Учени от Оксфорд съставиха списък с най-сериозните заплахи, пред които човечеството е изправено

Учени от Оксфорд представиха списък с катастрофи – природни и такива, които са причинени от нас самите, които биха могли да убият 10 процента или повече от човешкото население. Нещо повече – според изследователите всяка една от тези ситуации би могла да се случи до 5 години, пише io9.

Докладът, озаглавен „Рискове от световни катастрофи 2016“ ни запознава подробно с най-опасните заплахи, пред които нашата цивилизация е изправена (подредени по степен на вероятност). Най-сериозно застрашени сме от ядрена война и пандемия (и естествена, и умишлено причинена). След това идват ред на бедствия, които са вследствие от климатичните промени, проблеми с геоинженерството или изкуствения интелект. Докладът също така включва и сценарии, които са малко вероятно да се реализират – например удар от астероид или супервулканични изригвания. В първия случай шансът да бъдем ударени е 1 на 1250 за всеки век. Що се отнася до супервулканите – веднъж на 30 000 – 50 000 години.

Рискът от изкуствен интелект може би е преувеличен, поне в рамките на така поставения времеви период. Това обаче е въпрос, към който със сигурност трябва да подходим внимателно.

Според изследователите риск от глобална катастрофа са „събития или процеси, които биха довели до смъртта на приблизително една десета от световното население.“ Тези бедствия се различават от „екзистенциалните рискове“, които биха били толкова жестоки, че да избият цялото човечество. Въпреки че не са толкова апокалиптични, катастрофалните рискове са събития със сериозни световни последствия.

В новия доклад изследователят Себастиян Фаркухар и неговите колеги предупреждават, че няколко от тези опасности са доста по-вероятни, отколкото предполагаме, и че правителствата не взимат достатъчно предпазни мерки, за да намалят риска от тях.

Световни катастрофи от подобен калибър са рядкост, но все пак се случват. Така например Юстинияновата чума от 541-542 г. сл. Хр. избива близо 17 процента от световното население. Испанският грип от 1918-19 г. пък 10 процента. Подобни събития са малко вероятни във всяко едно десетилетия. Може би това обяснява и защо им се обръща толкова малко внимание.

„Дори когато вероятността е малка, последствията от тях може да са значителни – пишат авторите. – Една глобална катастрофа застрашава не само всички живи хора днес, но и бъдещите поколения.“

За да се справим с всички тези предстоящи проблеми, авторите предлагат няколко решения, включително ограничаване на използването на ядрените оръжия, проучване на риска от страна на изкуствения интелект и биотехнологиите, по-сериозно планиране за сериозните пандемии и т.н.

Целият доклад можете да видите тук.

Следвайте ни в социалните медии