Понякога има дни, когато виждаме живота си по-различен начин. Неотдавна преживях нещо, което ме промени завинаги.

В ранни зори дъщеря ми остави внучка ми на моите грижи, а самата тя тръгна да си върши нейните задължения. Внучката ми е на година и половина – възраст, в която децата са много капризни. Този ден любимата ми внучка капризничеше, крещеше с цял глас и меко казано – нервите ми бяха на границата.

Ядосана я оставих на грижите на съпруга ми и реших да се разходя малко, за да си отдъхна от буйното дете. По пътя си видях детски магазин и се сетих, че памперсите й свършват. Заедно с мен в магазина влезе една жена (около петдесетгодишна).

Външният й вид веднага привлече вниманието ми: бледа, с разплакани очи, ръцете й трепереха, а погледът й изглеждаше объркан.

Така се случи, че когато продавачът я попита какво иска, аз бях до нея и неволно чух целия им разговор. Жената поиска кукла за малко момиченце.

Но щом продавачът я попита за подробности около играчката, жената не се стърпя и избухна в ридания…

От думите й разбрахме, че иска най-красивата кукла за внучката си, която преди ден е напуснала този свят. Сърцето ми се сви от мъка и жал.

Жената купи куклата и през плач напусна магазина. Краката ми не ме държаха, седнах на един стол и си помислих за мъката, която сега изпитва нещастното семейство.

Когато се прибрах вкъщи и моята внучка ме посрещна отново с писъци, я сграбчих в прегръдките си и дълго плаках…

Драги читатели, в този живот нищо няма значение, освен нашите деца! Скъпите тапети, надраскани от ръцете на децата ни и внуците, могат да бъдат заменени отново. Мобилният телефон, който плува в тоалетната чиния – също.

Най-важно е, нашите деца и внуци да са с нас, живи и здрави, дори ако рядко се сещат да ни навестят. Грижете се за децата си, защото няма нищо по-скъпо от тях в този живот!