Българите по селата са оставени да се борят сами срещу ромския произвол!
Изкъртени дограми, разбити порти и прозорци, некролози на млади хора, пребити до смърт, ужасени старци, тероризирани в собствените си домове… Това не е зловеща следвоенна картина, а 21-ви век в българските села. Някои почти обезлюдени, други – с шепа болнави и уплашени старци, които няма къде да отидат, но вече не могат да спят спокойно в къщите си. Не могат, защото треперят под завивките да не влезе циганин, който заради няколко буркана или десетина лева, спестени от мизерната им пенсийка, ще ги утрепе, без да се замисли.
Това се случва в селата, където все още има българи – стари, беззащитни и отчаяни. Скоро обаче никой няма да остане по тези места, някога пълни с живот.
Днес те са една окаяна картинка, оставена на доизживяване. Единственото, което се ражда по тия плодородни земи, са циганчета. Те поотрастват, не стъпват на училище и от малки помагат на мама и тате в занаята – обири по къщи и ниви.
Крадат всичко – от кокошки, през тухли и керемиди, та до буркани и кабели, заради което селата често стоят и на тъмно.
Най-страшното в циганизацията на селата ни е, че тя е придружена със зверски геноцид над българско население. Защото опълчиш ли се на циганите, те пребиват – независимо дали си на 20 или 80 години и не можеш да ходиш. С такива издевателства се пълни крими хрониката, десетки такива са разказани в медиите. Резултат няма.
Полицията доказано не може да озапти циганския терор – в селата няма достатъчно униформени или пък ги е страх да не отнесат брадва в главата или нож в гърлото. Държавата мълчи и стои настрана и е ням свидетел на изчезването на селата, придружено с физическо унищожение на българското население.
Село Черно поле, Видинско – над 100 регистрирани кражби през 2010 г., 14 къщи напълно ограбени, „оглозгани“ и отвътре, и отвън. На това дередже е днес някога уреденото и богато видинско село. Статистиката говори ясно – циганският терор там е всесилен, с него няма кой да се справи. „Викаме полиция през ден, но крадците продължават да вилнеят“, жали се пред медиите кметът Тодор Тодоров, който е бивш полицай, но е безпомощен да спре вандалщината. Той управлява село, в което няма необитаема къща, която да не е плячкосана. Малцината останали тук пенсионери изживяват последните си дни в ужас – страхуват се да излизат от домовете си вече не само нощем, но и денем.
Завързват портите и стопанските си постройки с дебели синджири, крият зимнината под креватите, слагат катинари на всички врати в къщата, но оправия няма. Домовете, стоката и продукцията им пак се плячкосват, вратите им пак се разбиват. Вземат им елуредите, мебелите, храната, последните мизерни пари, с които живеят. Църквата „Света Троица“, за която хората се грижат с любов, също е опоскана.
Всичките цигани в селото са пришълци. Дошли са преди десетина години, но вече са превзели всичко. „Тук интеграцията няма да се случи, – категоричен е кметът Тодоров. – Ромите не са научени да работят, знаят само да крадат. Децата им не ходят на училище. Плашат с бой възрастните.
Принудени сме да живеем като затворници в собствените си домове отчаяно разправя кметският наместник.
Село Черно поле за съжаление не е само в трагедията си. На същото дередже, че и в пъти по-зле са вече по-голямата част от българските села. „Честити“ са тези, в които циганите вилнеят само на ниво кражби. Повечето вече бият и убиват наред – млади и възрастни, защото дръзват да защитават малкото си имущество, от което се изхранват. Абсурдът е, че често защитавайки се, българите попадат под ударите на закона, а циганите – не.
[Такъв бе случаят със 77-годишния симпатизант на АТАКА Димитър Нинов от врачанското село Габаре, който на 11 април гръмна 40-годишния циганин Радко Асенов, който заедно с жена си и цялото домочадие разкоствал посред бял ден вилата на стареца, намираща се на лозето му край селото. В момента пенсионерът е под домашен арест в дома на една от дъщерите си във Враца, а до премиера Бойко Борисов е изпратена подписка в негова защита. В нея параф са положили повече от 360 човека, колкото и българи са останали в Габаре. Българи, грабени и тероризирани от цигани ежедневно.
Наскоро вестник „Атака“ разказа за една истинска трагедията в семейство от монтанското село Горно Церовене. Синът на Ангел Лазаров – 17-годишният Любомир, е убит преди две години от ръцете на четирима цигани, активисти на ДПС. Те затрили младежа, защото дръзнал да издаде наглите им кражби. Извергите така пребили момчето, че здрава кост не му останала, разказа пред нашия екип кметът на селото Йордан Любенов. Днес убийците са в затвора, но за кратко – на единия от вандалите му остават още две години да лежи.
Всички помним и зверството във врачанското село Михайлово, където двама 16-годишни цигани удушиха с връзка за обувка 40-годишната Красимира Градинарска, майка на две деца и съдържател на магазин в селото, от който въпросните убийци взимали често на вересия. Непълнолетните роми, които би трябвало да са на училище през деня затриха жената, за да й отмъкнат златно синджирче и 1 лев от джоба. Днес не е ясно колко ще лежат въпросните непълнолетни убийци, които оставиха две деца без майка.
Подобно зверство извършиха и ромите в ботевградското село Литаково. Там циганите, които колят и бесят (буквално!) в селото, обезглавиха 65-годишната пенсионирана учителка Надка Антонова. Озверелите роми отсекли с брадва главата на възрастната жена, съблекли я гола и захвърлили трупа й. Сами можем да се сетим как днес живеят българите в селото – умират от страх и гледат да не влизат в полезрението на мургавите си съселяни.
Същото важи и за изтормозените хорица в овладяното от цигани плевенско село Мечка. Негов жител – 92-годишният дядо Христо, дойде в редакцията на в. „Атака“, за да разкаже личната си трагедия и тази на цялото село. Старецът се разплака, защото бащината му къща, която той с любов поддържал, сега буквално е изкормена.
Циганите в селото, преселени сред краха на комунизма от погранични села, са изкъртили де що има по къщата на дядо Христо – ограда, прозорци, врати, покъщнина, нищо не са му оставили! Това продължава години и се случва пред очите на стареца, за когото поругаването на родния дом е трагедия, с която е обречен да доизживее дните си на този свят. Той дойде на крака, за да потърси помощ от АТАКА – единствената партия, която се бори срещу циганизацията.
Старецът е съсипан и отчаян, същото важи и за малкото оцелели българи в Мечка – възрастни, болни и уплашени до смърт. Всичките 400 къщи там са грабени многократно – някои по над 30 пъти! Навръх Международния ден на ромите – през нощта на 3 срещу 4 април циганите убиха 59-годишният Найден Тимневски, докато се опитвали да откраднат коня му.
Мъжът е застрелян от мургавите апаши в собствения му двор, докато се мъчел да защити малкото си движимо имущество, останало незасегнато дотогава от циганските набези. Арестувани за убийството няма. Съселяните на Найден днес живеят в страх и ако чуят шум, се крият някъде из къщата. За тях по-малкото зло е да ги оберат, защото откровено се страхуват за живота си. Апелите им за помощ към органите на реда засега нямат никакъв резултат.
В ямболското село Завой пък българите скочиха на масов бунт срещу големия цигански род Бабуите. Там се вдигна шум преди време, когато 51-годишният Стоян Тодоров се защити от тумба озверели цигани, нахлули в дома му, като простреля със законния си пистолет един от тях. Срещу него беше повдигнато обвинение за непредумишлено убийство, срещу циганите – не. Те са заплашвали Стоян, заяждали са се с него, а накрая – щурмували и дома му. След случая последва истинска война, а потушаването на размириците се оказа непосилна задача дори за пристигналите на място трима униформени служители на полицията. „Беше страшно! Истински кошмар! Тези от рода на Бабуите започнаха да трошат коли, да удрят, когото сварят.
Крещяха как ще ни изколят…
Пристигна подкрепление от Ямбол и с общи усилия полицаите успяха да изтикат разбеснелите се мъже към циганската махала. Там те запалиха огън и изпълняваха сатанински ритуали“, разказваха ужасените съселяните дни след убийството на циганина.
Същите събираха подписка и я разпратиха до няколко министерства с молбата да се изсели вилнеещият в района цигански род. Уви, никой не обърна внимание на молбата им. Днес ужасът в Завой продължава, както и в повечето български села.
Защото примери като гореописаните има хиляди и те са всеизвестни. Те казват едно и също – малцинството, за което държавата дава луди пари (за помощи, образование, интеграция и прочее), вилнее с пълна сила. То вече не само краде, а и трепе наред. Ромите властват над стопяващото се с бясна скорост мнозинство – уплашените старци, които треперят в собствените си домове и не смеят да се опълчат на агресорите.
Малцината, които дръзват, или намират смъртта си, или отиват в затвора. Задето се защитават. Нещо, което държавата и полицията трябва да правят, вместо да стоят настрана и гледат мълчаливо ликвидирането на българските села, което минава през труповете на отрудени и нещастни баби и дядовци, на техните деца и внуци дори! Безучастното наблюдение е съучастие в циганския геноцид над българите, в унищожението на нацията ни. Ние ги храним, те ни крадат. Даваме им свобода, а те ни затриват. Все едно да дадеш на убиеца пищова, с който ще те гръмне.
Селяни се въоръжават, за да се бранят от бандитите!
Когато държавата бездейства, хората започват сами да раздават правосъдие. Търпението на българина се изчерпва и все по-често ставаме свидетели на случаи, в които обикновени хора, уморени да викат неволята (в случая – държавата), взимат правосъдието в свои ръце.
Един кървав екшън се разигра преди време в пловдивското село Извор. Късно през нощта мистериозен стрелец спрял с автомобила си до временен цигански катун и започнал да гърми с автоматична пушка на посока по ромите. Трима са пострадали. Сачма е минала през бузата на единия, втори е улучен в слепоочието, а трети – в крака. След разправата стрелецът се качил в колата си и изчезнал.
Половин час по-късно на мястото се изсипват 50 полицаи и жандармеристи. Там обаче намират само празните гилзи от автоматичната пушка. Извършителят все още се издирва.
Този човек едва ли е закоравял престъпник или ксенофоб. По-скоро е потърпевш от кражбите и издевателствата, които никак не са редки. Така също се става бандит – и почва да раздава правосъдие. Унищожавайки тези, които искат да унищожат него.
Кражби на жици оставят цели райони без ток…
Три села във Врачанско останаха на тъмно миналата седмица заради масовите цигански грабежи на кабели. Българите в Горни Вадин, Рогозен и Бутан стояха без електрозахранване близо денонощие заради откраднати медни жици с дължина над километър. Най-колосална е кражбата в село Горни Вадин, където мургавите апаши бяха срязали и гепили всичките кабели на трите най-гъсто населени улици в селото. В селата Рогозен и Бутан пък откраднатите проводници са дълги по около 200 метра.
Това за съжаление не е първият случай, при който след голяма кражба на жици хората стоят без ток. Такива случаи има във всички области на страната, като често наглите апаши остават ненаказани. Такива кражби стават и в столицата, където преди време няколко квартала стояха на тъмно заради циганите. Същите плячкосват и жп релси, без да се интересуват, че така могат да предизвикат колосална трагедия. За да ограничи продажбата на откраднати цветни метали, правителството дори вкара закон, според който пунктовете могат да изкупуват само материал с документ за произход. Но уви, кражбите не секват, което значи, че ромите все още намират къде да пласират откраднатото.
Автор: в. Атака
