Те се издигат като каменни крепости в зелената джунгла, тепуи, което на местните езици означава „планината на дявола“. Всяка от тях крие тайна, но наскоро приключила експедиция ни дава първи поглед отвътре на този изгубен свят – едно от малкото неизследвани части на света.
Тепуи са скалисти планини, изолирани от стотици метри отвесни скали. Те образуват уникален хабитат на върховете си и в лабиринтта си от пещери. Останали недокоснати в продължение на милиони години, те са един загадъчен свят, разказва Стивън Орнес (Stephen Ornes) на страниците на NewScientist.
Сега обаче тайните на древните тепуи бавно се разкрива, благодарение на експедиция, водена от спелеолога Франческо Сауро (Francesco Sauro) на Университета в Болоня, Италия.
По-рано този месец екипът му завърши трудна 40-дневна експедиция до някои от последните неизследвани пещери на Земята в недостъпните тепуи. Неговият екип изследва пещерата Имавари Йеута (Imawarì Yeuta) във Венецуела, която има над 22 километра тунели и е най-голямата по рода си известна пещерна система.
Пещерна камера с розово-оранжеви скали и оранжево оцветено вода. Изглежда приказно. Пещерните системи в тепуи се различават от всички други /Alessio Romeo/La Venta/Theraphosa
Тези пещери са „напълно различен свят“, коментира Сауро. Кварцовите стени често имат призрачен розов оттенък, а органичните киселини във водата оцветяват пещерните потоци в червено.
Образуванията – сталактити и сталагмити – приемат фантастични форми. Някои приличат на талази облаци от дим, други изглеждат като обсипани с кристали гъби.
Накои странни кварцови образувания, които се срещат само в кварцитови пещери, са образувани от колонии от микроорганизми.
Колони от силициев диоксид с фантастични форми /Alessio Romeo/La Venta/Theraphosa
Най-известните пещери са във варовик – калциев карбонат – който лесно се разтваря във вода.
Но пещерите в тепуи преминават през кварцов пясъчник, който е по-малко податлив на ерозията на водата и затова тези пещери се формират много по-бавно. Сауро отбелязва, че варовиковите пещери се оформят в продължение на стотици хиляди или няколко милиона години. Неговите изследванията обаче показват, кварцитовите пещери се формират над десетки милиони години.
„Ние не разполагаме с добра представа за това на колко години са тези пещери“, казва Джо де Уоле (Jo de Waele), географ и картограф също от университета в Болоня. „Нищо не можем да датираме вътре, всичко е твърде старо. Те са много по-стари, от колкото очаквахме“.
Пещерите са като сандък със съкровища на природата, отбелязва де Уоле. „Те са се запазили от външни влияния – няма вятър, няма повърхностна ерозия“, коментира изследователят. Пещерите тепуи са защитили съдържанието си в продължение на милиони години. „Това е невероятно.“
Пътешествията в тепуи се превръщат в пътуване назад във времето“, коментира Сауро. Всяка една от експедициите прави нови открития. През 2012 г. екипът се връща с откритието на минерала розиантонит. Екипът също така открива нов вид сляпа пещерна риба и бактерии.
Единственият път е нагоре / Riccardo de Luca/La Venta/Theraphosa
Екипът на Сауро сега се фокусира върху изследването как се развива животът в тези лишени от слънце лабиринти, откъснати от останалата част на света. Единственият начин за проникване в тях е чрез входове високо в стените или на планинските върхове, които понякога се издигат на 3000 метра.
Тепуи, изолирани от шеметните скални стени, са дом на уникални видове животни. Например, планината Рорайма Тепуи е единственият известен хабитат на малка жаба, която при опасност се свива на кълбо и се търкаля надалече.
Roraima bush toad. Снимка:www.disiflections.de
Последната експедиция е шеста за Сауро. Откритията на екипа няма да бъдат публикувани до ноември, но най-вероятно ще бъдат още непознати видове.
Микробите, които живеят в тези пещери са от специален интерес, казва Хосам Завави (Hosam Zowawi), клиничен микробиолог от Университета на Куинсланд в Бризбейн, Австралия, който се присъедини към две от експедициите. „Пещерите крият химични съединения и микроби, за които все още не знаем“, заяви той.
Сравнявайки тези „девствени“ бактерии със съвременните супербактерии, Зовави има за цел да разбере по-добре как патогените развиват резистентност към антибиотиците. „Ние се надяваме да разберем повече за това как тези бактерии са еволюирали“, коментира ученият.
Неговите предварителни анализи установиха по-рано некласифицирани видове бактерии – но е твърде рано да се знае дали ще бъдат полезни.
„Има толкова много неща, които чакат да бъдат открити“, коментира Сауро. Всяка планина тепуи е много различна от останалите. Всяка една от стотиците планини, които са разпръснати в ландшафта, се е образувала и развила независимо от останалите. „Те приличат на острови във времето,“ – отбелязва Сауро.
