Припомняме ви една любима и незабравима Колонка на Катето Евро (бел. ред.)

Пет следобед е.

Искам да се прибера вкъщи.

Искам да си взема един душ от лепкавия ден.

Искам да ми е уютно, да сготвя вкусно и да разпусна с чаша ледено вино в ръка. Качвам се в колата си.

Запалвам двигателя и потеглям от центъра на обичната ни столица. Първи светофар. Втори светофар. Светофарите тепърва предстоят, а зелената вълна я няма никаква.

Явно червеното е на мода, затова вълната е червена.

Превключвам от първа на втора, после пак съм на първа. Ще ми се да опитам поне третата скорост. Днес очевидно не ми е писано. Натискам спирачки. Усилвам климатика. После усилвам и радиото, за да не чувам псувните на останалите водачи на МПС-та. Не е момент за флирт.

Ще ми се да се усмихна на някого. Вместо това средният ми пръст се изправя неудържимо. Овладявам се. Псувам на ум, псувам през зъби, натискам спирачката и дъвката изхвръква от устата ми. Историята започва да напомня криминале. Но не е.

Това е един най-обикновен софийски следобед, в който копнееш за красивото, докато си принуден да бъдеш част от агресията на бързащи хора в милионния град.

Град, в който действителността е пропита от турбофолк ритъма на уж бързащи автомобили….

Извинете, за къде пътувате?!

Източник: https://www.edna.bg