Спречкване между двама 16-годишни най-добри приятели и съученици от Гимназията по хранително – вкусова промишленост в Пловдив води до тежко престъпление. Фаталният ден е 23 октомври 2013 г.
Единият е Искрен, който дълго време се бори за живота си. Другият – Иван Генчев сега излежава най-тежката присъда зад решетките в Бойчиновци заради опит за убийство.
Всичко започва, когато двете момчета се срещат в дома на Искрен. Именно там се разиграва сцена на жестоко насилие.
„Тогава трябваше да му дам материал – марихуана. Сбихме се, той извади нож, разряза ми ръката. Първият път ми разряза дясната ръка, след това посегна втори път, с лявата хванах острието, избих ножа, взех го и го намушках няколко пъти“, разказва Иван пред bTV.
„Тоя нож ми остана в ръката, защото сухожилията ми бяха срязани. Останах с криви пръсти. Отидох на мивката, пуснах вряла вода, не можех да си отворя пръстите. Ножът падна там. Нито съм крил следи, нито нищо“, допълва той.
Иван не си спомня точно какво се случило по-късно. Оставя приятеля си и бяга.
„Аз бях в твърде голям афект. Излязох, отидох на автогарата. Там ми стана лошо, бях изгубил много кръв вече. Извикаха ми линейка“, споделя момчето.
По тялото на приятеля му лекарите преброяват 14 прободни рани. Иван е осъден за опит за умишлено убийство.
„Ние отидохме ей така, да се напушим. Стигна се до този скандал и… целия ми живот пропадна от тогава“, разказва той.
Иван признава, че всеки ден с приятеля му са употребявали голямо количество марихуана. Във фаталния и за двамата ден също са пушили много.
Казва, че е нападнал Искрен с нож, защото нямал друг избор. В онзи момент положението било „ти или аз“. Смята, че така е спасил живота си.
Иван признава, че през цялото време е съзнавал, че може да убие Искрен.
„Като отидох на автогарата предполагах, че е мъртъв. Няма какво да лъжа, нито да крия“, спомня си Иван. Така животът му се преобръща в един миг. Няколко месеца по-късно той вече е зад решетките на „Бойчиновци“.
„Имах цели, които да осъществя. Исках да уча, да работя. Щях да стана студент“ ,споделя с тъга Иван. В затвора момчето се опитва да е постоянно ангажирано, за да не мисли за инцидента. Изкарал е 2 курса – за готвач и дърводелец. В момента готви в кухнята на затвора.
Всичките му приятели са шокирани от постъпката. За целият му престой в затвора никой от тях не го е потърсил.
„Аз съм 3 години и нещо тук, никой не ме е потърсил. Аз не искам да ги търся, защото всичките са наркомани“, разказва ни детето.
Казва, че затворът го е лишил от свобода, но е променил изцяло съзнанието му. Радва се, че е попаднал тук, защото е спрял с дрогата. Иван се определя като спокоен човек, а злощастният бой е бил първият в живота му.
„Един побой нямам, едно сбиване нямам. Бил съм толкова кротко дете, никога не съм се бил“, разкрива Иван.
Семейството му е в Германия. Когато излезе иска да замине при тях. Смята, че постъпката му го е лишила от бъдеще в България.
„Искам да изляза и да постигна нещо в тоя живот. Искам да съм на свобода. Не искам да си спомням за това място“, казва младежът.
„Правя всичко възможно да изляза по-рано. 1 час да е, но да изляза по-рано“, допълва той.
Момчето вече е излежало 3 от 7-те си години. Надява се да бъде освободен предсрочно. Казва, че единственото, което винаги ще му напомня за онзи кошмарен момент, са белезите по ръцете.
