Стойността на човешкия живот, ако се допитаме до философските учения, е безценна и вечна. Ако се допитаме обаче до държавата България, ще забележим, че в нейните бакалски тефтери фигурират интересни цифри, които стават още по-интересни през една съпоставка.
От 190 до 250 лева вървят обезщетенията за кози, овце и свине, поразени от чума това лято, като се сметнат и пропуснатите ползи от млеконадой.
А по 375 лева ще получат близките на починалите в адската катастрофа край Своге.
Това неминуемо довежда до определени изводи. Математически човешкият живот изглежда струва почти два пъти повече от козия, но чак за два пъти повече не стига. Тоест човешкият живот е като цяло малко по-ценен от овцо-кози-свинския. Следва един неоспорим логически извод: за две мъртви кози държавата дава повече отколкото за един починал човек.
В министерствата вероятно е мислено много по този въпрос. Някой е излязъл пред една бяла дъска с показалка, нарисувал е една коза и един човек, и е започнало голямо умуване. От една страна, справедливо е рекъл някой, човекът си е човек и определено заслужава повече. Всички са кимнали охотно – та нима е възможно да си стигнал чак до министерството и да не си наясно, че един човек струва повече от една коза? Не пасеш трева ти, знаеш ги тия работи.
Добре обаче, тогава друг чиновник е направил страхотна провокация: нарисувал втора коза до първата. Това предизвикало голямо объркване. Човекът си останал човек, обаче козите вече са две. Чиновниците присвили напрегнато очи, масажирайки слепоочията си, започнал да върви тежък умствен процес. Ако една коза си е просто коза, то две кози вече означават стопанство. С две кози може да изкараш и зиме и лете, а от тях при по-голям късмет четири ярета, от тях три заколваш за буркани, едно оставяш и догодина си вече с три кози и примерно седем ярета. Целият този прогрес въобще не може да се случи с човека – след 1 година той пак ще е един човек и отново ще гледа телевизия по цял ден.
Тази серия от аргументи напълно обезоръжила чиновниците и те одобрително заклатили глава – не, не, две кози са си две кози, а един човек си е един човек. Настъпило облекчение, блажени въздишки и чувство за свършена работа. Някой дори се обадил – абе трябваше ли въобще да го мислим като е очевидно, че две е повече от едно? Ей, вярно бе, брат, рекли му другите, само си изгубихме времето, къде е там един-едничък човек, къде са цели две кози, ясна е работата.
И верно, как точно решихте да дадете за всеки починал човек в катастрофата по 375 лева? Каква е тази прецизност с петичката накрая? Някой е предложил 350, друг 400, а вие демократично сте теглили чертата по средата? Един загрижен министър каза по телевизора, че това е „максималната сума, предвидена от закона“. И гордо подчерта, че потърпевшите от трагедията нямало да бъдат принудени да чакат по гишетата, за да получат средствата, а щели да бъдат посетени по домовете. На ръка ще им ги дадат, опасна работа, звънят на звънеца, казват добър ден и директно им пускат в джобчето 375 лева. И хората грейват и ахват и си казват – добре, че беше тая държава, дето пре*ба пътищата и загубих близките си заради нея, но виж па как ми дадоха 375 лева, пък и човекът влезе възпитан, костюмиран и на крака ми ги донесе, даже чай не поиска. Иначе козите много сладко блееха.
Източник: Райко Байчев / Actualno.com
