Държавният архив на Турция огласи документи, според които царувалият в периода 1869-1908 г. султан Абдул Хамид II притежава 7 756 недвижими имоти, от които 8 са на територията на България.

Документите за собствеността се съхраняват в поземлените регистри в главната дирекция по кадастъра в Анкара, проучванията продължават, но до момента никой от наследниците на 34-ия султан на Османската империя не ги е потърсил, въпреки заведените от внуците дела и периодичните дискусии по въпроса.

След смъртта му през 1918 г. част от активите му са прехвърлени на хазната, а все още не е уточнен броят на записите за чифлиците, уточни Тюркоглу пред Анадолската агенция. В Турция султанските недвижими имоти според доказаната собственост наброяват 2 369 и се намират в Истанбул, Измир, Балъкесир, Чанаккале, Текирдаг, Адъяман, Денизли, Сакария, Гиресун, Айдън, Сивас, Ескишехир, Бурса, Коджаели, Бурдур, Маниса, Къркларели /Лозенград/ и Одрин. Общата им площ е в размер на 1 256 947 хектара, от тях 391 573 хектара са прехвърлени на хазната, а 8 627 – на физически лица.

На територията на Балканите доказаните притежания на Абдул Хамид Втори се подреждат така: 2 843 имота в Гърция, 1 424 в Албания, 8 в България и 5 в Македония, подкрепени с 4 280 регистрации. От тези активи с обща площ от 220 023 хектара са все още на името на султана, други 560 231 хектара са записани на хазната, а 1 328 хектара са прехвърлени на физически лица.

Не се уточнява къде точно в България все още фигурира собствеността на Абдул Хамид Втори върху въпросните 8 недвижими имоти. Според данните на дирекцията по архивите в Близкия Изток той разполага с 3 482 106 хектара земя, други 1 528 395 хектара са прехвърлени на хазната и 7 178 хектара са записани на физически лица. В Сирия султанските имоти са 390 на брой, в Ливан – 333, в Палестина – 223, в Ирак – 83, в Арабия – 60, в Израел – 10 и в 8 в Либия, документално вписани в общо 1 107 акта за собственост.

Директорът на Държавния архив Тюркоглу подчерта, че регистрите за всички тези активи са вписани в три дебели книги и се съхраняват при изключителна сигурност и контрол. „След 1908 г. част от недвижимите имоти са прехвърлени на държавната хазна. Ние обаче не разполагаме с информация за състоянието на онези, които се намират в чужбина. А и това е въпрос на международното право, ние само проучваме архивите, а до момента никой от наследниците на Абдул Хамид Втори не е потърсил документни доказателства от нас“, заяви Тюркоглу.

В публикация от 7 октомври т.г. в.“Хюрриет“ съобщава, че 11 от наследниците на султана са завели дело преди 6 г. и то става причина да бъдат открити още 300 претенденти за имотите. Делото е получило международно измерение, а съдът е поискал турското външно министерство да връчи дипломатическа нота на САЩ. Дотам се е стигнало след смъртта на внучката на султана Самийе Хатун, бездетна вдовица на индианеца Лари Дападока, починала през 1992 г. в Ню Йорк. Делото е заведено от 11 султански наследници, пръснати в Дамаск, Бейрут и Мексико. Вещото лице по вероятно най-голямото имотно дело не е успяло да докаже семейното положение на внучката Самийе, взела фамилията на съпруга си и така процесът, воден в Истанбул, продължава да бъде в задънена улица. Последното съдебно заседание е от 26 септември т.г., магистратите постановиха да се изготви експертно становище и след набавянето на липсващите документи съдът ще предостави цялата преписка на екипа от вещи лица.

Сред ищците-претенденти за собственост върху имотите на султана, са Дюндар Абдулкерим Османоглу от Дамаск, Туран Ибрахим Ратеб от Мексико, Хатидже Ратиб Османоглу от Египет, Маргот Лейла Сехнелле от Австрия, Роланд Селим Кадир от Австралия, Лейла Етхем Бей Кенан и Селма Мехмет Наим от Ливан.

Адвокатът им Мехмет Еркан Аккуш подчерта, че това е едно от най-големите дела в света, с което наследници на огромни имоти се борят за правата си върху тях.

Абдул Хамид Втори става султан на 31 август 1876 г. след детронирането на чичо му Абдул Азис. При неговото управление влиза в сила първата Османска конституция и се създава първият османски парламент. След неуспеха на Цариградската конференция Османската империя претърпява поражение в Руско-турската война от 1877-1878 г., при което тя губи България с подписването на Санстефанския мирен договор /от 3 март 1878 г./. В началото на 1878 г. конституцията е суспендирана, парламентът е разпуснат и се установява деспотичен режим до 1908 г. Абдул Хамид Втори става известен на Запад като „Кървавия султан“ заради жестокостта, с която са потушени бунтовете по време на управлението му, в това число и Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г.