стигнаха единствено да поискам развод. Цяла вечер Рашид ме убеждаваше, че аз съм любовта на живота му, а това с Ксения било „злополука“. Колкото и да обичах съпруга си, не можах да му простя. Скандалите зачестиха и един ден нервите на Рашид не издържаха.
Събра си багажа и се премести при любовницата си и незаконното им дете. Нямах вече какво да губя и още на следващия ден подадох молба за развод. Но месец по-късно съпругът ми се върна обратно при мен. Разкайваше се и искаше да му простя. До развода ни оставаше малко и той искаше да спаси семейството си. Приех го, но поставих условие, че ако продължава връзката си с Ксения, веднага ще го изхвърля от вкъщи. Но любовницата му също не стоя със скръстени ръце. Няколко пъти ме причака пред дома ми и вдигаше страшни скандали. Наричаше ме ялова кучка и се заричаше, че рано или късно Рашид ще бъде с нея. Заплашваше ме с черни магии. Няколко пъти намерих игли, забити във вратата на апартамента.
За щастие след няколко месеца станах майка на красиво момче. С много мъки успях да зачена рожбата си, затова му отделях цялото си време. Вероятно Рашид е страдал от липса на внимание, защото синът ми не беше навършил още 7 месеца, когато Ксения забременя за втори път от съпруга ми. Подробности за връзката им научих от колеги. Рашид често посещавал Ксения в болницата и двамата с часове пиели кафе на заключена врата. Без да губя време, събрах багажа на съпруга си и го изхвърлих през вратата, а после му изпратих съобщение, че от днес няма жена и син.
Може би нещата не биха имали фатален край, ако не беше този sms. Часове след това полицията арестува Рашид за убийството на Ксения. Съдебната медицина установи, че е удушена. Никога не бих си и помислила, че съпругът ми е способен на убийство, но явно, когато е получил съобщението ми, не е успял да укроти гнева си. От затвора Рашид ми написа писмо с молба да прехвърля пари на майката на Ксения – за погребението. Прехвърлих 30 хиляди по нейната сметка и му отговорих, че направих всичко, което мога. И въпреки че съпругът ми е убиец, аз ще го обичам, докато съм жива.
Източник: lichna-drama.com
