Ренесансът е мостът, който свързва Средновековието с епохата на Новото време. Той започва от втората половина на петнадесети век и продължава до седемнадесетото столетие.

Терминът, който характеризира този период, произхожда от латинското Renascimento и означава „прераждане“.

По време на новата фаза се наблюдава настъпването на духовно пробуждане на човечеството, което започва от Италия и постепенно се разпростира в останалите части на Европа. То е резултат от настъпилите изменения: от зародилите се нови религиозни учения на Мартин Лутер и Джон Уиклиф, от появата на печатарската машина на Гутенберг, от работата на писателя Уилям Шекспир, от Великите географски открития, Индустриалната революция и от промените, които навлизат в политическата обстановка.

Цялостната трансформация на ренесансовия човек издига на пиедестал личността на индивида и неговото ново мислене. Метаморфозите, които настъпват, обхващат литературата, изкуството, музиката, психологията, политиката, науката и други аспекти от живота на хората.

Съвсем естествено, периодът дава отражение и върху театралното изкуство. Сценичната игра, повлияна от обстановката, търпи промени. През XVI в. в Италия се появява нов жанр – Commedia dell’arte или „професионална комедия“. Тя се изпълнява от пътуващи трупи, в които актьорите импровизират, облечени в интересно облекло и носят маски. Първоначално новият стил се представя по пазарите и улиците в града. Промените обхващат и останалите Западни държави.

През 1585 г. във Виченца, Северна Италия, е построен театър Олимпико. Той е дело на архитекта Андреа Паладио. Вътрешният интериор представлява полукръг, върху който на няколко нива са разположени местата за сядане. Стените и таванът са украсени с многобройни статуи.

Първото представление в него е била трагедията на Софокъл „Едип цар“. За радост на почитателите на ренесансовата архитектура, театърът може да се види и днес. Благодарение на колоритността си, от 1994 г. той е поставен под закрилата на ЮНЕСКО.

На Запад в Англия, по време на управлението на кралица Елизабет I (1558-1603), се появява нов закон, с който се издигат професионалните актьори. Поради това, много често английският театър бивал наричан Елизабетински. Повечето от сградите на изкуството били разположени в Лондон. В тях се играели постановки, написани от известни драматурзи, като Уилям Шекспир и Кристофър Марлоу. Актьорите били предимно мъже. Те се организирали в дружества, като всеки от тях притежавал определен брой акции.

В началото артистите не разполагали с пищни декори, с които да пресъздадат желаната обстановка, затова залагали на по-впечатляващи облекла. Те нямали отделно обособени сгради и първоначално играели в ханове. Пиесите се представяли почти всеки ден, а през летния сезон, от юли до октомври, театрите излизали във ваканция. Първият театрален дом там е построен през 1576 г. от Джеймс Бърбидж, а в следващите 30 години се появяват още нови 8 театъра, които били разположени извън града, за да не попаднат под юрисдикцията на градския съвет.

Един от тях е наречен Globe Theatre, който впечатлявал посетителите със своята интересна архитектурна конструкция. Бил е собственост на актьори, един от които самият Уилям Шекспир. Сградата разполагала с три етажа и открит амфитеатър. За съжаление, подобно на останалите театри в Лондон, в края на XVII в. той е затворен от пуританите, а малко по-късно и съборен.

Популярен за периода бил и театралния дом, наречен The Rose („Розата“), построен през 1587 г. от Филип Хенслоу и Джон Чомлей. Той дължи името си на розовите градини, които го заобикаляли. Изграден е от дърво и, за разлика от предшествениците си, не разполагал с много места за публиката. Специфичното в него била самата сцена, която е изградена на две нива. За съжаление, съдбата му не била по-различна от тази на останалите игрални здания и в края на века той бил затворен.

Друг известен ренесансов театър е Тhe Swan („Лебедът“), който е издигнат през 1595 г. Той имал забележителни размери и побирал около 3000 зрители. Построен е от бетон. В него участвали актьорите Ричардж Джоунс, Томас Диутън и Едуард Алейн. Една от най-популярните и често играни постановки била „Остров на кучетата“ от Томас Наше и Бен Джоусън. Заради възникнали противоречия между артистите в него, скоро след основаването сградата била изоставена.

Ренесансовият период дава на света великолепни произведения, които продължават да очароват хората дори след векове.