Търновски запалени въдичари, които нямат намерение да се разделят с любимото си хоби заради мразовитото време, прекарват часове на студа и снега на брега на река Янтра, практикувайки риболов от дупка в леда.

Този вид риболов не е особено предпочитан заради неудобството човек да стои с часове изложен на минусови температури и затова хората, които се осмеляват да го правят, са малко, пише borbabg.com.

Най-предпочитаните от тях места са вировете край Южния пътен възел, под Балдуиновата кула на крепостта Царевец и дълбочините в района на кв. „Асенов”, на метри от средновековната църква „Св. 40 мъченици”. Извън района на старата столица предпочитани за риболов под леда са още корекциите на Янтра в районите на Долна Оряховица и село Драганово.

Основният улов по Янтра е каракудата, но от време на време се хващат и шарани, и кефали, а в единични случаи и сомчета, бели риби и мрени. Риболовът от дупка в леда си има своите специфични особености и ако човек не е запознат с тях, не бива да рискува.

„Това не е като да отидеш лятото на реката, да сложиш червея, да метнеш и докато чакаш, да пиеш бира. Тук работата е доста по-сложна и си има своите тънкости и чалъми”, казва един от старите майстори въдичари в града Васил Костов.

Първата сложност идва от това да се намери най-доброто възможно място за пробиване на дупката и за мятането на стръвта. А именно покрай брега, тъй като там рибата се събира на пасажи, за да търси повече кислород. На второ място трябва да се внимава ледът да не е много тънък, а да е плътен и по възможност прозрачен, за да се вижда движението на рибите под него. След като подходящото място е намерено, ако има дупка, се използва, а ако няма, се пробива такава, като тук особено трябва да се внимава пробиването да става максимално бързо и да се вдига колкото се може по-малко шум, за да не се подплаши рибата.

След като дупката вече е пробита, в нея бавно се изсипва захранката, която е различна в зависимост от вида риба, която въдичарят се е приготвил да лови. Васил Костов е категоричен, че през зимата – под леда, рибата кълве най-много на жива стръв.

„Ако сте си приготвили жито, царевица или пък хляб, забравете, че изобщо ще хванете нещо. През зимата рибата реагира на жива, мърдаща под водата стръв”, съветва спецът в бранша.

Най-важното при този риболов е да не се бърза. През зимата рибата във водата е доста по-вяла и бавноподвижна. Може да мине и половин час преди да забележи примамката и още толкова преди плувката да помръдне за пръв път. Но дори и това не означава, че рибата е клъвнала, тя може просто да разузнава примамката и да я побутва с уста или тялото си.

Важна роля при риболова в дупка на лед играе тежестта или т.нар. мормишка, която в някои случаи е част от куката, а в други се поставя на няколко сантиметра над нея. Тя задължително трябва да е в ярък цвят, забележим под водата отдалеч. Опитните рибари се кълнат, че всеки вид риба има свой „любим” цвят, като кефалът се привличал най-силно от червеното, пъстървата от златното, а костурът от тюркоазеносиньото. Дори и да не е така обаче, мормишката в никакъв случай не трябва да е сива, бяла, черна или кафява, защото рибата просто няма да я забележи и да реагира.

И накрая един съвет, който Васил Костов дава към младите си колеги.

„Риболовът на лед може да се практикува и цял ден – от сутрин до вечер, но само ако времето е достатъчно студено. Ако времето се стопли и се появи слънце най-късно към 11:00 часа рибарят вече трябва да е напуснал реката. В противен случай може да се озове в доста неприятна ситуация“, казва той. Допълва, че преди години неопитен рибар решава да остане на леда, който от слънцето започва бързо да се разтапя. В един момент обаче, ледът под краката му се чупи и той се озовава във водата. За щастие, в този участък Янтра не е по-дълбока от 2 м и с него имало още двама приятели, които веднага се притичват на помощ и го изкарват от реката.