Великата песен на Валя Балканска „Излел е Дельо хайдутин” стана на 40 години! Но колко медии отразиха това? А поводът е повече от значим – защото песента е част от уникалната „Космическа картичка на България”! Най-известният запис на песента е направен в края на 60-те години на ХХ век от американския изследовател на българския фолклор Мартин Кьонинг и е издаден на плоча в САЩ.

Няколко години по-късно екземпляр от плочата попада случайно сред закупените за прослушване записи при подготовката на Златната плоча й послание от Земята, което да полети извън пределите на Слънчевата система на борда на два идентични космически летателни апарата от програмата „Вояджър” на НАСА.

Песента на голямата ни народна изпълнителка се носи из Космоса със светла и уникална мисия. Тя пътува с „Вояджър” и

е предназначена за извънземните цивилизации

Представлява златен диск, който съдържа звуци от Земята, сред които целувка, майчина приспивна песен, шум на вятъра и водата. Има и писмени послания от бившия президент на САЩ Джими Картър и бившия генерален секретар на НАТО Курт Валдхайм, както и устни приветствия на различни езици – древни и съвременни.

Златната плоча включва и 90 минути музика, включително пасажи от втория Бранденбургски концерт на Бах, операта „Вълшебната флейта” на Моцарт, рок-парчето „Джони Би Гуд” в изпълнение на Чък Бери и песента „Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска. На диска има и рисунки, подсказващи местоположението на Земята в слънчевата система и указания как да бъде „просвирена” плочата.

През 1977 г. пък самата Валя Балканска разбира, че песента й е избрана да полети в Космоса… от разказ на един американец.

„Дойдоха екип от телевизията в Смолян и ми честитят. А аз нищо не знам, питам ги за какво. Чак тогава разбрах, а аз преди това дори не знаех, че моята песен е избрана. И чак след това отидох, за да се докажа и в София…”, споделя голямата ни певица. В онзи момент тя е едва на 27 години – и

не е била партиен член, каквито спекулации има и досега

„Не съм била, но станах през ’78-79 година, после дойде ’89-а и – край! Оттам насетне не съм се занимавала”, откровена е Валя.

Първите варианти на песента пък, разбираме, че са записани от Георги Чилингиров и Надежда Хвойнева. В златния диск, изстрелян в космическото пространство, пък пише „Дельо хайдутин” – песента на една овчарка.

„Има 100 формации на плочата, която лети в Космоса. Сред тях са детски плач, кучешки лай, шум на ручей, Бетховен, Стравински, Щраус. И между тях е тази песен. Тя е

избрана между 250 000 песни от цял свят

Прослушвали са 50, връщали са се на тази, още 50 – и пак на тази и така накрая Ан Дрюън, съпругата на Карл Сейгън, избира Дельо. Тя казва: на мен тази песен ми харесва, увлича ме за танц, тя ще полети”, споделя с вълнение Валя Балканска. И продължава с интересните спомени така:

„Занесоха им я Алан Ломакс и Мартин Кьонинг (международно известни музикални етнографи – бел.ред.), които дойдоха и на поляна записаха песента. След това я записах и в студио, но записът, който лети в Космоса, е направен на поляна. Съпроводът е на гайдаря бай Димитър Петковски”.

Един ден при Валя дошли от телевизията и й казали:

“Честито, Валя, ти летиш в Космоса”

„Аз им отговарям: „Как летя в Космоса, аз съм тук, на Земята.” Искам да кажа, че не се гордея, че аз изпълнявам Дельо, а че българска песен покори света”, скромничи голямата певица. Но скромността й наистина е последното, което би стояло логично в тази ситуация, тъй като не само изпълнението на Валя Балканска, но и ритмиката на самата песен вдъхновяват, претворяват и вече пишат своите космически послания.

Не е имала детство

Малцина знаят, че усмихната и себераздаваща се Валя Балканска всъщност почти не е имала детство. Тя е голяма от малка. Учена на отговорност и труд.

„Знаете ли, не е само от родителите, въпреки че те са много важни. А аз съм расла при втори баща, защото моят баща е убит на 2 ноември 1944 г. Майка ми е бременна в този момент. По принуда се жени за втория ми баща. Имам още две сестри и един брат, но ние не сме се делили, защото сме лежали в един корем. Обичаме се много всички. Баща ми свиреше много хубаво на кавал, пееше хубаво, майка ми също умееше да пее прекрасно. Имах и много добър учител навремето – и когато слушаш и родителите, и учителя, ставаш човек. Те сеят семето занапред! Не съм имала детство. Всичкото ми е минало в труд, в работа. Навеждала съм глава пред стари хора, когато ги срещах на улицата, преди да кажа „добър ден, как сте?”. Моята песен лети в Космоса – с поправката от стара жена! Защото тогава тя ми направи една корекция и аз я послушах. Винаги човек трябва да се вслушва в съветите, които получава. Затова и често казвам – има нещо фатално в родопската песен – и всеки сам трябва да си отговори какво е то.”

Добротата много я трогва

„Добротата много ме трогва. Знаете ли, аз дадох 2 лева на едно човече в Смолян неотдавна. И една дама видя, беше хубаво облечена, и каза: „Валя, защо му даде тия пари, сега ще ги изпие?”. Отвърнах: Аз ги давам от сърце и душа, ако ще да ги хвърли, да ги скъса, да ги изпие, каквото ще. Аз ги давам за добро. А и аз не бъркам в твоя джоб, бръкнах в моя!”, споделя ни Валя в едно от интервютата си пред „ШОУ”. И продължава с присъщата си искреност:

„Навремето, когато парите бяха други, една жена ме пресреща и ме моли за 30 ст., за да си купи два хляба, че от 4-5 дена не са яли… Аз пак имах 2 лева, но тогава типовият хляб струваше 15 стотинки. На мен ми беше неудобно да кажа, че имам два лева в портмонето, а точно зад гърба ми беше тото пунктът. Казвам й – ще разваля сега и ще ти дам, изчакай. Влизам аз в тотото, пуснах един фиш, беше 32 стотинки, излязох и дадох на жената 50 стотинки. Купих си после един пакет захар и никога няма да забравя – това беше в ден събота, а в неделя се оказа, че имам петица от тотото и взех 1200 лева! Това е… Бабата, като й дадох стотинките, ме благослови. Ето какво се случи след това!”

Анелия ПОПОВА