Преди година и половина публикувах декларация на правителството ни от 2009 г., в която то декларира, че след направено запитване сред населението, то е съгласно да приеме бежанци.

Годината е 2009, предишният кабинет на сегашните управляващи. Аз не съм чула някой да е правил проучване на нагласите на обществото. Не намерих и познат, дал мнение. След това са били отпуснати средства за изграждане на общежития за прием. Но парите са били присвоени.

Спомнете си, още когато тръгнаха първите бежански вълни в 2013 г., се говореше, че трябвало да изградим центрове за настаняване и сме декларирали готовност, а центрове нямаше, парите бяха похарчени и никой не можеше да каже къде.

Това лято ми се наложи да изчета детайлно Закона за убежищата и бежанците, Закона за влизане, пребиваване и напускане на РБългария от граждани на трети страни, Закона за българските лични документи и този за българското гражданство, както и куп нормативни актове на ЕС във връзка с Регламент Дъблин и Хагската конвенция.

В целия този списък, проследявайки първичните форми на тези документи и техните изменения във времето, отчетливо се загнезди в мен мисълта, че всичко е започнало подготовка още поне 20 години преди 2000-та. Още тогава се създават едни и променят други норми, които подготвят почвата, а във времето измененията в законите са добавяли права за тези, които ще дойдат и са премахвали държавните механизми за контрол и противостоене на това, което трябва да се случи. Напр. статут на бежанец, какъвто дават на влизащите у нас, се дава на лица, които в родината си са преследвани поради пол, раса, религия и пр., а на гражданите на страни с гражданска война, война или чужда агресия, какъвто е случаят със Сирия, се дава временен статут. При временен статут те трябва да живеят в отделена зона и да бъдат издържани. След войната тези хора трябва да си отидат. Но ние даваме статут на бежанец и още от първите миграционни вълни говорим за интегриране и в обществения диспут изобщо не се споменава, че ще си идат.

От ден първи ни казаха, че ще оправят генофонда ни. Апропо, миналата година се сблъсках със Стратегията за демографското развитие на България, приета преди доста години. Ако не се лъжа, пак при номер 1 на сегашното правителство. В нея за излизане от демографската криза, вследствие на високата смъртност и ниска раждаемост, е заложен прием и интеграция на бежанци. Пише го черно на бяло, от преди кризата в Сирия.

Та да се върна на другите документи. Такова нещо като връщане на тези хора по родните им места е старателно избегнато да съществува като текст. Те получават продължително пребиваване за 1 г., след което подават документи за дългосрочно пребиваване (5г.), а след него – постоянно пребиваване или след 5 г. на тази територия, а ако не са излизали 3 – българско гражданство.Няма текст за отпадане на причините за пребиваване. Няма текст за отказ да бъде издадено разрешително за пребиваване или да бъде отнето такова, освен само ако чужденецът е извършил терористичен акт или е заплаха за националната сигурност. Тези хора се ползват с изключително много права извън нашите и с всички права на българските граждани, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство.

Първите от тях, до година и половина ще станат български граждани, затова и ни втълпяват всячески, че са завинаги тук и трябва да ги интегрират. И гражданството се взима задължително, според така създадения закон, защото и за него, отказ се получава едва ако е терорист или заплаха за НС. А като граждани, вече могат да бъдат партийно представени, да са избиратели, да бъдат назначавани в силовите министерства – там, където трябва да се борят със заплахите, а може и правителство да си направят. Аз на това му казвам Новите българи. А подготовката за тях е 20-30 години назад.

Lentata.com