Около темата за или против употребата на сол се водят немалко спорове и се стига до противоречиви изводи. Това започва да обърква нас, обикновените хора.
Дали истината е някъде по средата, може би е най-правилно да следваме принципа: не прекалявай в нищо, всичко да е в мярка. В статията, която ви предлагаме, се акцентира на това, че прекалено безсолната диета действително може да се окаже вредна.
„Аз употребявам много сол – заявява американският експерт д-р Роналд Хофман. – Аз ям мариновани краставички и кисело зеле. Обилно посолявам яйцата, месото, птичето месо, рибата. Аз се отнасям напълно сериозно към идеята за произхода на думичката салата, която произлиза от латинското „sal”. И тя може приблизително да се преведе като осоляване на пресни зеленчуци.
Затова не се замислям, а обилно изтръсквам солницата над зелените салати, руколата или зелето. А на дългата велосипедна разходка през горещите дни се „зареждам” с балансиран разтвор на електролит с голямо съдържание на натрий. Моето кръвно налягане е 110/70. Аз не страдам от сърдечна недостатъчност, нито от шум в ушите, нито ми отичат краката.
Нямам и други болести, които са свързани с понижената употреба на сол. А, забравих да ви кажа, че съм на 63 години, което е още една причина да огранича употребата на сол, тъй като се смята, че бъбреците на възрастните хора не са способни да изхвърлят излишната сол.”
Както виждате, всичко, казано от д-р Хофман, противоречи на многобройните препоръки на лекарите, които безпрекословно се повтарят и са едни и същи навсякъде. Така например Световната здравна организация препоръчва на всички нас, възрастните, да употребяваме не повече от 2 грама сол на ден, независимо от това дали имаме повишено кръвно налягане.
Американската асоциация на кардиолозите стига още по-далече, призовавайки американците да ограничат дневната употреба на сол до 1,5 грама, защото те, американците, средно употребяват 3,4 грама. Ню Йорк се превърна в пионер по отношение забраната на пушенето през 2003 г. и ограничаването на трансмазнините през 2006 г.
По време на тогавашния кмет Майкъл Блумбърг се прие нов закон, изискващ от градските ресторанти да поставят зловещ знак във вид на солница с черен триъгълник в качеството му на предупреждение срещу ястията и блюдата, съдържанието на сол в които превишава 2,3 грама.
А това е горната граница, препоръчвана от федералното правителство. Това правило, оспорено в съда от Националната асоциация на ресторантьорите, наскоро беше потвърдено. А неговите нарушители ги очаква глоба от 200 долара. Кметът на Ню Йорк Бил де Блазио горещо приветства решението на съда, наричайки го „здрав смисъл”, отговарящ на интересите на обществото.
Разбира се, има случаи, когато ограничаването употребата на сол действително оказва благоприятно въздействие на организма. Някои, но не всички хора с хипертония, реагират позитивно на това ограничаване на солта. Това е оправдано по отношение на тези, които страдат от нарушена функция на бъбреците, тъй като те не са в състояние да филтрират излишната сол и могат опасно да увеличат обема си.
Много американци с хронична сърдечна недостатъчност трябва да ограничават употребата на сол, за да се предотврати възникването на т.нар. хиперволемия. Говореше се (между другото, това може и да не е истина), че в своите 80 и повече години холивудската суперзвезда Джеймс Кегни игнорирал съветите на своя лекар и наблягал на сандвичи със сланина и посещавал болницата само в случай на крайна необходимост.
Впрочем в медицината понякога не всичко е толкова просто, както може да изглежда на пръв поглед. Трябва да се има предвид обаче, че универсалните препоръки за ограничаване употребата на сол са свързани с учудващо противоречиви данни. Наскорошни изследвания се превърнаха само в поредното потвърждение на това, че трябва предпазливо да се отнасяме към тези универсални съвети.
Предишни научни изследвания позволили на учените да стигнат до извода, че свръхниската употреба на сол, по-малко от един грам на ден, в крайна сметка предизвиква парадоксален ефект – увеличаване риска от смърт от сърдечносъдови заболявания. Как може да бъде? Организацията „Cochrane review study“, която се смята за един от най-авторитетните арбитри в областта на научните доказателства, стигна до извода, че понижената употреба на сол може съществено да повиши изработката на хормони в бъбреците, които отговарят за повишеното кръвно налягане.
Именно тези хормони често са обект на въздействие на блокиращите препарати, предназначени за понижаване на кръвното налягане. Всичко това изглежда напълно убедително, тъй като без достатъчно количество сол в организма той мобилизира своите защитни механизми против ниското кръвно налягане и се опитва да поддържа неговото нормално ниво.
Освен това безсолевите диети могат да доведат до нарастване нивото на т.нар. катехоламини – невротрансмитери на стреса – такива като адреналин и допамин, които ускоряват сърдения ритъм и водят до стесняване на кръвоносните съдове. Катехоламините са механизми, свързващи стреса и повишеното кръвно налягане. В крайна сметка популярна категория препарати, приемани при повишено кръвно налягане – бета-блокерите, са насочени именно към притъпяване активността на тези химически посредници.
И накрая, някои изследвания свидетелстват за това, че по неизвестни причини, ниската употреба на сол провокира нарастване общото ниво на холестерола и триглицеридите.
Не солницата, а преработените продукти са суперсолени
Наскорошни изследвания хвърлят светлина върху ефекта на нискосолевата диета върху нивото на артериално възпаление, което е признат предвестник на сърдечносъдовите рискове. Повечето хора са запознати с т.нар С-реактивни белтъчини като индикатори за възприемчивост към сърдечни пристъпи. Към този индикатор сега учените прибавят нов маркер, който засега още не е получил широко разпространение. Нарича се GlycA, точен индикатор на артериално възпаление, свързван с разпространението на инфекции.
Изследователи открили, че колкото по-ниска е употребата на сол, толкова по-високо е нивото на тези маркери. При това нарастват не само те, но също така и класическите маркери на възпаление – като факторът на стимулация на В-клетките IL-6 и т.нар. фактор некроза на туморната алфа. Авторите предполагат, че нискосолевата диета провокира компенсационно отделяне на ренин, ангиотензин и алдостерон. А те на свой ред понижават нивото на съдържание на адипонектина. Той освен повишена резистентност към инсулина и набирането на килограми провокира и възпаление.
Въпреки че получените данни не означават непременно „зелена светлина” за неограничена употреба на сол, те все пак ни насочват към това, че сме длъжни да се замислим, преди да се спрем и да се съобразим с установените универсални правила, свързани с ограничена употреба на сол. Докато някои хора наистина без съмнение трябва да избягват излишната сол, на повечето здрави хора съвсем няма да попречат умерените количества.
Освен всичко друго изводите от изследванията, твърдящи, че излишната сол създава риск за здравето, противоречат на факта, че не солницата, а преработените продукти са основен източник на сол за хората в развитите страни. Дали солта е истински виновник за проблемите, или все пак основни виновници са рафинираните въглехидрати, химическите хранителни добавки, нискокачествените мазнини и масла, както и недостигът на целулоза и критично важните витамини, минерални и полифеноли?
Добавянето в ежедневното меню на богати на калий пресни плодове и зеленчуци може да отстрани вредата, свързана със солта.
Освен това поддържането на спортна форма също така облекчава действието на солта върху организма. За повечето от нас съвсем не е вредно да се изпотяваме, за да позволим на своите пори да помогнат на бъбреците да се избавят от солевото натоварване.
Между другото:
Древноримският учен Плиний Старши провъзгласил, че на света има две най-важни неща – това са слънцето и солта, която много векове целителите използвали като лекарство. И съвременни учени твърдят, че не е съвсем безобидно отказването от сол. Очевидно е, че понижаването употребата на натрий отключва много различни процеси – както добри, така и вредни. Станало ясно например, че ниското съдържание на натрий води до повишаване нивото на холестерола и триглицеридите. А това е сериозен риск за развитие на атеросклероза. Ето още няколко довода в полза на солта:
Солта е жизненоважен елемент за хората, страдащи от диабет първи тип. Тя помага за балансиране нивото на захар в кръвта, понижавайки по този начин потребността от инсулин.
Солта притежава антиоксидантни свойства. Именно по този начин британски учени обясняват пристрастието на повечето хора към прекалената употреба на сол в храната и влечението към солените закуски – чипсове, ядки и прочее.
Солта е необходима за поддържане нивото на серотонин и мелатонин (хормоните на радостта) в мозъка. Когато водата изчиства организма от токсичните отпадъци, солта помага да се задържи необходимото количество течности в тъканите. И предотвратява загубата на незаменими аминокиселини като триптофан и тирозин. А при наличие на достатъчно количество влага в междуклетъчното пространство тези аминокиселини изцяло се използват за производството на серотонин и мелатонин.
Солта е необходима за регулиране киселинността във вътреклетъчната среда, особено важно това е за мозъчните клетки. Именно затова безсолните диети и приемането на диуретици, отмиващи солите и минералите от организма, повишават риска от болестта на Алцхаймер.
Солта е абсолютно необходима за пълноценното храносмилане. Но най-важното, което не трябва да забравяме, е, че количеството, дозата прави солта лекарство или отрова.
Яна БОЯДЖИЕВА, в. „ДОКТОР“
(Б.Р. С този материал само информираме. Въпреки споровете прекаляването със сол във всички случаи не е полезно. Но, както се вижда от статията, неговият дефицит също не е желателен.)
