Следващата среща на върха на БРИКС, в Гоа, е след по-малко от два месеца. В сравнение с преди няма и две години, геополитическите тектонски плочи са се изместили с удивителна скорост. Повечето от страните-членки на БРИКС са затънали в дълбока криза; безкрайният политически, икономически и институционален срив в Бразилия може да доведе окончателно до кафкианския импийчмънт на президент Дилма Русев.
БРИКС се намират в състояние на кома. Това, което остава от тях, е РК: стратегическото партньорство на Русия и Китай. Изглежда, обаче, че дори това партньорство се намира в беда, тъй като Русия продължава да бъде атакувана от несметните метастази на хибридната война. Изключителният хегемон все още е силен, а неговата опозиция – замаяна и объркана.
А такава ли е тя всъщност?
Лидерите на БРИКС на срещата на Г-20 в Китай, 4 септември 2016
Бавно, но сигурно – вижте например възможността от възникване на коалиция Анкара-Техеран-Москва – глобалната сила продължава да настоява за преместване на изток. Това се простира отвъд концентрирането на Русия в Азия; германските индустриалци просто изчакват правилния политически съюз – преди края на десетилетието – за да станат и те ключов играч в Азия, приспособявайки се към еднаБМП (Берлин-Москва-Пекин) коалиция.
Германия вече властва над Европа. Единственият начин тази световна търговска сила да утвърди обхвата си на влияние е да се насочи към изток. На Германия, страна-членка на НАТО, която изпреварва Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия по БВП, дори не е позволено да споделя информация с тайния съюз „Пет очи“ (Съюз за разузнаване между Австралия, Канада, Нова Зеландия, Великобритания и САЩ – бел. ред.)
В продължение на години Путин страстно се стремеше да изгради огромен пазар от Лисабон до Владивосток. В крайна сметка той може да бъде възнаграден с БМП – търговско-икономически съюз, който (заедно с изграждания от Китай „Нов път на коприната“) евентуално ще надмине и на практика замести западащия англосаксонски международен ред, изграден след Втората световна война.
Това неумолимо придвижване на изток е в основата на всички взаимни връзки (и зараждащите се такива), касаещи Новия път на коприната, Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), Новата банка за развитие на БРИКС (НБР), Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции (АБИИ), Евразийския икономически съюз.
Основната задача на стратегическото партньорство между Русия и Китай и да направи възможно възникването на един многополюсен пост-атлантически свят.
„Гаф“ беляза пристигането на американския президент Барак Обама в китайския град Ханджоу, където се провежда срещата на върха на Г-20. Самолетът на държавния глава кацна безпроблемно, но се оказа, че няма стълба, по която той да слезе. Наложи се Барак Обама да използва алтернативен заден изход. Липсваше и традиционният при посрещането на световни лидери червен килим. На пистата се стигна до размяна на реплики между китайски официални лица и журналистическия екип на Обама. Домакините забраниха на репортерите да бъдат близо до него при слизането му – традиция, съпътстваща всички полети на президента. „Това е нашата страна. Това е нашето летище“, заявиха китайските служители.
ОБУЗДАВАНЕТО НА РУСИЯ И КИТАЙ (РК)
Фокусирането на Русия в Азия е, разбира се, само една част от цялата картина.Ядрото на руските индустрии, инфраструктура и население са в западната част на страната, по-близо до Европа. БМП би дал възможност за двойно концентриране – едновременно в Европа и Азия; с други думи, Русия да се възползва напълно от своя евразийски характер.
Неслучайно, за САЩ тази възможност е пълна анатема. Това обяснява предвидимата и продължителна „изключителна“ стратегия да се предотвратява с всички средства по-близкото сътрудничество между Русия и Германия.
Същевременно с това, насочването на изток е от съществено значение, тъй като там се намира огромното множество от бъдещите клиенти – енергийни и други – на Русия.Процесът по информиране на руското обществено мнение за неизмеримата стойност, която Сибир и крайните източни територии имат за нацията, ще бъде дълъг и бавен. Но този процес вече е започнал. И той ще бъде напълно осъществен до средата на следващото десетилетие, когато всички части на Новия път на коприната бъдат свързани и функциониращи.
Новият Път на коприната
„Обуздаването“ на Русия и Китай ще продължи да бъде истинското име на изключителната игра – независимо какво ще се случи на 8-ми ноември. Що се отнася до военно-индустриално-разузнавателно-корпоративно-медийния комплекс, няма да има никакви промени. Ще бъдат използвани клиенти – от провалената държава Украйна до Япония, както и която и да е държава от Югоизточна Азия с излаз на Южнокитайско море.
Въпреки всичко, Хегемонът трудно ще удържа и двете страни от РК едновременно. НАТО не е от полза; неговата търговска ръка, Транстихоокеанското партньорство (TPP), може да се разпадне в открито море още преди да достигне брега. Отсъствието на TPP – нещо сигурно, в случай че през ноември за президент бъде избран Доналд Тръмп – означава край на икономическата хегемония на САЩ в Азия.
Хилъри Клинтън е наясно с това; не е случайно и че президентът Обама толкова отчаяно иска TPP да бъде одобрено в краткия период на удобно време между 9-ти ноември и 3-ти януари.
Срещу Китай съюзът на Хегемона на практика зависи от Австралия, Индия и Япония. Забравете за членката на БРИКС Индия, която никога няма да падне в капана на война срещу Китай (без да споменаваме Русия, с която Индия традиционно има много добри отношения).
Имперските инстинкти на Япония бяха събудени отново от Шиндзо Абе. Въпреки това, нейната безнадеждна икономическа стагнация продължава. На всичкото отгоре, Министерството на финансите на САЩ забрани на Токио да продължи с политиката на количествено облекчаване. Москва възприема постепенното издърпване на Япония от орбитата на САЩ и нейната евразийска интеграция като своя дългосрочна цел.
Пентагонът се ужасява, че РК е вече и военно партньорство. Високотехнологичното въоръжение на Русия в момента не отстъпва на бъркотията в НАТО; Китай скоро ще разполага с всички подводници и ракети, необходими да вгорчат живота на Военноморските сили на САЩ, в случай че на Пентагона му хрумне нещо.
Следват регионалните подробности – от постоянната военновъздушна база на Русия в Сирия до военното сътрудничество с Иран и, в крайна сметка, недоволната членка на НАТО – Турция. Нищо чудно, че най-изтъкнатите изключителни идеолози като Збигнев Бжежински – ментор на Обама по отношение на външната политика – са крайно обезсърчени.
Когато Бжежински погледне към постепенната евразийска интеграция, той просто няма как да не отчете, че „трите основни императива на имперската геостратегия“, които сам очертава в „Голямата шахматна дъска“, просто се разпадат; „предотвратяване на тайни споразумения между васалите, които трябва да бъдат напълно зависими по отношение на своята сигурност; подсигуряване подчинените да са неотменно отстъпчиви, податливи и защитени; и предотвратяване на съюз между варварите“.
Тези васали – начело със саудитската кралска династия ал Сауд – днес са ужасени за собствената си сигурност; същото се отнася и за истеричните прибалтийски републики. Подчинените вече не са толкова податливи – и в това число влизат изключително много европейци. Съюзяващите се „варвари“ в действителност са стари цивилизации – Китай, Персия, Русия – на които им е дошло до гуша от контролираната от парвенюта еднополюсна система.
Не е изненадващо, че за „обуздаването“ на РК – определени като „потенциално заплашителни“ (Пентагонът счита, че заплахите са екзистенциални) – Бжежински предлага древната стратегия „разделяй и владей“: „обуздаване на най-малко предсказуемия, но потенциално този, който има най-големи шансове да те надмогне“.
Не е ясно обаче кой каква роля играе. „В момента най-вероятният конкурент е Русия, но в по-дългосрочен план това може да е Китай.“
Хилъри Клинтън, „Кралицата на войната“, разбира се, не следва школата на Бжежински с неизвестни величини в уравнението. В крайна сметка тя е официалният, подкрепен от Робърт Кейган, кандидат-президент на неоконите. Тя предпочита по-скоро нестандартните „анализи“ на ситуацията.
В този ред на мисли определено трябва да очакваме, че „проектът“ на Хилъри ще представлява цялостна хегемонна експанзия в Евразия. Основни цели ще бъдат Сирия и Иран. Възможно е в плановете да влиза и още една война на Корейския полуостров. Но, все пак, Северна Корея е ядрена сила. Изключителностан атакува само тези, които не могат да се защитят. Освен това, РК могат да предотвратят една евентуална война, като предложат някои стратегически бонуси на Ким Чен Ун.
В много аспекти нищо не се е променило през последните 24 години, когато – едва три месеца след разпадането на Съветския съюз – органът за планиране на отбраната на Пентагона заяви: „Нашата първостепенна цел е да предотвратим повторното възникване на нов съперник… Това изисква полагането на всички усилия да се предотврати доминирането на някаква враждебна сила в регион, чиито ресурси под консолидиран контрол биха били достатъчни да генерират световна сила. Тези региони включват Западна Европа, Източна Азия, териториите от бившия Съветски съюз и Югозападна Азия.“
Днес „съперническата“, „враждебна“ сила всъщност са две сили, сключили стратегическо партньорство: Русия и Китай – РК.
Утежняващ кошмара на Пентагона е фактът, че ендшпилът (крайната фаза в една шахматна партия – бел. ред.) все повече наближава. Следващите прояви и отражения на неспиращата финансова криза от 2008 г. могат в крайна сметка да разбият фундаментите на световния „ред“ – разбирайте петродоларовата система за изнудване на подчинените.
Ще се лее кръв. Хилъри Клинтън вече я надушва – от Сирия, през Иран и до Южнокитайско море. Въпросът е дали тя – и целият естаблишмънт зад нея – ще бъдат достатъчно луди да предизвикат Русия и Китай и да си купят еднопосочен билет за един свят отвъд взаимното гарантирано унищожение.
Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro
Източник: Strategic Culture
