Участък от скоростна жп-магистрала ще „криволичи“ със 160 км/час, минавайки през „заличено“ от картата село и покрай бъдеща кариера за инертни материали.
Това са само част от абсурдите при проектирането на участък от железопътната линия София-Пловдив. Линията е част от проект с национално и европейско значение, който трябва да свърже българо-сръбската граница с Турция и Гърция. Цялостното завършване на линията е заложено в новия програмен период, като се предвижда цялостното му изграждане да завърши до 2022 година. Това ще позволи влаковете по него да се движат с не по-малко от 160 км/ч.
Проектът, който ще струва близо 1.7 млрд. евро обаче, към момента търпи съмнителна еволюция.
През 2015 г. жители на ихтиманското село Полиовци, кметство Костадинкино, което е само на 20 км от София, разбират за намеренията на държавата да прокара тунел в района, след като край селото са разположени сонди за проучване състава на подземните скали. Това е и началото на дълга поредица от писма с институциите, в които постепенно се разкриват няколко любопитни факта.
Преди изготвянето на Подробен устройствен план (ПУП), през 2014 г. е направена задължителната Оценка за въздействие на околната среда (ОВОС). В нея са посочени всички населени места, край които минава скоростното жп-трасе, с изключение на с. Полиовци. В ОВОС-а е посочено, че участъците, през които ще мине тунелът с дължина от 6.7 км, ще представляват определена заплаха за подземните води. Степента на въздействие върху тях е оценена от ниска до висока. В същото време се оказва, че проектираният по-късно тунел минава през територията на Полиовци. От там са и опасенията на жителите му, че подпочвените води в района са изложени на риск. Страховете им са продиктувани основно от това, че в селото няма изградена водопроводна мрежа и канализация и те разчитат изцяло на подпочвените води.
На картата: 1. Трасето, по което ще мине тунелът; 2. Магистрала „Тракия“; 3. Съществуващата жп линия, която минава през Вакарел.
Със заповед на регионалния министър Лиляна Павлова от 16 февруари 2015 година е дадена зелена светлина Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) да възложи изготвянето на ПУП. В заповедта е посочено, че преминаването на жп-трасето трябва да бъде извън границите на урбанизираните територии.
В изготвения през 2016 г. ПУП обаче е заложен друг абсурд. Според него трасето на влака прави завой в тунела, минава през землището на селото, чиято територия по никакъв начин не е отразена в ПУП-а, заобикаля проучване за концесия за добив на инертни материали и след това, с нов завой продължава по първоначалната си траектория. От картата става ясно, че ако трасето продължи по права линия, то ще мине директно през проучването за концесия. Вместо това, сега тунелът минава непосредствено под къщите на жителите на селото на дълбочина около 120 метра. Нещо повече – в ПУП са посочени всички земеделски земи, гористи местности и пътища в землището на селото, но не и урбанизираната територия на самото село.
През март и април 2016 г. следват нова серия писма, с които МРРБ потвърждават, че са издали заповед за изработване на ПУП извън урбанизирани територии и уведомяват жителите на селото, че Националният експертен съвет по устройството на територията ще разгледа възраженията им по ПУП, който все още не е влязъл в сила. За да има произнасяне по възражението им обаче „е необходимо да се идентифицират имотите на жалбоподателите с оглед установяването на заинтересованите лица“. От отговора става ясно, че МРРБ все пак признава съществуването на урбанизирана територия, въпреки че това не е отразено в ПУП-а.
Жителите на селото настояват пътят на трасето да бъде променен. Освен опасността от изчезването на подпочвените води, като аргумент те посочват и подземните взривове за прокопаване на тунела, а също и евентуалното разработване на кариерата за инертни материали, която е много вероятно да бъде използвана за строителството на трасето. Към момента за това няма индикации, но в противен случай няма обяснение защо трасето минава точно край нея.
Статутът на кариерата в настоящия момент не е ясен. През 2005 година е направено проучване за концесия. През 2011 г. е имало искане от частна фирма с намерение за разработване на кариерата, но към момента тя не е разработена.
Друг проблем, който се появява с проекта е това, че жителите на село Вакарел остават без транспорт. Към момента през селото минава жп-линия, има и гара, които обаче ще бъдат изоставени с пускането на новото трасе. На него е предвидена спирка, до която обаче няма изградена инфраструктура и тя е отдалечена на няколко километра от населеното място.
Представители на инициативния комитет в с. Полиовци коментираха, че не са срещу проекта. Те възразяват единствено по начина, по който е планирано строителството му, навлизайки в неприкосновена частна собственост. Те са категорични в намеренията си да се противопостяват с всички законови средства. Освен за живота и здравето на хората от селото, те са притеснени, че крайния ефект ще бъде обезлюдяването му като резултат от изчезването и замърсяването на подпочвените води и повреждането на собствеността им в резултат от строителството на тунела и евентуалната бъдеща работа на кариерата за инертни материали.
