След поредната си инспекция, този път около дигите в Силистра, един от най-добрите специалисти в България по сеизмична устойчивост на всякакви сгради и съоръжения коментира бедствията в Италия.

– Какво става г-н Попов? Отново масова психоза и паника. Както преди два месеца? Отново плъзнаха слухове и мълви за човешка или извънземна намеса?
– Нищо особено не се е случило. Огнището на разлома, тръгващ от района на Перуджа, е известен. Той минава през района на Скопие, насочва се североизточно през България и стига до Вранча. Тези многобройни автършокове през целия ден в Скопие не са нищо толкова необичайно, има ги и в други земетръсни зони по света поради особеностите на земните пластове там. Те са по-меки, по-пластични и остатъчните, плавни сеизмични вълни действат по-дълго във времето. Да не забравяме, че България се намира върху т.нар. Евразийска тектонична плоча, която е много по-сериозна за разлика от страни като Франция, Германия, Испания, Англия, където почти няма земетръсни зони.
Колкото до паниката на българина от започването на нов земетръсен месец, аз вече ви казах, че истинските ковчези на българите се намират не под земята, а над нея.

– Значи продължавате да сте специалист песимист по земетръсната устойчивост на сградите в София, и не само там?
– Песимизмът ми всъщност датира още от началото на 90-те години, когато собственици и алчни реститути започнаха да правят безумия. Върнатите им и наети сгради се превърнаха в истински гробища. През това време се навъдиха

СЪМНИТЕЛНИ ФИРМИ НА ПОЛУИДИОТИ

които превръщаха партерите и дори цели сгради в потенциални гробници, само дето бяха предназначени не за фараони, а за обикновени българи. Столичните реститути се бяха побъркали. Бързаха да получат големите пари и даваха преустройствата за магазини, цели етажи за офиси и кабинети на когото… не трябва. Всъщност на когото трябва, както се оказа. Това бяха полукомсомолски фирми, които си нямаха и хабер от строителство, но бяха фрашкани с пари. И така до края на 2000 година, когато навлязоха сериозните строители и бяха създадени съответните нормативи за сеизмична устойчивост. Но пак повтарям – бяха измислени и извършени такива страшни безобразия, че днес те са вече непоправими. Можем да се молим само на Божията милост.

– Кои безобразия, по-точно, бяха извършени?
– Това бяха партерните етажи – премахване на еркерите, на носещи колони, на много места подпрени-недоподпрени, трегери и т.н. Ами че нали ние от УАСГ правихме експертизата на един от най-безобразните случаи – трагедията на ул. „Алабин” , където на пъпа на София бяха затрупани и умряха две момичета без трус. Напомням го, защото във времето рисковете се увеличават и

НИКОЙ НЕ ЗНАЕ КОГА ЩЕ ЗАПОЧНЕ „ВЕРИЖНАТА РЕАКЦИЯ”

При това не говорим за земетресения. Ако вземем като мостра безобразията в центъра на София, там престъпленията са чудовищни!

– Всъщност кое е чудовищното?
– Как кое? Носителите на основните гробници в столицата са партерните етажи. Това е носещата конструкция.
– Ако ви разбирам правилно, рухне ли основата, никой – от горните етажи до долния, няма шанс?
– Общо взето, правилно ме разбирате. Но не е само това. Носещи елементи на една сграда са тези, които предават към земята всички сили, които действат. Някои елементи могат да изпълняват носеща, ограждаща или носеща и ограждаща функция едновременно. Например стените – носеща и ограждаща функция едновременно, такава изпълняват винаги подовете, основата. Там положението с въпросните сгради също е трагично. В края на краищата съвкупността от всички носещи елементи се нарича носеща конструкция на сградата.

– И в края на краищата какво се получава при проблемните сгради?
– В момента носещите конструкции на тези сгради няма да издържат от 6,5 докъм 6,7 по Рихтер. Даже няма и толкова и тези централни хубави къщи ще рухнат. Защо? Защото те не са усилени съгласно нормите към момента. Защо не са усилени? Защото тия всичките тъпанари, които са собственици, не искат да дадат по някоя и друга хилядарка. Да, но трябва да дадеш!
Най-простият пример. Значи, колоната ти се почва от горе и стига до долу, до фундамента. За да се върже, всичко това трябва да се завари, за да действа като една обща пространствена конструкция, а това не е направено.

– Ами къде са контролните органи? Нали, за да се узакони една сграда, минавате първо вие и всякакви други комисии?
– В началото на 90-те, както ви казах, имаше безвластие, а контролни органи почти нямаше. Те почнаха да се появяват след 1997 г.

– Значи минаваме към контролираното ново строителство в ново време. И какво? Една торба пари може да свърши работа повече от един куп предписания!?
– Не, не е така. Например в „Горен Лозенец”, където се построиха тези разни рискови сгради навремето, имаше много по-малко безобразия, отколкото в „Долен Лозенец”. Навремето главният архитект на София Стоян Янев подписваше ей-така. Подписва, без да се подсили сградата, съоръжението. Направи се новият закон за паспортизация на сградите, минават такива като нашего брата и почват да оглеждат – тука трябва да има колона, тука земетръсна шайба, а ония си викат: лелеее, сега ти ще ми влезеш в апартамента, старите ми мебели к’во ще ги правя, какво ще стане с тях, не знам какво си още…

И СТАВА СТРАШНО

Какво като си минаваме!? Почти никой – само два-два и половина процента дават пари, инвестират в укрепването на сградата. А другите – леле-мале! Все едно му казваш: „Иди при Чирков”, а той, вместо при него, отива при колбасаря да му излекува сърцето. Така и не искаха да вложат пари.

– Така е било навремето. Днес колко собственици инвестират в укрепването на сградите?
– Най-много 5%, почти нищо не се е променило. Както преди, когато им казвах – а ако случайно получите инфаркт,

ПРОФ. ЧИРКОВ ЛИ ЩЕ ВИ ОПЕРИРА ИЛИ КОЛБАСАРЯТ?

– Нали има задължителни предписания, които трябва да се изпълняват?
– Ами имаше заповед на кмета Борисов, по време на Софиянски въобще не ми се иска да коментирам. Неговият главен архитект не стоя и един ден след смяната на управлението, замени го арх. Петър Диков. Тогава Бойко Борисов издаде заповед – по всички стари сгради в центъра на София минаха комисии, такива като мен и др. И какво се получи? Горните сгради на „Лозенец” например бяха проектирани и изпълнени така, че да се получи максимална разгъната площ – максимум печалба от инвеститора. Първо не се спазваха сервитутните разстояния, т.е. минималните отстояния от сграда до сграда. Това, като почнеш от хотел „Хемус” нагоре – бул. „Черни връх”, „Джеймс Баучер”, в „Долни Лозенец” имаше много по-нормални сгради, но горе с тия идиотски кули и кулички, за да можеш да използваш максимално дворното място за ателиета, кабинети и пр. – ето това безобразие се направи навремето! Но не в това е проблемът, а изпълнението!? Там една армировка не е вързана, не е заварена както трябва, все едно нищо не си направил. Говоря за подсилването, което е изключително отговорно нещо за една нова сграда.

– Кои са най-рисковите и кои са най-стабилните сгради в София? Навремето проф. Рангел Гюров ми отговори, че първата класация се води от хотел „Родина”, а втората – от хотел „Хилтън”…
– Пълни глупости! „Родина” си е проектиран и строен както трябва и е напълно стабилна сграда. Като млад конструктор аз съм го смятал навремето. Изчислен е да издържи на трус от 8 степен по Рихтер. Това, че долните козирки по едно време се срутиха, се дължи на това, че върху тях бяха струпали по над половин тон товари, а те не са проектирани за рампа за разни боклуци. А „Хилтън” – напротив – имаше лошо изпълнение от главния изпълнител. Там изпопадаха окачени тавани, мазилки, горе, на изолацията имаше едни такива петна, избили още на втората година, появиха се пукнатини. Ние направо се ошашавихме с тази сграда! Сега, има една подробност. Става дума за дефекти в архитектурните елементи. Те не са конструктивни, не са носещи, не касаят устойчивостта на сградата.

– Кои са най-рисковите търговски сгради по бул. „Витоша”?
– На първо място, това е този търговски център „Бициано”, най-големият на „Витоша”. На три нива – от партера до горе, всичко е изкорубено. Просто немислимо! Това е просто престъпление! Няма да кажа кой колега го е правил, аз съм си свършил моята работа. Там отдолу няма нищо! Прекъснати, премахнати носещи елементи и т.н. Пясъчна кула! Но така е с всички големи магазини, заведения и прочее, където конструктори и изпълнители са премахнали всичко, което може да попречи на максимално използваемото пространство – просичат се колони и т.н. Укрепванията там, където ги има, са направени така, че примерно колоната почва от горе и стига до фундамента, а всичко това трябва да се върже, да се завари, за да действа като една обща пространствена конструкция, но това не е направено и до днес. А знаете ли кой е собственикът на тази сграда? Това е Евелин Банев-Брендо. След публикацията ни преди повече от две години ми се обади приятен, школуван глас и ми потърси сметка, обясни ми как магазините в търговския им център щели да фалират, аз му обясних, че не им преча, а им помагам, защото ако си укрепят конструкцията на сградата, само ще спечелят, а след като мина към заплахи, набързо му видях сметката по телефона и повече не се обади.

– Вярно ли, че хотел „София”, който е изграден почти изцяло от стъкло, ще се разхвърчи и при най-малкия трус според проф. Рангел Гюров?
– Пак ли той! Този хотел е изключително интересна архитектурна композиция на големия архитект Александър Баров, а конструкторът беше един от най-добрите в „Софпроект”. Хотел „София” е изчислен за 7,5 по Рихтер, което никак не е малко.

– А кои са най-стабилните сгради в столицата? Предполагам, бившият Партиен дом, Министерският съвет, президентството…?
– Е, да, даже навремето Партийният дом допълнително го укрепваха нещо, почти конспиративно. Около него също са се блъскали много. Сградите на Министерския съвет и президентството са си строени и укрепени, дето се вика, во веки веков.

– А един хотел „Шератон”?
– Той е много добре направен. Преди време конструкцията дори е допълнително подсилена, реконструкцията е направена перфектно.

– В крайна сметка в кой град е най-безопасно да се живее, ако човек го тресе параноята от евентуален земетръс над 6,5 по Рихтер?
– Пак казвам, навсякъде в България има извършени престъпления при преустройството на старите сгради. Най-рисковата точка, разбира се, е София-център.

– Потенциалната гробница на България?
– Може и така да се нарече. Но и в другите големи, а и по-малки градове има потенциални бъдещи ковчези благодарение на алчността, ината, а понякога и бедността на собствениците, които така и не искат да влагат пари в безопасността на собствените си сгради. Убедих се, че не помагат никакви комисии и предписания. За съжаление нещата са необратими. Не знам какво ви е казал Рангел Гюров, но от собствен опит знам, че само два-два и половина процента от рисковите стари сгради в София са укрепени както трябва. Останалите са бъдещи гробници, но в тях ще бъдат погребани вместо фараони редови българи. Положението е трагично и необратимо не само в София, така е в Пловдив, Варна, Шумен, за Русе да не говорим. За съжаление това е положението.

– И няма спасение? Впрочем с колко трябва да се бръкне допълнително един собственик на рискова сграда за укрепването й според нормите?
– С около 10-15% от общата стойност. А при новото строителство, ако там инвеститорът или изпълнителят спестят в конструктивно изпълнение масрафа за сеизмична безопасност, колко ще спестят?
– Пак толкова, а това не е нищо.

– Така ви се струва на вас, а на тези, които се бъркат за тези пари, дали те им се струват толкова малко?
– Когато говорим за безопасност и сигурност, тук няма спестяване и вече всички предписания се изпълняват, никой не смее да си сложи главата в торбата.
Може да се въведе дори задължителен периодически технически преглед както при колите. Нека да не е ежегоден, а на пет или десет години. Но задължителен и със задължително спазване на предписанията на специалистите и експертите и със всички санкции, жестоки, ако трябва. Една кола не може да я пуснеш по пътищата без спирачки, нали. Е, как тогава всеки ден поток от хора ще минават под тези рискови сгради, тези бомби със закъснител, които могат рухнат и без трус, както при трагедията на ул. „Алабин”, където бяха затрупани две момичета и случаят се покри.
Впрочем нека минат изборите и ние смятаме да прокараме наредба по въпроса, абсолютно строг нормативен акт.

– Така че надежда има, макар и в бъдеще време?
– Ами, има, в най-скоро време. Бъдещето е в новите технологии, по-специално тези, които са проектирани и изпълнени на „принципа на житния клас”, който има особена клетъчна структура, измислена не от нас. При нея през определено разстояние има нещо като става и така започва да се отклонява. И тогава, да, сградите по тази теория са много еластични и гъвкави. Това е целта в нашата професия – да направим еластична и гъвкава конструкцията, защото коравата конструкция е ужас, а тя трябва не да се съпротивлява на сеизмичните усилия, а да ги поема. Това е измислено и въведено от японците. И от американците също. Примери колкото щеш в цял свят, където правилно изчислени сгради на този принцип устояват без проблеми на земетресения от 8-а степен по Рихтер. Такива са в Япония, в САЩ, особено в Калифорния. Там при ужасния земетръс около жестокия разлом Сейнт Андреас сградите, градени по теорията на житния клас, са издържали без проблеми 8-а степен по Рихтер. Вече са създадени три-четири вида великолепни материали за строежа на подобни сгради. Дано навлязат час по-скоро и у нас.

„НАДЕЖДА” И „ОБЕЛЯ” – НОВИТЕ ГРОБИЩА НА СОФИЯ!? ГЛУПОСТИ!

Ако някой мастит колега твърди това, той е пълен идиот. Предполагам, че го е казал, че в тези квартали над 80 процента са застроени от панелки. Само че като изключим архитектурната им стойност, ако говорим за земетръси, панелката е нещо добро. В противен случай половин България би трябвало да се срине при силен трус. Вярно е, че са въведени от Хрушчов още през 1962 г. на пожар, за да натикат в тях прииждащата от селата нова работническа класа. Така беше и при нас. Само че панелните блокове са доста по-устойчиви на трусове от много други достолепни сгради, включително и нови.
При панелното строителство се наблюдава „ефектът на житния клас”. Най-важното условие, за да издържат на силни трусове, е качествената заварка между отделните панели. Ако тя е изпълнена, както трябва, връзките играят ролята на нещо като ефекта на житния клас, т.е. на стави между отделните елементи. Един прост пример. Ако имате в джоба си кибрит, извадете го, стиснете го силно, може да го огънете, дори да го смачкате, но клечките вътре ще останат здрави, нали!

СОФИЙСКОТО МЕТРО Е НАЙ-СИГУРНОТО В СВЕТА

Последните трусове на Ботуша паникьосаха италианци, но неизбежно и балканци. Софиянци пък се сетиха за софийското метро и се паникьосаха два пъти повече. И с право. Всеки ден под земята пътуват десетки и стотици хиляди столичани и гости на града, а един от „най-прочутите” сеизмолози ги подсети, че при силни трусове, хидроизолацията ще пробие, а метростанциите ще се наводнят и ще се превърнат в плувни басейни без шанс някой да изплува.
Топспециалистът Живко Попов беснее от подобни прогнози. Според него конструкцията на софийското метро е уникална. Тя е взела най-доброто от уникалните руски стандарти и всичко най-добро в света. Хидроизолацията на софийския „Метрополитен”, изпълнена от немска фирма по немски стандарти, е многократно по-сигурна от тази на лондонското метро, което си има големи проблеми, но за тях не се пише.
Същото важи и за непрекъснатото заимстване на най-новото в областта на антисеизмичната устойчивост на метрото. Знаете ли, че има една дирекция към „Софпроект” и тя се казва „Метрополитен”. Започна от 50 души, а днес там работят над 300 специалисти. Тези хора всеки ден и час се занимават само с конструкции, архитектурно оформление, изчисляват напречни и надлъжни сеизмични вълни, както и правят и нещо много важно, може би най-важното – постоянно оптимизират проблемите по отоплението и вентилацията. Това е страшно важно. Да не говорим за аварии и тем подобни, но представете си един голям терористичен акт, който има цел да задуши хората с отровен или задушлив газ в софийското метро… Би било същински ужас, но нашите хора от „Метрополитен” вече са предвидили десетки основни и резервни варианти – най-новото, най-модерното в света, буквално новостите от вчера и оня ден. На управляващите столицата и държавата им остава да обират овациите при посещението на всякакви чужди делегации.

ДЕПУТАТИТЕ СЕ СПАСЯВАТ НА „КОТА ПЕТОЛЪЧКА”

Някак от само себе си изникна и новината около сигурността на народните избраници при евентуално природно бедствие. Топекспертът е участвал в секретна група под председателството на шеф на парламентарна комисия. Експертната комисията е извикана, за да огледа пукнатините по стените под кота нула на парламента. Установило се, че пукнатините са получени от вибрациите след построяването на метротунела под бул. „Цар Освободител”.
На всичко отгоре под Народното събрание има много, много старо турско гробище, за което се знае и кара много от депутатите да се кръстят или да вдигат очи към Аллах.
Извън всякакви пукнатини и суеверия истинската новина е, че от края на ноември покривът на бившият Партиен дом започва да се изкорубва с ускорени темпове. Там ще бъде центърът на новото Народно събрание, т.е. заседателната зала. Над народните любимци ще бъде само стъклопакет, т.е. – само Бог и синьото небе. Така поне е според проекта на Влади Николов. Проектантът спечелил конкурса сред над 50 други предложения, е син на известния български архитект Никола Николов, проектирал навремето курортния комплекс Слънчев бряг. Без днешните бетонни чудовища, разбира се.