Акад. Наталия Бехтерева приемала пациенти с препоръка от Ванга

Академик Наталия Бехтеревапосвещава целия си живот на изучаването на тайните на човешкия мозък. Дълги години управлява Института за мозъка в Русия и целта й е да създаде възможности за неговото дистанционно управление. Чак в края на живота си през 2008 г. стига до извода, че едва ли на някого ще се отдаде да изучи докрай тази велика загадка на мирозданието – човешкият мозък. Като учен, посветил живота си на това, акад. Бехтерева е изучавала феномена Ванга и двете стават близки. Пациенти на Бехтерева са били Тодор Живков, Милко Балев, Цола Драгойчева и други родни соц първенци.

Още в съветските времена Ванга е много популярна в Русия. Първоначално Бехтерева, като много други учени, въобще не вярва в това, което се говори за българската пророчица. Но пристигайки за научна конференция в България, тя решава да посети Ванга. Още повече че преди пристигането й в Петрич, тя има възможност да види документален филм за нея в едно софийско студио. Тръгва напълно подготвена да…разобличи българската пророчица. Бехтерева е убедена, че става въпрос за изпечена шарлатанка, на която помагат тайни посредници. Но още в началото на разговора със сляпата жена тя

коренно променя мнението си

Пристигайки в двора на дома на пророчицата, Бехтерева се нарежда на огромната опашка зад широките гърбове на двама мъже. В този миг от дома на Ванга се чува вик: „Аз знам защо си дошла Наталия, ела тук до оградата, не се крий зад гърбовете на тези мъже!” Бехтерева дори не се изненадва в този момент, а си мисли: „Навярно нейните хора вече са й докладвали за мен?!?” Но при срещата между двете, Ванга разказва такива подробности от личния й живот, че Бехтерева буквално е потресена от чутото. При това Бехтерева не носи бучка захар, върху която да е спала, каквато искала Ванга за гледане. Пророчицата й поискала някаква вещ, до която се е докосвала, и Бехтерева вади от чантата си опакован, копринен шал. Ванга го пипа с отвращение и казва разочаровано: „Ти въобще не си се докосвала до него!” И в този миг добавя ни в клин, ни в ръкав: „А, ето и майка ти дойде! Тя е тук и иска нещо да ти каже. А и ти можеш да я попиташ…” В онзи момент Бехтерева очаква да чуе някакъв упрек от майка си. От видяното в документалния филм за пророчицата, тя знае, че мъртвите обикновено упрекват живите. „Не, казала Ванга, тя не ти се сърди за нищо. Всичко е от болестта, казва пророчицата и повтаря: Всичко е от болестта!” – И в този момент рускинята само дето не припада от чутото. Майка й действително често повтаряла тази фраза: ”Всичко е от болестта!” Ето, това вече никой не е могъл да каже на Ванга. Още повече че пророчицата прави жест с треперещи ръце, с което показва каква е болестта на жената – паркинсон. „Майка ти казва, че тръгваш за Сибир”, добавя Ванга, а Бехтерева знае, че това няма как да се случи, защото тя просто няма какво да прави в Сибир. Но връщайки се у дома, на бюрото й вече я чака покана за научна конференция в Сибир, посветена на паметта на дядо й – акад. Владимир Бехтерев.

Съпругът й настоява тя да се откаже от това пътуване, твърде уморително е за нея, но Бехтерева дори не иска да го чуе и се връща от това пътуване напълно изтощена – и морално, и физически. Този ден Наталия помни до последния си час. Връщайки се в дома си от Сибир, тя иска да легне и да заспи веднага, но й се струва, че няма да се събуди никога от този сън. А съпругът й – Иван Илич, обратното, в оня ден се чувства много добре, в добро настроение е и казва на съпругата си: „Зарежи тази своя, никому ненужна работа с човешките мозъци, и ще бъдеш здрава и усмихната като мен!…” След което идва трагедията в семейството – един ден Наталия губи и съпруга си, и доведения си син, както предрича Ванга.

На въжето увисва Алик

синът на съпруга й от първия му брак. В квартирата му го намира именно Бехтерева, и тя първа казва на съпруга си за трагедията. Когато се връща в дома си, вижда, че съпругът й е напълно спокоен. Носи в кухнята голяма диня, разрязва я на две и спокойно започва да се храни. По-късно Бехтерева ще сподели, че той просто трудно е осъзнавал случилото се със сина му. Половин час след това, Иван Илич става от масата напълно спокоен и казва, че отива да спи. Ляга си и след пет часа вече не е между живите! Минути преди това пристигат лекарите, колеги на акад. Бехтерева, но не могат да му помогнат. Няколко месеца след смъртта на съпруга си,

Дядото на Бехтерева – акад. Владимир Бехтерев

Бехтерева отива при Ванга за втори път. Без предисловия и въпроси от страна на гостенката, Ванга я посреща с думите: „Зная, Наташа, много си страдала, много болка си преживяла. И тази болка в сърцето и душата ти още не е утихнала…Искаш ли да видиш починалия си съпруг?…” – В оня момент акад. Бехтерева не може да повярва, че това е възможно. Тя е учен, който знае и пише в научните си трудове, че няма задгробен живот и думите на българската пророчица й се струват утопия. Но когато се връща в дома си, невъзможното се случва и тя наистина вижда починалия си съпруг. И не само го вижда, тя разговаря с него!

След това дълго крие преживяното, от страх, че колегите й – академици и професори, ще я помислят за луда. Тези свои спомени, свързани с Ванга и със собствените й видения, Бехтерева публикува няколко месеца преди смъртта си през 2008 г. И в тези публикации Наталия Бехтерева прави заключението, че бъдещето съществува и днес всички ние можем да го видим…Според нея човекът наистина може да влиза в контакт с висшия разум, за да получи нужната информация, но това не е даденост за всички, а само за определени хора. „Нашето съзнание е устроено така, често повтаря Бехтерева, че в човешката памет да остава най-вече доброто. От смъртта не трябва да се страхуваме. Умирането е облекчение и съвсем не е страшно. Особено когато човек умира със съзнанието за правилно и достойно преживян живот…” А нейният дядо – акад. Владимир Бехтерев, първи разработва теорията за безсмъртието на човека с думите:

“Смърт няма, господа!”

Но да се върнем към срещата на Бехтерева с Ванга. Когато пророчицата изпраща знаменитата си гостенка, пътьом й казва: „Ще го видиш съпруга си, но не се страхувай!” Бехтерева тогава не вярва, че това е възможно. Но твърде скоро наистина не само вижда няколко пъти съпруга си, но и в продължение на половин час разговаря с него. Първата й среща е на гробищата. Ето как я описва в книгата си „За зеркалье” (б.а. прев. „Зад огледалото”): „Върху топящия се сняг на гробищата срещу мен стоеше странно облечен човек и ние се гледахме право в очите един друг. Аз знаех, че това е съпругът ми, но знаех и друго – това просто не може да бъде. Никога!”…

Кой от държавниците ни й е бил пациент?

Д-р Павел Денков отдавна не е между живите, но той е единственият лекар, работил в българското посолство, който е уреждал посещенията на Тодор Живков и негови министри при акад. Бехтерева. Това е ставало само с препоръката на Ванга, която през годините става изключително близка със специалистката по мозъка. Според спомените на д-р Денков Тодор Живков е ходил в кабинета на Бехтерева три пъти. Последните два пъти бил придружаван от няколко министри. Лично Бехтерева им инжектирала клетки от човешки ембриони, които забавят стареенето. Самата Цола Драгойчева уверява свои близки, че след три такива инжекции, ще живее повече от сто години. Това е времето, когато за стволови клетки у нас още не сме и чували. По информация на нашенския доктор, при Бехтерева, с препоръка на Живков и на Ванга, са ходили Милко Балев, министъра на съобщенията Пандо Ванчев и земеделският лидер Петър Танчев.

Срещи с Отвъдното

След погребението на Иван Илич около акад. Бехтерева започват да се случват странни неща. Тя не може да повярва в това, което вижда и чува, и си мисли, че всичко е плод на нейното болно въображение. Но има и свидетел на случващото се, и това е Раиса Василиевна, домашната помощница. Много често двете ясно чуват човешки стъпки в стаята, в която освен тях там няма трети човек. Същото се случва и в банята – човек ходи, а не се вижда. В спалнята виси голям портрет на Иван Илич и Бехтерева често си говори с него като с жив човек. Веднъж двете жени виждат, че от дясното око на портрета потича сълза.

Те не вярват на очите си и палят лампата, защото е привечер, и си мислят, че късният залез създава такова впечатление. Обаче не – от окото на портрета сълзата продължава да облива образа. Друг път, поглеждайки през прозореца, Бехтерева вижда съпруга си да стои бос върху снега. Тя вика Раиса, но не й казва нищо, а просто я кара да погледне през прозореца. Жената поглежда навън и възкликва: „Та това е Иван Илич!..” Вечерта Бехтерева сънува странен сън. Седят със съпруга си на пейката пред блока, а между тях – купчина изписани на пишеща машина листове. Дълго разговарят за различни неща, а накрая Наталия го пита как така е дошъл при нея, та нали е умрял?!? А той й отговаря, че наистина е умрял, но е трябвало да се срещне с нея по важна работа и затова са го „пуснали”. „А какво е там, където си?”, е следващият въпрос на Бехтерева. „Нищо”, отговаря той. „Но ти от нищото не можеш да дойдеш?!..” , а той й казва: „Ще разбереш всичко, след време…” На другия ден Бехтерева открива в архива на мъжа си огромен ръкопис от негови научни изследвания, за които не е знаела. И го издава, разбира се!