Пише ви едно объркано момиче.
На 20 години съм, живея в София и работя като домашна помощничка в къщата на богати хора. Тя се намира в един от южните квартали, доста е голяма и по цял ден чистя, пера и готвя. Там ме уреди баба ми, която някога е била слугиня при родителите на моя работодател.
От тях е жив само старецът, който от десетина години е вдовец. Дядо Георги наближава 80-те, но се държи, дори още му бляскат очите, когато види хубава жена. А мен започна да ме оглежда от първия ден.
Изпусна се, че имал голям мерак на баба, но съпругата му го държала изкъсо и той не направил нищо по въпроса. Навън й кръшкал – оправдавайки се, че работи до късно, въртял по 2-3 любовници, но вкъщи не си го позволил.
Мислех си, че е пълно куку, пък то си е и така. Един ден обаче старецът издебна, когато останахме само двамата, и ми скочи. Тъкмо бях влязла да чистя неговата спалня, а той седеше в градината. Беше се качил, без да го чуя, нападна ме в гръб и започна да ме опипва и мляска.
Не мога да ви опиша колко гадно ми стана. Жилавите му старчески ръце ме стискаха като в менгеме. Нищо повече не успя да направи, защото аз яко се съпротивлявах. Пък и изведнъж се появи внук му Жоро, който уж беше тръгнал на фитнес, и ни завари счепкани на леглото.
Гадното копеле е на 31 години, но никъде не работи, защото не е съвсем добре с главата. Води се психично болен и получава пенсия по инвалидност. Не знам колко е луд, обаче се оказа, че има акъл да ни изнудва. От онзи момент заплашва дядо си, че ако не му дава всеки ден по 15 лева, ще каже на родителите си какво е видял.
И мен не оставя на мира – ако не му позволя да ме лигави, техните щели да ме изхвърлят като мръсен парцал и да остана без работа. Кара ме да се събличам пред очите му, докосва ме с влажните си лепкави ръце, гледа ме и… свършва. Пълна отврат!
Бих напуснала на минутата, но не ми е все тая – с моята гимназия е почти невъзможно да си намеря нова работа. От друга страна у дома разчитат на заплатата ми, защото майка ми е болна от Паркинсон, а баща ми отдавна ни е напуснал. А да живеем с пенсиите на баба и мама е невъзможно.
Принудена съм да търпя извращенията на дядото и внука. Понякога ми се иска да се оплача на работодателите си, обаче се съмнявам, че ще застанат на моя страна. Пък и да го направят, те по цял ден са на работа, а ние тримата сме сами в къщата. И не знам какво да правя, за да изляза от гадното положение, в което съм. Ще съм ви благодарна, ако някой ми даде съвет.
Обърканата
