Безспорно актьорската професия е една от най-трудните и изисква не само талант, а и много труд и постоянство.

Има имена, които никога не сме и няма да чуем, но има и други, които са успели да останат в историята на тази професия. В първа част на нашия материал ви показваме именно 5 такива.

Актьорите класирали се в топ 10 на най-добрите за всички времена от IMDb сa определени на база техните способности, успех, универсалност и трудност на ролите, които са изиграли през цялата си кариера.

1. Джак Никълсън

АмеДжак Никълсънрикански актьор, продуцент, сценарист и режисьор. Носител на 3 „Оскара“ и най-номиниран актьор на всички времена – 12 пъти. През 1958г. прави филмовия си дебют в нискобюджетния сериал „The Cry Baby Killer“, с главна роля. Големият му пробив в киното идва с „Волният ездач“ („Easy Rider“). Ролята на алкохолизирания адвокат Джордж Хансън му носи и първата номинация за „Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля“. От там насетне „Оскари“, „Златни глобуси“ и награди на БАФТА съпътстват цялата кариера на Никълсън. Ролите които изиграва са предизвикателни, много често на невротици или психопати. Тази на Жокера във филма „Батман“ на режисьора Тим Бъртън от 1989 г. е и неговата най-любима. Последният филм, в който участва е „Как да разбера“ от 2010 г.

2. Марлон Брандo

Палаво момче, израстнало сред неразбирателство с баща си и майка алкохоличка. Бил е шофьор на камион, продавач на лимонада, пиколо на асансьор в универсален магазин, докато не дебютира в Бродуей през 1944 г. с „I Remember Mama“. Две години по-късно с участието си в „Truckline Caf“ критиците го обявяват за най-обещаващия млад актьор. През 1947 г., в „Трамвай „Желание“ на Тенеси Уилямс, с ролята си на Стенли Ковалски, Брандо прави своята най-добра театрална изява. Години по-късно участва и в екранизацията на пиесата и получава номинация за „Оскар“. След главозамайващия успех през 50-те Брандо се утвърждава като търсен актьор в киното и секс символ. Но 70-те години започват лошо с „The Nightcomers“. Кариерата му е спасена благодарение на „Кръстникът“ , където го виждаме в ролята на мафиота дон Вито Корлеоне, донесла му втори „Оскар“. Той не се появява на церемонията в знак на протест срещу отношението на Холивуд и на американското правителство към местното индианско население. През 2001г. снима последния си филм – „The Score“. 1 юли 2004 г. на 80-годишна възраст Марлон Брандо умира.

3. Робърт Де Ниро

Още от малък Де Ниро е притеглен от сцената. На 16-годишна възраст участва в няколко театрални постановки и учи актьорско майсторство в школата на Стела Адлер и Лий Страсбърг. През 1963 г. снима първия си филм, но остава незабелязан до ролята си на умиращия бейзболист в „Bang the Drum Slowly“, с която получава признание от нюйоркските критици. Превръща се в един от най-отдадените на професията актьори – за ролята си на Джейк Ла Мота в „Разяреният бик“, който му носи първия „Оскар“ и „Златен глобус“, наддава близо 30кг. и се научава да се боксира. Изпилява си зъбите за „Нос Страх“ , научава се да свири на саксофон за филма „Ню Йорк, Ню Йорк“ на Скорсезе, работи като нюйоркски таксиджия, преди да изиграе култовата си роля в „Шофьор на такси“. Големият успех на Робърт идва с продължението на „Кръстникът” , за който получава „Оскар“ и названието „вторият Марлон Брандо“.

4. Ал Пачино (Алфредо Джеймс Пачин)

В тинейджърските си години Пачино е бил театрален разпоредител и строителен надзирател, но после започва да изучава драма и изкуства в студиото на Хърбърт Бъргоф.

Той винаги е бил раздвоен между любовта към сцената и екрана. Първата му роля е в театралната постановка „Hello Out There“. Продължава да работи в “Cafе La Mama” и в “The Living Theatre” и се записва в „Актърс студио“ на Лий Страсбърг. С участието си в пиесата „The Indian Wants the Bronx“ печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор. След продължилия успех в театъра, Пачино решава да опита и в киното. Дебютира 1969 г. в „Me, Natalie“. Талантът му изпъква с ролята на Майкъл Корлеоне от „Кръстникът“. Споделя, че това винаги е била и остава най-трудната му роля, за която получава номинация за „Оскар“. Отличен е с престижната награда в категория „най-добра мъжка роля“ в „Усещане за жена“ (1992 г.). Пачино никога не е парадирал със своята слава и богатство: „Имаше моменти в моята младост, когато не бих отказал пари. След колежа често бях безработен. По едно време в продължение на няколко дни спях пред витрината на магазин. Но никога не съм бил материалист.“

5. Даниъл Дей-Люис

Единственият актьор в историята печелил три пъти „Оскар“ в категорията „Най-добра мъжка роля“. Той е и с две награди „Сателит“, два Златни глобуса и четири награди на БАФТА. Театърът го влече от малък – записва се в Bristol Old Vic и след това започва да играе. През 1982 г. е първата му по-значима филмова роля в „Ганди“ на Ричард Атънбъро. Критиците от Ню Йорк му обръщат особено внимание, и го удостоява с наградата за най-добър „вносен” актьор на годината за работата му и в „My Beautiful Laundrette” и „Стая с изглед”. Първият си „Оскар“ получава в края на 80-те с ролята си в „Моят ляв крак“, като по време на снимачния период настоява да стои в инвалидната количка, дори когато камерата не работи. Печели репутация на един от най-завладяващите актьори за времето си. В „Ще се лее кръв“ Даниъл е спечелил общо 23 награди, като в тази бройка се включва следващият „Оскар“. Последният филм, в който участва е мюзикълa „Девет“.