В последните дни медиите бяха оглушени от жалното блеене на „агнешките главички“. И всичко заради разконспирирането на задкулисните им сценарии за инженерстване на поредния политически проект, с който олигархията ще пробва да превземе властта.
Изпреварващото разкритие на плановете на олигарха Иво Прокопиев и на „агнешкия“ приватизатор Никола Николов да инженерстват реанимирането на провалените свои марионетки Радан Кънев, Атанас Атанасов, Христо Иванов, Трайчо Трайков, за да се подсигурят с властово лоби и в следващия парламент, принуди първите двама панически да се отрекат от плановете си за пряко участие в политиката, пише „Труд“ в аналитичен коментар.
Успоредно с това, с театрален апломб Кънев и Атанасов, Иванов и Трайков започнаха да се разграничават от олигарсите и приватизатори кукловоди. „Не трябвало да се смесват бизнесът и политиката“, измърмориха неубедително лабораторните политици.
Опитите Прокопиев и Николов чрез кризисен пиар да отрекат ролята си на кукловоди в „чисто“ новия проект – сбирщина от останките от ДСБ, „грантови“ анализатори и „професионални“ протестъри, е като да тичаш срещу вятъра. Единствено съжаление може да предизвикат „откровенията“ на Кръстника на „агнешките главички“ Никола Николов, споделени пред поръчковия сайт „Дневник“ на „сина“ му по олигархична линия Иво Прокопиев. В „нещо“, което нито е интервю, нито е очерк, авторката Петя Владимирова, която като бивш журналист в отдавна изчезналия вестник на СДС – „Демокрация“, познава в детайли битието на политика приватизатор Никола Николов, не само че не съумява да изчисти имиджа на кукловода, а тъкмо обратното – успява да покаже вълчия глад за власт на един от емблематичните представители на олигархичните кръгове „агнешки главички“ и „Капитал“.
Между цитати от Стария завет и закани срещу премиера в оставка Бойко Борисов от типа „съветвам ги да не преиграват“ Никола Николов хем признава, че е участвал в грабливата Костова приватизация, хем отрича да го е правил за лично облагодетелстване. Налага се да припомним, че бившият труженик на разградския завод „Диамант“ всъщност го приватизира именно докато е част от политическото управление на ОДС в периода 1997-2001 г. Съгражданинът на Иво Прокопиев се хвали, че бил осъдил прокуратурата, защото го била проверявала, но пропуска да припомни, че избирането през 1999 г. на главния прокурор Никола Филчев е първият и последен (за добра участ на страната) неуспешен опит на кликата около Иван Костов да си назначи послушен за тях обвинител №1. И до ден-днешен Атанас Атанасов не може да си прости, че сценарият му с Костов – да контролират Никола Филчев чрез незаконно подслушване – е бил своевременно разкрит, което доведе и до пълното еманципиране на бившия главен прокурор от прокаралите неговото избиране през Висшия съдебен съвет.
Разбира се, Николов не пропуска възможността да се представи и за борец с корупцията. Предложил бил антикорупционно законодателство, още докато хем приватизирал, хем депутатствал по времето на Костовото управление, но видиш ли, мнозинството на ОДС не го било приело и той напуснал политическата сцена. А законодателството трябвало да отмени давността за корупционни престъпления, спомня си Николов.
Същевременно и той, а още повече неговият „син“ по олигархична линия Иво Прокопиев не могат да си намерят място от притеснение заради очаквания анализ на приватизационния процес от Костово време, което би дало възможност на прокуратурата да ги изправи, макар и късно, пред съда. За по-голяма достоверност на твърденията, че е бил борец срещу (себе си) корупцията, Николов посочва, че съпредседателят на Реформаторския блок Найден Зеленогорски също преди повече от 15 години първи сложил подписа си под проекта на закон за финансова полиция.
Хубаво е, че Николов си спомня за онези години, но е добре да си припомни и периода от 2013 г., когато отново чрез Найден Зеленогорски инвестираше в свое лоби в новосформираната партия на настоящия вицепремиер в оставка Меглена Кунева – Движение „България на гражданите“. Инвестиция, която в края на 2016 г. Николов вече е пренасочил към проекта сбирщина от ДСБ, протестъри и „грантови“ храненици. Пък и някак си не отива да се срамува Николов от факта, че е първият и сред най-големите дарители на проваления кандидат за президент Трайчо Трайков. За приватизатора милионер 10 000 лева, дарени за кампанията на неизбираемия Трайков, са по-скоро маркиране на политическа територия – да е ясно, че „политическата стока“ е собственост на определен олигархичен кръг.
Добре е другия път, когато паметливата иначе Петя Владимирова тръгне да изпълнява нареждането на олигарха Иво Прокопиев и вместо да се опита да изчисти имиджа на „агнешката главичка“ Николов, да го превърне в „черна овца“, да го попита още ли страда, че преди 15 години така и не успя да сложи ръка на над 100 ловни територии, които трябваше да бъдат дадени под аренда.
Ако им е трудно да си спомнят, нека прочетат брой 31 на списание „Тема“ от 5 август 2002 г., където по повод вълчия апетит на Николов към 110 ловни участъка четем: „За „агнешките главички“ този вторник бе не просто разочарование, а крах на една цяла бизнес стратегия, от която можеха да дойдат много пари. И в която бившият директор на стъкларския завод „Диамант“ Никола Николов бе хвърлил много сили. До този момент г-н Николов (който помогна на бащата на братята Прокопиеви да бъде шеф на ловното стопанство в Разградско) имаше славата на човек, който определено умее да осребрява позициите си (дори когато Иван Костов преди време искаше да го маха от НИС, той успяваше да си пробутва в МС и комисиите свои хора). Николов бе всепризнат майстор в изкуството да прави политика в името на бизнеса. Но този път номерът не мина. На следващия ден близък до него всекидневник проплака срещу „ловния закон“ в материали, пръснати на цели 3 страници и гарнирани с пространни съмнения под заглавие „Кому е нужен законът за лобирането“.
Запознати със задкулисния живот на „Раковски“134 твърдят, че „агнешката“ група заедно с идеолозите от в. „Капитал“ седмици наред е опитвала да склони Надежда Михайлова, че ОДС трябва да вземе решение за гласуване в подкрепа на предложението на Дикме (министър на земеделието в кабинета Сакскобургготски – б. р.). Срещу тях обаче скочили хората на Костов, чиито приватизационни интереси са извън ловната сфера.“
Да ви прилича на нещо познато от наши дни? Същите участници, същите „медии“, същите цели – властта. Изпълнителна, законодателна и най-вече съдебна. Единствената разлика е, че сега залозите са много по-големи, а апетитът от милиони вече е за милиарди, което прави „блеенето“ на „агнешките главички“ още по-силно.
Източник: „Труд“
