Правда Найденова работи на 3 места!

Почти цял клас смени училището, за да последва учителката си по математика Правда Найденова.

Миналата учебна година младата преподавателка поела петокласници в 125-о училище “Боян Пенев” в София. В края на годината обаче не подновили срочния ѝ договор въпреки любовта на учениците ѝ и медалите им от състезания, както и горещите молби на техните родители.

Найденова е завършила математика и информатика във Великотърновския университет, има магистратура по електронно обучение от Софийския университет, както и следдипломна квалификация по начална педагогика. Работи на 3 места.

Шокираните от отстраняването ѝ родители на нейните ученици сами потърсили училище за учителката и за децата си. В 128-о училище “Алберт Айнщайн” пък бил обявен конкурс за преподавател по математика, който Правда Найденова спечелила. Така 18 от 27 деца тръгнаха на 15 септември тази година в ново училище, но със старата класна.

Правда Найденова: Станах учителка на шега, иначе просто си върша работата

– Г-жо Найденова, каква е тайната да ви заобичат толкова децата и как избрахте учителската професия?

– Не знам, просто си върша работата. А професията избрах на шега. Дори не я избрах аз. Започнах в едно частно училище. Отидох за технически секретар, а ме наеха като учител по математика.

Директорката видя в мен потенциал.

Завършила съм математика и информатика, исках да се развивам по-скоро към информатиката. Но стана така.

– Къде учат вашите собствени деца?

– Първокласничката Ния е в 145-о училище, а 4-годишният Галин – в детска градина “Карлсон”.

– Какво казахте на родителите, които намериха ново училище, само за да сте отново с децата им?

– Сигурно цял живот няма да ми стигне да им се отблагодаря за това, което направиха, за това, че застанаха зад мен.

– Изпитвате ли горчилка към предишното училище?

– Не. Договорът ми свърши. Била съм и на други места. Всеки работодател има право да не поднови договора и да не обясни защо.

– А какво ви казаха учениците, като дойдоха на 15 септември на училище на новото ви работно място?

– Прегръщахме се, както и в края на миналата учебна година. Чувстват се така, сякаш са били тук, в това училище, цял живот.

Аз бях по-притеснена дали то ще им хареса, дали ще им харесат колегите. Вече трети ден сме тук и се чувстват много добре.

– Колко години стаж имате като учител?

– Разбрах току-що – 8.

– Какво трябва да се промени в образователната система?

– Има много неща, с които родителите не са съгласни. Аз също като родител не съм.

Трябва да се придържаме, да кажем, към английската образователна система. Трябва да се променят много неща – учебните планове например. Децата трябва да не бъдат толкова натоварени.

Трябва да имат повече практически занятия. В 5-и клас се нахвърлят нови знания, общо взето. Нямат време да ги упражняват. Едно детенце ми каза вчера: “Госпожо, математиката не била толкова трудна.”

Може би им хареса начинът, по който им представих нещата. В момента преговаряме. Явно им беше интересно в часа и разбраха какво им говоря.

– По каква тема?

– Преговаряхме обикновени десетични дроби.

– На колко места работите?

– В това училище, в едно частно и в учебен център започнах от тази година. Значи, на три.

– Ще усетите ли реално увеличението на заплатите с 15% от 1 септември, което Министерският съвет гласува?

– Нямам представа. Колегите ми обясняваха, че ще има такова.

– Достойно заплатен ли е учителският труд?

– Щом работим на няколко места много от колегите, изводът е ясен.

– Вашата история, разказана от “24 часа”, събра над 200 000 прочитания само за 12 часа на сайта, и многобройни коментари. Как приемате коментарите на хората?

– Благодарна съм на всички тези хора. Не прочетох един лош коментар. Думи нямам! Само чета, чета, чета и… всичките положителни. Не срещнах нещо лошо, някой нещо да е против. Нямаше коментари като “как можа госпожата да премести класа”. Много съм щастлива!

– Всички казват, че това е победа над системата.

– Има и други такива случаи. Много колеги си тръгват и след тях тръгват и деца, но не се споменава никъде. Тук родителите са феноменални, че се съюзиха и направиха те това нещо. И аз, че се съгласих. Иначе често се случва да си тръгне един учител и след него да си тръгнат 5-6, дори 10 деца.

– След вас 17.

– Да, от единия клас 15 и от другия още 2.

– Директорът Юлиян Плачков как ви прие?

– С отворено сърце, много мил човек. Наистина е страхотен и добронамерен към нас.

– Защо не записахте дъщеря си Ния в това училище?

– Защото майка ѝ работи много и тя трябва да е някъде по цял ден. В това училище знам, че я оставям в 8 и в 17,30 часа отивам да си я взема.

– Как реагира семейството ви на цялата тази сага, за радост с щастлив край?

– “Мамо, дават те по телевизора”, казаха снощи децата. Те не разбират. А съпругът ми каза, че е много горд с мен.

Източник: 24 часа