Благодарение на тази измама елитът е успял да държи човечеството в шах. Ако помислите, всяка диктатура винаги е разчитала на смъртта и най-вече на страха от смъртта.

Смъртта не съществува!

Ако човек знае, че е безсмъртен, той не се прекланя пред никоя диктатура.

Религия и научен режим са двете страни на една и съща монета… едната казва, че ако не си добър роб ще идеш в ада, другата че сме тук случайно и ще изчезнем в нищото без каквато и да било причина. И че целият този свят толкова сложен и овързан е само резултат от хаоса, увеличавайки по този начин страха от смъртта когато човек се убеди, че това е единствения живот, който има на разположение.

Следват някои признания на властни хора, доктори и учени, които противоречат на тази абсурдна теза:

Елизабет Кюблер-Рос

Швейцарска психиатърка, която е посветила живота си на лечението на неизлечимо болни пациенти.

Тя казвала: “След като работих в продължение на много години с умиращи пациенти и след като научих от тях какво наистина е живота, за какво се съжалява, когато е прекалено късно, започнах да се питам какво всъщност е смъртта.

Така започнах да събирам сведения за OBE (ИТП – извънтелесни преживявания), за които ми споделяха пациентите ми. Оказа се, че всички тези преживявания имаха еднакви характеристики и бяха сходни с други подобни доклади, на други лекари, в други части на света. От Австралия до Калифорния всички тези преживявания са имали един общ знаменател: перфектното осъзнаване на тези хора, че напускат физическото си тяло, оставайки в пълно съзнание. Всичко това ме води до извода, че смъртта, така както я разбираме ние на научен език, не съществува. Следователно умирането означава да изгубим само физическото си тяло, както пеперудата когато излиза от пашкула си.

Става дума за преход към по-високо ниво на съзнание, където продължаваме да възприемаме, да се смеем, да разбираме, да се развиваме и където единственото нещо, което губим е това, от което нямаме вече нужда – физическото тяло.

Никой от пациентите, които са имали този вид опит не се е боял от смъртта. Нито един. Освен това, много от тях са изпитвали отново усещане за цялостност на собственото тяло, като когато са били здрави. Например някой който е бил блъснат от кола и е загубил крака си, излизайки от физическото тяло е имал крака си на мястото му.

Друга пациентка, която изгубила зрението си по време на експлозия в една лаборатория, с излизането от тялото си била в състояние да види и опише случката със злополуката и хората, които ѝ се притекли на помощ в лабораторията. Но когато се върнала към живота, разбира се била напълно сляпа. Следователно е ясно, защо много от хората, които са имали преживявания от този тип, не искали повече да се връщат, защото имали начин да познават едно място, много по-красиво и перфектно от това на земята. Не трябва да се страхуваме от смъртта. И един от начините е като знаем, че тя не съществува и че всичко, което преживяваме в живота има положителна цел. Трябва да се освободим от негативизма и започнем да виждаме живота като предизвикателство, като тест да подобрим собствените си вътрешни ресурси и сила.

Това, което научихме от нашите отишли си приятели, от тези, които са се върнали за да ни разкажат техния опит, е че всяко човешко същество след преминаването вижда целия си живот като на филм, като по този начин има възможността да преразгледа всяко свое действие, всяка дума, всяка мисъл и да съди за себе си. Следователно няма никакво съдене освен нашето, и няма осъдителен Бог, готов да ни накаже.“

Робърт Ланза

Е бил избран от New York Times като трети най-добър жив учен и той потвърждава: “Животът и съзнанието са от ключово значение за Вселената и на практика самото съзнание е това, което създава материалната вселена, в която живеем, а не обратното. Взимайки структурата на Вселената, нейните закони, сили и константи, те изглеждат оптимизирани за живота, което предполага, че разума е съществувал преди материята.“

Ланза също така твърди, че пространството и времето не са предмети или неща, а по-скоро инструменти на нашето разбиране, “носим пространството и времето с нас наоколо, както костенурките носят черупките си.“ В смисъл, че когато черупката се отдели (пространство и време), ние продължаваме да съществуваме. Теорията предполага, че смъртта на съзнанието просто не съществува. Съществува само под формата на мисъл, защото хората се идентифицират с тялото си, вярвайки, че то рано или късно ще умре и че съзнанието на свой ред ще изчезне. Ако тялото генерира съзнанието значи то умира заедно с тялото, но ако тялото получава съзнанието по същия начин както декодер получава сателитни сигнали, означава, че съзнанието няма да приключи с физическата смърт.

Още информация по темата можете да прочетете в статията Смъртта не съществува