Знаете ли как много гадатели, врачки и екстрасенси правят своите предсказания така, че те ни изглеждат точни и верни?
Тайната е в техниката, известна като Студено четене. То представлява набор от похвати, използван от екстрасенси, гадатели, медиуми, но и от илюзионисти, с които такива хора научават детайли за събеседника си, често с цел да го убедят, че знаят за личността му повече от това, което събеседниците всъщност сами са разкрили. Не бива да се бърка с едноименната театрална техника.
Дори и без да разполага предварително с данни за личността, практикуващият студено четене може бързо да получи релевантна за събеседника си информация, като анализира неговия език на тялото, облекло, прическа, пол, сексуална ориентация, религия, раса, етнос, образованост, начин на изразяване. Практикуващите студено четене („четци“) правят догадки, като изказват твърдения, които са много вероятни, предвид взетите от тях външни белези, и вървят в посока на (често неволно) дадените от техните събеседници подсказки и бързо прикриват несполучилите догадки.
Основен механизъм
Преди началото на процедурата, четецът ще помоли, неявно, събеседника си да му съдейства, казвайки нещо от рода на: „Често виждам образи, които са ми неясни, най-вероятно защото имат смисъл само за вас, но не и за мен. Ако ми помогнете, може скоро да разкрием много неща за вас“. Един от основните моменти в случая е четецът да убеди събеседника си в съдействие за интерпретирането на мъгляви твърдения, които ще помогнат на четеца да догади факти: докато четецът изговаря по-голям брой думи, този, който внася смисъл в тях е събеседникът му. Събеседникът разкрива, съзнателно или не, конкретна информация с отговорите си, а четецът преформулира твърденията така, че да изглежда че информацията идва от него; в случаите, в които четецът бърка, той бързо изоставя догадките си, замазвайки и омаловажавайки грешките си.
Тънки подсказки, като промени в изражението на лицето или в езика на тялото показват на четеца дали дадена догадка е правилна или не. Комбинирайки студеното четене с получена, по други пътища (със записващи устройства в чакалните при някои ясновидци, съгледвачи по опашките), без знанието на събеседника, информация, четецът оставя впечатлението че знае за събеседника си повече от случаен непознат. Този ефект се подсилва от обичайната практика през голямата част от времето четецът преувеличава „успешните“ си догадки и увърта за грешките си.
Други механизми
Джеймс Ъндърдаун от Center for Inquiry отбелязва, че пред студийна публика ефектът от студеното четене не е много впечатляващ. В типично телевизионно студио има към 200 души. Ако приемем, че всеки от тях познава към 150 души, то когато някой екстрасенс попита „Някой от вас да познава Маргарита?“, то той търси жена, на име Маргарита, сред социологическа извадка от 30 000 души.
Стреляне напосоки
Стрелянето напосоки е обичайна техника за студено четене. Четецът бавно изкарва огромно количество от изключително общи твърдения, често пред голяма публика (твърдения, които е много вероятно да бъдат верни, почти верни, или поне да извикват някакви асоциации сред присъстващите), наблюдава техните изражения и реакции, стеснява обхвата си сред хората, които демонстрират, че са засегнати от тези твърдения, преформулира твърдението си, така че да заиграе с емоциите на малка група хора или дори на един човек.
Стрелянето напосоки може да се изразява в серия от подобни твърдения:
– „Виждам проблем със сърцето при мъжки родител във вашето семейство…баща, дядо, чичо, братовчед…определено виждам болка в гръдния кош при някой от родителите ви от мъжки пол“
– „Виждам жена, която не е свързана кръвно с вас…някой, край когото сте израснал, леля, приятелка на майка ви, мащеха, с нещо тъмно в гърдите си, рак на белия дроб, сърдечна болест, рак на гърдата…“
– „Усещам как по-възрастна мъжка фигура, важна за живота ви, иска да знаете, че макар и да имате различия, той още ви обича.“
Използване на ефекта на Форер
Ефектът на Форер е склонността на някои хора да интерпретират различни мъгляви твърдения по такъв начин, че те да се отнасят за техния живот.
Барнъмовите догадки (по името на Финиъс Барнъм) са твърдения, които изглеждат лични, но всъщност са верни за много хора. Привидно специфични, подобни догадки са често незавършени, оставяйки на събеседника достатъчно пространство за „маневриране“ при нагаждането им към неговата личност. Този похват често се използва в съставянето на хороскопи. Догадките са съставени така, че да предизвикат реакция у събеседника. Те могат да бъдат развити в сложни параграфи и привидно да разкриват голямо количество информация за събеседника. Талантлив и харизматичен четец може дори да изтормози събеседника си, искайки отново и отново да помисли за такива връзки, обвинявайки го, че просто не мисли задълбочено, или крие информация.
Догадки от този род са:
„Усещам, че често се чувствате несигурен, особено с хора, които не познавате добре.“
„Имате кутия неподредени снимки в къщата си.“
„Виждам инцидент, свързан с дете и вода.“
„Имате проблем с приятел или роднина.“
„Баща ви е починал от проблеми в гръдния кош или стомаха.“
По отношение на последното твърдение, ако събеседникът е достатъчно възрастен, е вероятно баща му да е починал. А изказаното твърдение се отнася до изобилие от симптоми, като симптомите на различните сърдечно-съдови заболявания, пневмония, диабети, бронхити, цироза, бъбречна недостатъчност, повечето видове рак, които са и най-честите причини за смърт.
Широкоспектърна догадка
Широкоспектърните догадки са специален тип догадки, които приписват на събеседника дадена черта и едновременно с това противоположната ѝ. С подобна догадка, четецът покрива целия диапазон от възможности и привидно е направил правилна догадка за личността на събеседника си, без значение че тя всъщност е мъглива и противоречива. Тази техника може да се прилага, както понеже личностните черти не могат да бъдат околичествявани, така и понеже на практика всеки е преживявал и дадена емоция и противоположната ѝ.
Примери от този род са:
„През по-голямата част от времето сте позитивен и сърдечен, но в миналото е имало случаи, в които сте бил много ядосан.“
„Вие сте много мил и деликатен човек, но някой иска да злоупотреби с доверието ви и дълбоко във вас се таи гняв.“
„Бих казал, че сте предимно тих и скромен, но когато сте в настроение, бързо ставате център на внимание.“
Студено четене при скептици
Сред илюзионистите студеното четене се толерира, стига да е представено само и единствено като артистичен похват, без илюзионистът да претендира, че е екстрасенс.
Някои актьори открито признават, че използват студено четене в спектаклите си. Лин Кели, Кари Колман, Йън Роуланд и Дерън Браун използват подобни техники за получаване на информация за личността по време на спектакли, претендирайки, че са медиуми. След като биват аплодирани от публиката, актьорите обявяват, че нямат свръхестествени сили, а само познания за психологията на човека и познания по студено четене.
В епизод от сериала си Trick of the Mind, излъчен през март 2006, Дерън Браун нагледно демонстрира как хората лесно се влияят от езика на студеното четене.
