Очакването на бебето е едно от най-радостните, но и притеснителни моменти в живота на жената.
Тялото се променя, плодът в него също, а на теб ти оставя да се надяваш, че всичко и с двамата ви ще е наред.
И докато наедряваш застрашително, пишкаш пред 10 минути, повръщаш през 5 и потръпваш от всяка силна миризма, която усетиш, все ще се намери някоя баба, която да ти напомни, че не бива да си признаваш, че чакаш дете.
Ето кои са най-разпространените суеверия сред бременните, на които е по-добре да погледнете с чувство за хумор.
Не признавай бременност през първите 3 месеца
В това поверие има и доза здрав разум, защото помятанията се случват най-често именно в началните месеци. Друг е въпросът, че няма как да скриете сутрешното си гадене, вълчия апетит и непоносимостта към цигарите, например, цели три месеца.
Особено ако дотогава сте пазили диета и непрекъснато сте разказвали за това на колеги и приятели. Досетих се, че колежката на съседното бюро чака бебе веднага, след като видях, че обядва с храна, която би стигнала за цяло село в Африка. Аз самата въобще не ядях в началото, но пък така ми се гадеше, че споделях с всички, че см бременна. Иначе щяха да смятат, че пиянствам по цяла нощ, а махмурлукът ме държи до обяд.
Имаш ли киселини, бебето е с много коса
Не просто имах, направо бяха изгорили стомаха ми. И не открих лек за тях, нищо че пробвах всичко възможно, а пък и разчитах на професионалната помощ на майка ми, която е аптекарка. „Стига си се оплаквала, детето ще се роди с коса”, отсичаше баба ми, която много искаше да стане прабаба. Вярно се роди с коса-три прекрасни къдрици върху сбръчканото чело на моята рожба, които паднаха почти веднага. Нито родата я видя с коса, нито даже успяхме да я снимаме с тези къдрици. И сега има прекрасна къдрава коса, ама си я изправя. Така че дори това суеверие да е вярно, е много неприятно. Откъде накъде майките да плащаме с коремни спазми за краткотрайните прически на бебета?
Ако коремът е остър – значи е момче, ако е объл-момиче
По-затормозяващо суеверие от това за младите майки няма. Всички, до които се доближиш, веднага вперват поглед в корема ти и започва едно обсъждане, все едно си безмълвна статуя. „Аман от момичета в този род”, отсичаше една от братовчедките ми, щом ме разгледаше детайлно. „Е как момиче, коремът й е много напред, пък и щръкнал”, оспорваше стринка, на която също и беше дошло до гуша от жени.
Тъкмо си се осмелил да седнеш с подутите си крака и веднага ще се намери някои да те вдигне, за да ти разгледа корема и даде компетентно мнение. Най-смешното е, че след раждането всички в един глас обявяват, че са познали пола още преди шест месеца.
