Измина седмица след съдбоносните парламентарни избор в Черна гора. Време е да обсъдим резултатите и да направи прогнози? Не. Няма официални резултати, признати от всички, няма ясна позиция на международната общност, няма спокойствие в малката балканска република.

Важно е да отбележим, че, макар влизането в ЕС и НАТО всички участници в предизборната надпревара да поставяха в скоби, неизбежността на историческия избор надвисна над целия изборен процес. Беше повече от ясно: съдбата на мандата ще реши съдбата на страната за поколения напред.

Премиерът Мило Джуканович обяви за своята победа веднага в нощта на изборите, при това обеща на съотечествениците си продължаване на прозападния път. В онзи момент неговата Демократическа партия на социалистите и силите на опозицията се бореха за един мандат, според данните от мониторинговите центрове. Ситуацията подсказва за извънредно голям разкол в обществото, подсказва за нетърпими противоречия сред народа. Уместно ли е в такъв случай властта, която доведе страната до това, да говори за победа? Най-важното решение ще трябва да се вземе във взривоопасна обстановка за целия балкански регион — и в това е трагедията на черногорски избори, които и до днес не бива да наричаме състояли се.

Опозицията — Демократически фронт, Коалиция «Ключ», Демократи, Социал-демократическа партия — единодушно отказаха да признаят резултатите от изборите. Дори повторното гласуване, което бе извършено на четири места, не беше признато от тях.

Победата на Джуканович не само не беше призната от опозицията, а това е половината парламент. Той не бе поздравен с победата от нито една европейска страна. НАТО направи кратко изявление, че приветства демократичните избори в Черна гора.

Според политолога Флориан Бибер, който е част от Съвета по Балканите в Европа (BiEPAG), изборите в Черна гора са били «далеко от демокрацията», а това е разбираемо за «всеки, който поне малко следи черногорската власт и политиката». Професорът заяви, че проблемите «ще продължат да владеят страната, защото една партия владее държавата».

Излиза, че лидерите на ЕС, в който болшинството държави са членове на НАТО, дори не са поискали да махнат за поздрав с ръка на послушния черногорски лидер. Защо?

В Европа няма симпатии към Мило Джуканович. Госпожа Меркел никога не се е срещала с него и това съвсем не е случайно. А вие знаете за голямото значение на Германия в Европа. Джуканович не е симпатичен и на Франция. В Италия никой не иска да му стисне ръката. В ЕС, ако Джуканович изгуби, ще бъдат доволни. Недоволни ще бъдат от САЩ», — това заяви преди изборите италианският журналист, екс-депутат от Европарламента Джулието Киеза.

Откровените връзки с мафията, наркотрафикът и търговията с оръжие през Балканите за Близкия изток — всички тези факти от биографията на Мило Джуканович са добре известни в Европа, срещу него в Италия е възбудено наказателно дело. Вмъкването на черногорските власти в криминалната среда беше необходимо, за да може с подобни копчета за шантаж властта да остане напълно контролирана. Но Западът не иска открито да подкрепи чудовището, което самият той създаде. Защо не иска? Защото чудовището вече е твърде кално и напълно далеч от демокрацията.

Атмосферата по време на изборите бе не по-малко гнетяща, както и цялата черногорска голяма политика. Съобщенията на наблюдателите за такива нарушения, като ожесточени скандали в комисиите, малки пространства за секциите, просто потъваха в значително по-страшните подробности: пристигането на чужденци, които гласуваха за ДПС с подправени документи…Ситуацията дори може да се нарече, че беше на ръба на трагикомедията, защото избирателите пред очите на наблюдателите искаха парите за гласа си.

Натискът върху опозицията под формата на безбройни арести, съдебни дела, фалшифициране на стенограми от преговорите, кал от медиите и прочие атрибути …продължават и до днес. Ситуацията показва, че режимът е в паника, отчаяно държи изплъзващата се власт…

Гръмкият акорд на тази фалшива от началото до края симфония стана арестът на група от 20 граждани на Сърбия начело с бившия командир на жандармерията Братислав Дикич, който в същия ден бе обвинен в тероризъм и опит за държавен преврат, дори в покушение над Джуканович. Гръмките изявления и ареста не бяха достатъчни и власите в Подгорица обвиниха в тероризъм държавата Сърбия. С което, според мнението на експерти, си подписаха присъдата на Балканите.

Ако Джуканович остане на власт, не си представям как след всичко това Черна гора и Сърбия ще си сътрудничат, та нас днес ни обвиниха в тероризъм», — така вечерта след изборите коментира за News Front политологът от Сърбия. Мирослав Парович, който наблюдава изборите.

Той припомни, че задържаният Братислав Дакич няма никакво отношение към държавата Сърбия, той е офицер, пенсионер, участва в обществени акции.

Нима Подгорица не знае това? Разбира се, че знае. Независимо от това, на избирателите бе внушено, че властта е заплашена и тя трябва да се подкрепи. Макар ходът да бе открито пиарски метод за въздействие, отчаян при това, то резултатите са съмнителни. Но се вписва напълно добре в поредицата арести, сплашвания на семействата на опозиционните активисти, медийните манипулации през цялата кампания, купуването на гласове и чужденците, които дадоха на черногорската власт доста гласове.

Имаше и друг специален момент по време на изборите — политически или дори идеологически. Съвсем не беше случайно задържането точно на граждани на съседна Сърбия — «роднината», най-близката за черногорците страна на Балканите.

Антисръбската стъпка на Джуканович — това беше сигнал за бъдещата политическа ориентация на страната, ясен знак към Сърбия, Русия, Запада, към цялата международна общност, че Черна гора се отрича от своите исторически връзки и принципи, от своя културен код и родство, а е готова на каквито и да било вражески подшушнати действия към съседите и братята по кръв. С каква цел? Да стъпи в приемната на «европейското семейство».

Джуканович дори обяви Сръбската православна църква за заплаха за Черна гора.

Сърбите в Черна гора са не по-малко от една трета от населението. Правим уговорката, че разликата между сърбите и черногорците е само в самоидентифицирането на респондента.

По всичко изглежда, че коренните жители на Черна гора ще трябва да се отрекат от историята и културата си, от кръвния си код, и да се превърнат в поддържници на Запада.

Джуканович обяви война на братята си.

Няма по-голям грях от това.

Източник: http: bgr.news-front.info