Новината е, че немислимото чудовище на Брекзит-а се оказа реалност. И докато паниката се развихря като цунами, Брекзит-ът в действителност по-скоро прилича на лондонски дъжд – от онези, които по-скоро те карат да се чудиш дали вали или не, отколкото да могат да ти създадат сериозен проблем. Да погледнем трезво какво следва след референдума за излизането на Великобритания от ЕС.

Сценарий 1: Оставка на Камерън. Борба между про и анти-европейските сили в Консервативната партия. Победа на про-европейските и оставане в съюза

Все още съществува малко вероятна, но напълно възможна хипотеза, в която референдумът да не доведе до очаквания си резултат.Великобритания е сериозна демокрация, за която би било немислимо парламентът да не се съобрази с резултат от референдум. Но също така Великобритания е сериозна демокрация, за която би било немислимо парламентът да гласува толкова тежко решение като излизането от ЕС. Ситуацията е парадоксална и в парадокса могат да се намерят силни аргументи за евентуалното оставане, въпреки допитването до народа. За да се стигне до този сценарий трябва да се случат следните неща:

– Дейвид Камерън да подаде оставка (това вече се случи в първите часове на вчерашния ден). Допълнително Камерън ще трябва да забави парламентарното гласуване за излизане от ЕС, или до изборът на нов лидер на Консерваторите, или до провеждането на нови парламентарни избори;

– Да се оформи нова про-европейска коалиция в Консервативната партия. Това е и най-трудния момент. След референдума и оставката най-голям шанс за наследник на Камерън има бившия кмет на Лондон Борис Джонсън, който е водач на крилото за излизане от ЕС. Ако изборът зависеше от Камерън, той щеше да заложи на Канцлера на хазната (Финансов министър по европейскиму) Джордж Озбърн. В сегашната ситуация обаче нито Камерън, нито Озбърн, ще могат да се похвалят с добри позиции в партията. Така от следващите десетима най-влиятелни политици сред Торите само младият шотландец Стивън Краб би имал хипотетичен шанс да пребори евроскепитка Джонсън за лидерството на партията. Към момента букмейкърите дават шанс за това около 1 към 30. Като единствен представител на крилото за оставане в ЕС, може шансовете му значително да се увеличат, ако се реши да участва в битката и ако британците продължат да усещат негативното влияние върху световните пазари;

Ако Краб или някой друг поведе кампания за лидерството на Торите с посланието, че най-важно в момента е страната да се стабилизира, ще трябва да го направи без експлицитно да споменава, че ще се опита да ревизира резултатите от референдума. След евентуалната поемане на лидерството на Торите от про-европейски кандидат и спечелването на нови парламентарни избори (ако има такива), аргументите за оставането ще бъдат сравнително ясни. Подредени по степен на важност, те биха изглеждали така:

– На референдумът масово по-младите британци избраха да останат в ЕС;

– Освен мнението на народа, трябва да се вземе предвид и мнението на страните съставляващи Обединеното кралство – Англия и Уелс гласуваха за излизане, но Шотландия и Северна Ирландия за оставане. Ако Великобритания имаше федерално представителство, каквото има например САЩ, резултатът щеше да е равен;

Излизане от ЕС ще доведе до разпада на Обединеното кралство – Шотландия отново ще поеме път към независимост, а Северна Ирландия към присъединяване към Ирландската република.

Към момента този сценарий изглежда малко вероятен, но е единствения реалистичен, при който Великобритания остава член на ЕС.

Сценарий 2: Оставка на Камерън. Великобритания излиза от ЕС. Шотландия и Северна Ирландия напускат Обединеното кралство

В случай че нищо неочаквано не се случи, това изглежда най-вероятния сценарий. След оставката на Камерън, без значение дали ще се предизвикат нови избори или не, лидерството на Торите най-вероятно ще попадне в ръцете или на Борис Джонсън, или на Тереза Мей. Докато Джонсън е отявлен евроскептик, позицията на Мей в последните шест месеца беше по-нюансирана, но в последните седмици клонеше към излизане от съюза. Без значение от това кой евроскептик ще изберат Торите, ако новото лидерство поеме път към излизане от ЕС, ще бъде почти невъзможно Шотландия и Северна Ирландия да бъдат убедени, че трябва да останат част от Обединеното кралство. Така процесите отключени от референдума за излизане от ЕС ще бъдат усещани силно още десетилетия и вероятно ще бъдат изцяло негативни.

В Шотландия ще започне нова кампания за излизане от Обединеното кралство, която вероятно ще е успешна. Северна Ирландия вероятно ще поеме по същия път. Лондонските политици ще са безсилни да спрат процесите на дезинтеграция.

В крайна сметка големият губещ от този сценарий ще са англичаните, гласували за излизането от ЕС. Шотландци, ирландци и ЕС ще се оправят самостоятелно и ще превъзмогнат първоначалното сътресение сравнително бързо.

Сценарий 3: Оставка на Камерън. Предизвикване на нови парламентарни избори и неочакван резултат от тях.

След референдума и първите реакции на пазарите, резултатите при предизвикване на нови парламентарни избори са напредвидими. Възможно е изборите да бъдат спечелени от Лейбъристите, а Либералите да отбележат значителен подем. Шотландската национална партия ще повтори резултатите си като брой членове на парламента. При такъв парламент се повтаря парадокса, в който великобританците гласуват за излизане от ЕС, но същевременно избират представители подкрепящи оставането на страната в съюза.

Ако изборите донесат победа на Лейбъристите, сред които има гласове и за излизане и за оставане в ЕС, би било трудно народният вот да бъде променен. Ако, обаче, Либералите, които винаги са били най-силният глас за оставане в ЕС, отбележат силен резултат, са възможни всякакви решения, включително и коалиция за оставане на Великобритания в ЕС.

Какво няма да се случи и какво не трябваше да се случва?

Това, което със сигурност не следва оттук нататък е разпад на Европейския съюз. Въпреки че евроскептиците в различните европейски страни ще получат малко повече време за публични изяви, те отново ще бъдат върнати към маргиналните позиции, от които излязоха в последните години. Реакцията на световните пазари и световното обществено мнение ясно показаха, че пътят на европейските страни е общ и за момента не съществува алтернатива на Европейския съюз. ЕС, обаче, се нуждае от сериозна реформа и събуждане от бюрократичния си сън.

Проблемите на бюрократичността и липсата на легитимност на европейските институции не трябваше да довеждат до британския референдум. Дейвид Камерън изигра много странен хазартен ход. Първоначалният план беше да си спечели силна ръка за преговори с Германия и Франция за функционирането на съюза чрез заплахата на референдума. Типичният консерватор Камерън не си представяше, че консервативните британци ще се окажат в революционно настроение. Но консерватизмът винаги е имал две страни – едната е на „комън сенса“ и рационалността. Другата е на традиционализма и изначалната ирационалност. Първата ни дава това, което днес наричаме „Западен свят“. Втората ни дава исторически личности като Маршал Петен, Хитлер, Мусолини, Орбан, Путин и други.

Е, днес вторият тип консерватизъм победи. Сега е работа на първия тип да поправи пораженията.

Източник: Дневник