“16 дена активност” за момчета и момичета от Z клуб приключи. Краят на кампанията бе отбелязан в събота на Международния ден на човешките права с едни от най-затрогващите истории на жертви от физическо и психическо насилие в България, които тийнеджърите от Зонта показаха на обществеността пред Римския стадион в Пловдив, съобщава Trafficnews.bg.

Те успяха да съберат съдбите на хората от 4 до 70-годишна възраст и да ги представят по оригинален начин, за това колко сериозен е проблемът и че не бива да го подминаваме с лека ръка, а да се опитаме да помогнем на тези хора, защото те са около нас, но крият болката от страданието в себе си. Точно 16 дни бяха нужни на учениците, за да достигнат до сърцата на десетки пловдивчани в поредица от кампании, като те не се спряха, докато не стигнат до някой потърпевш и докато не поговорят с него за начините да се справят с неговия проблем.

В два поредни уикенда в един от пловдивските молове младежите раздаваха брошури с номерата на институциите, които оказват спешна помощ. Гримираха жени и деца, за да покажат, че красотата е част от природата на нежния пол и тя не бива да се укрива, а щастието трябва да грее на детското личице. Танцуваха с The Center, за да изразят своята съпричастност към каузата и осветиха в оранжево няколко големи емблематични сгради.

Проведоха акции и в две езикови гимназии – ЕГ “Пловдив” и ЕГ “Иван Вазов”, а учителите с радост се съгласиха да изяснят на възпитаниците си наболелия проблем и при кого могат да си намерят подкрепа и помощ, като кампанията продължава и с ОМГ, Френската гимназия и “Св.св. Кирил и Методий”. Към кампанията им се присъединиха десетки известни хора, музиканти, dj-и и артисти.

Ето и част от историите написани на фланелките:

„..Аз съм Вера на 28 години. След втората година от брака ни мъжът ми започна да ме удря и да ме „превъзпитава“, както казваше той. Удряше ме с чорапи пълни със сапун, за да не оставят следи и синини – така правели в казармата. Искаше реда, дисциплината и командите да ги внедри и в дома си. Удряше ме с повод и без повод, ако праха не е избърсан, ако не е подредено или сготвено. Ако имаше манджа той пак се заяждаше, хвърляше я – изсипваше яденето в тоалетната. Често казваше „..Всяка циганка можеше да ми роди дете..“

“Казвам се Анита на 11 години съм. Всяка вечер треперя когато баща ми си идва. Винаги е сърдит и си го изкарва на мен и мама. Удря ме и…….Мама го оправдава…Объркана съм… А казват,че родителите са добри!? Чувствам се сама. Страхувам се….Искам да избягам.. Да се скрия. Не издържам…Помогнете ми!!!!!”

“Аз съм Митко на 14 години имам двама братя на 10 и осем години. Татко бие мама и нас всяка вечер. Не позволява да я наричаме мамо. Казва един ден ще пораснете и няма да имате нужда от майка. Мама е без зъби от побоите. Бие я с метална тръба. Подстригва й косата, за да не може да излиза. Кара я да се храни с мухлясала храна. Праща я да събира зеленчуци от кофите на пазара. Взима й парите. Казва на мама „няма да ти дам децата, ако ги вземеш, ще бъдеш убита”. .” Казва й – ти трябва да ми носиш пари. Без работа да не се връщаш, защото ще те бия с металната тръба. Нас ни бие с дървени пръчки свързани с въже от бойните спортове – нунчаку.”

„….Аз съм Деси. Живея с мама и гаджето й. Ходя на градина….не знам името й. Децата в градината не играят с мен…бягат. и често ме бият.” „….Когато съм при мама и не слушам, тя ме бие и ми вика..“ „..Един път с мама се скарахме и аз плаках, дойде гаджето й. Хвана ме за врата силно и ме блъсна на леглото….искаше да ме удуши..“