„Проклятие! Проклинам те! Бъди проклет!“

Не е задължително да изричате точно тези думи, за да прокълнете някого. Както и не е задължително да сте обект на проклятие, ако ги чувате.

Проклятието може да бъде тихо и постоянно, прикрито като шега или разговор, но същността му е проста – ти си нищо. Няма причина, поради която да живееш, пише психологът Анна Кирянова в kiryanova.com, цитирана от Lekuva.net. Това е пълно обезценяване личността на детето.

Родителското проклятие не е трагичния вик на сивокосия баща: “Аз те проклинам, о, неблагодарен син! Нека чудовищата от бездната на ада те завлекат далеч от мен!“. Такива викове може да чуете само в психиатрията или в някоя стара пиеса. В реалния живот крещят само лудите. Но техните викове не са проклятие, а симптом на психично заболяване. Да чуем подобни викове е неприятно, но не е опасно.

Ти си Нищо! – това е най-силното родителско проклятие.

Тези думи, изречени неволно, или не, могат да се превърнат в най-силното родителско проклятие.

Бащата на великия английски драматург и писател Оскар Уайлд е избрал един уж шеговит псевдоним, с който се е обръщал към сина си, когато той е бил дете: „Нищо“. Ела тук, Нищо. Как си, Нищо? Какво си направил, Нищо?

Оскар Уайлд е постигнал голям успех в живота. Бил е харесван и обичан. Оскар Уайлд е бил един от най-високо платените драматурзи в Англия. Живял е богато, плувайки в пари и слава. Но е приключил живота си като Нищо. Макар и да е сред най-големите знаменитости на своето време, Уайлд претърпява съкрушителен провал.

Лондонското висше общество го отхвърля заради непристойно поведение. Осъден е на две години затвор и тежък труд, от 1895 до 1897 г. При освобождаването си незабавно заминава за Пари, Франция. Решил е никога повече да не се завръща в Ирландия или Великобритания. Умира от менингит на 46-годишна възраст – по-беден от просяк, окаян, забравен от приятели и близки.

Ето това е родителското проклятие на уж безобидния израз „Ти си нищо!“ Дори и да постигне нещо, дори и да успее – нищото си остава нищо.

Без мен ти си НИКОЙ – има такъв израз

Може да сте го чували, а може и да сте го казвали. Това е най-лесния начин да обезличите някого. И най-често този някой е ваш близък – дете, любим човек или роднина.

Очевидно неуважението към детето, липсата на любов, честите подигравки с чувствата му, явното или скрито унижение – това е проклятие. В такива ситуации и при наличието на такова поведение от страна на родителите театралниченето е излишно.

Повечето от нас, и особено онези, които вече са родители, не си дават сметка не само за думите, но и за мислите по адрес на децата. „Защо ли те родих?“, „По-добре да не се беше раждал!“, „Ти си КРЪГЛА НУЛА!“, „ТИ СИ НИЩО!“

За да се консолидира проклятието, се използват именно изрази като горе изброените. Те са нещо като скрит код за самоунищожение. Да не бъде! Да изчезне и да се превърне в Нищо!

Това не е мистика. Това е родителско програмиране. Внушение. Психологически тормоз. Все неща, които са научно доказани.

Има ли спасение за детето? Да, ако е достатъчно голямо и успява да неутрализира казаното – като пехотна мина или бомба.

Това е възможно, но понякога е нужно много търпение. И много работа. Както и вярата, че всеки човек е уникален.

А какво трябва да направи родителя? Най-вече да не бъде такъв проклетник!

Не е нужно да сме супер-човеци, за да бъдем добри родители и достойни хора!

Често в яда си казваме непростими неща и тежки думи. След това съжаляваме. Но колко от нас се извиняват? Колко са родителите, които са поискали прошка от децата си, заради това, че са били груби без кой знае колко основателна причина? Можем ли да наречем себе си „нищотворци“? Разбира се, че не.

Отнасяйте се с детето със спокойствие и любов. По-често бъдете приятел, по-рядко – родител. Управлявайте гнева. Не е чак толкова трудно, ако положите малко усилия. Можете да се справите с него, ако искате. И ако имате желание да оставите след себе си един пълноценен и щастлив човек, който ще бъде в полза както на обществото, така и на себе си. И не на последно място – ще бъде полезен и на вас.